Вчера я прибрах хълцаща и нещастна от ДГ. Едно момче я беше сритало в бъбреците. По-късно вечерта ми разказа за друго, което хвърлило маса върху нея . Междувременно ми разказва и други потресаващи случки, за ритнато в лицето момиченце, хващане за врата и разстрисане, и подобни ....
Сутринта, докато търсех правилните думи, за да говоря с учителката, една майка вече ме беше изпреварила. Оказа се, че в групата има трима агресори, от които са пропищяли всички. Обяснението на учителката беше, че "тези неща стават за секунди" и те "не могат да обърнат внимание на толкова много деца". Което, за съжаление, е факт. Невъзможно е две жени да се справят с 30-40 деца. От друга страна, никой не иска детето му да е малтретирано и подтиснато.
Не мога да кажа на дъщеря си да се бие, защото не искам да подклаждам агресия, а и дори и да й кажа, тя няма да го направи.
Засега съм й казала да се пази от лошите деца и да ги игнорира. Но тя май ще се окаже "нарочена" от по-агресивните деца, защото те усещат по-беззащитните.
Не знам как да я предпазя.