На вчерашния ден преди една година погребахме баща ми. Отиде си на 55 год. и всеки ден оттогава си мисля, че е имало още начини и поводи да му покажа колко го обичам и ценя. Сега показвам това на майка ми, която има нужда от подкрепа и повече положителни емоции. Но защо оценяваме всичко, когато го загубим?!?
- Публикувана: 1 окт. 2006, 10:30 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2006, 13:46 ч.
Обичайте родителите си (докато са до вас)
Моите съболезнования за баща ти!
За съжаление така е устроен човека - когато загуби нещо, осъзнава, колко много го обича и как му липсва, но....
Преди време имаше тема "дали си мислим за....смъртта" - да, понякога си мисля за нея, но най-вече си мисля, че един ден моите близки няма да ги има на този свят и как тогава ще ми липсват ужасно, ужасно много.... Затова докато сме живи и здрави, и сме заедно се стремя да им показвам по всякакъв начин любовта си и колко много значат те за мен!
Но такъв е живота - един си отива, друг идва.....
Трябва да гледаме напред и да оценяваме хубавите моменти!!!
За съжаление така е устроен човека - когато загуби нещо, осъзнава, колко много го обича и как му липсва, но....
Преди време имаше тема "дали си мислим за....смъртта" - да, понякога си мисля за нея, но най-вече си мисля, че един ден моите близки няма да ги има на този свят и как тогава ще ми липсват ужасно, ужасно много.... Затова докато сме живи и здрави, и сме заедно се стремя да им показвам по всякакъв начин любовта си и колко много значат те за мен!
Но такъв е живота - един си отива, друг идва.....
Трябва да гледаме напред и да оценяваме хубавите моменти!!!
Затова докато сме живи и здрави, и сме заедно се стремя да им показвам по всякакъв начин любовта си и колко много значат те за мен!
Но такъв е живота - един си отива, друг идва.....
Трябва да гледаме напред и да оценяваме хубавите моменти!!!
Но такъв е живота - един си отива, друг идва.....
Трябва да гледаме напред и да оценяваме хубавите моменти!!!
Но такъв е живота - един си отива, друг идва.....
Трябва да гледаме напред и да оценяваме хубавите моменти!!!
Трябва да гледаме напред и да оценяваме хубавите моменти!!!
Така е наистина 50 дни след това се роди по-малкият ми син.
Адски права и Зори; като се затлачим покрай ежедневните грижи и...все отлагаме гостито у баба..., айде друг път ще идем да видим чичо...иии...миналата година ги видях на погребението им 
Все си повтарям, че трябва по-често да контактуваме с най-близките си (не само с родителите), защото като си отидат, връщане няма...И тогава и сръдните и проблемите...всичко губи смисъл, остава ти една празнина в душата, която не се запълва с нищо.
Все си повтарям, че трябва по-често да контактуваме с най-близките си (не само с родителите), защото като си отидат, връщане няма...И тогава и сръдните и проблемите...всичко губи смисъл, остава ти една празнина в душата, която не се запълва с нищо.