как бихте постъпили

  • 910
  • 12
  •   1
Отговори
Имали ли сте случай когато виждате,че чуждо дете влияе зле на вашето. Че го манипулира и използва, че му пречи по някакъв начин.И, че ако не вземете мерки това ще се отрази и на поведението на вашето дете. Как бихте постъпили в такъв случай, при положение че са си все пак деца(не говоря за съвсем бебешка възраст, а от 7 години нагоре).

# 1
  • Мнения: 2 700
Имах опасения, че познанството на дъщеря ми / тогава 1ви клас/ с дете в 4ти клас би й навредило за в бъдеще. Започнах да говоря какво не ми харесва в това дете. Подкрепях с множество примери. Обясних, че то самото не е виновно, а родителите му. В конкретния случай по мои наблюдения обясненията бяха достатъчни дъщеря ми да започне да страни и избягва разговорите с това дете.

# 2
  • Мнения: 3 740
Аз също бих обърнала внимание върху конкретни постъпки, които не одобрявам, бих обяснила подробно какво не ми харесва в тях, без да отправям обвинения към личността на детето. След достатъчен брой подобни разговори твоето дете само ще направи изводи.

# 3
  • Мнения: 14 133
Аз също бих обърнала внимание върху конкретни постъпки, които не одобрявам, бих обяснила подробно какво не ми харесва в тях, без да отправям обвинения към личността на детето. След достатъчен брой подобни разговори твоето дете само ще направи изводи.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
И моят син имаше такъв "приятел". Играеха в нас или у тях, и имах наблюдение. Говорех му непрекъснато, кое е хубаво и кое - не. Не точно за това момченеце, а принципно. Просто гледах да го науча сам да преценява децата, дали го използват , или манипулират.
Е, вече 2 год. по-късно наистина има напредък. Слушам го когато разказва за случки в класа му, и му прави впечатление дори отношенията на другите деца по между им.
 Говорене, това е .

# 5
  • софия
  • Мнения: 555
има едно такова дете на неговата възраст
говорих говорих ... обяснявах кое не е правилно и защо и че така не постъпват истинските приятели и той започна сам да страни.

# 6
И аз обяснявам и тя самата разбира, имало е периоди в които страни от нея и тогава е най добре. Обаче проблема е че не тя търси компанията и, а въпросното дете започва да идва всеки ден в къщи, преди тя да си е научила.По някакъв начин и въздейства да върши неща за които знае че не бива, случвало се е да я кара да ни лъже.И аз мисля че по- виновни са родителите.Майка и знае че в къщи няма никой ,че сме на работа(само дядо и живее на 1вия етаж)и въпреки всичко я пуска.А тя не работи и си е в къщи.Все пак става въпрос за 8 годишни деца.Голямото ми дете до миналата година ми беше опората.Той контролираше положението но сега учи в Ез. гимназия и се прибира следобед.Да не говорим че пречат и на него с игрите.Бях казала на детето ако идва да не е преди пет, но познайте дали го спазва.Последния път ги заварих нашата с недовършени домашни стаята разхвърляна до неузнаваемост.Много се ядосах скарах се на дъщеря си и и казах, че ще се принудя да я накажа но ще разбере по късно какво и е наказанието(не исках да я унижавам пред другото дете).След малко то си тръгна.И от тогава не е идвало.Чесно да си призная на всички ни е по добре така. И на дъщеря ми не и липсва. Ама що се чувствам толкова ужасно.

# 7
  • Мнения: 8 905
За съжаление това е една много деликатна тема и е много лесно като родители да направим грешка и вместо да провокираме правилно решение  у детето, да влошим нещата...
На мен също ми се случи - с едно дете от предучилищната миналата година. Не съм си представяла, че толкова рано ще се наложи да "браня" детето си от неподходящи другарчета. Бях изключително предпазлива. С многократни добре завоалирани разговори, успях !

Мога да те опосъветвам единствено да внимаваш!
Не разбрах дали твоята дъщеря сипматизира на това момиченце. Защото при нас беше сравнително лесно, може би, поради факта, че другото дете се беше лепнало за моето, а на моето му беше безразлично.
Иначе това с подтикването към вършене на простотии, лъжи и т.н. ми е адски познато  #Cussing out

# 8
  • Мнения: 3 740
Не се чувствай гузна. Обясни на твоето дете, че правилата във вашия дом са такива - да не идват външни хора, докато е сама, да не започва игра, преди да е свършила с домашните и други подобни. Тези правила важат за вички и не търпят изключения. Така самата тя ще се чувства по-спокойна да отказва на другото дете - не защото не я иска за другарче, а защото не може да нарушава правилата.

# 9
  • Мнения: 219
И аз мисля, че твоето дете е най-важно. Ти си негова майка и трябва да се грижиш за неговите интереси. Не можеш ли да научиш детето ти да казва на гостенчето, че има да учи, не си е довършило домашните и затова не могат да се съберат да играят. Иначе ти ще наложиш някакви санкции. Ако разбира се, ти не си в къщи. Защото ако си в къщи не виждам какъв е проблемът да спираш нежеланите посещения още на входа.

# 10
Много Ви благодаря за отговорите! Поуспокоих се че не постъпвам лошо когато се налага да я отпратя и налагам забрани да идва преди детето ми да си е научило.Когато нямам основание не го правя макар че като цяло поведението на това дете ме дразни.Вчера са се скарали защото дъщеря ми я е чула да правят планове с друго дете как да ги скарат с нейната най-добра приятелка. Та поне извесно време ще има малко спокойствие.

# 11
  • Мнения: 78
Аз смених средата.След последната лъжа обясних на дъщеря си , че това поведение не ми харесва и вместо пред блока /както до сега/ще играе в градинката когато имаме възможност да я водим там и времето е хубаво.Съботно - неделно  й организирам други развлечения : театър , среща с деца на мои приятели , ходим на вилата , при баби и дядовци .През седмицата вечер поставям различни задачи и игри, насочвам вниманието към различни занимания.Помага ми и на мен в домакинската работа.За сега се отървахме .Да видим до кога. Rolling EyesПриемам го като насочване , не като лишаване .Дано съм права.

# 12
  • Мнения: 2 724
Аз също съм се сблъсквала с такъв проблем и колкото са по- малки децата ,толкова по- лесно е да ги насочваш или убеждаваш .Но идва една възраст ,в която нещата се променя. Говоря за трудната тинейджърска възраст ,когато всичко ги дразни, всичко могат сами да преценявят и разговорите не винаги дават добър резултат .Съвсем наскоро се сблъсках с подобен проблем и се опитах да убедя дъщеря си  си ,че това момиче и влияе зле , но не се получи. Влязохме в словесен двубой и в началото сякаш никой никого не слушаше .В един момент усетих ,че тя донякъде е права в това, че аз всъщност не  познавам това дете.  Хрумна ми идеята да я провокирам и изявих желание да ми даде възможност да я опозная .Няколко пъти в почивните дни момичето идваше у дома и аз ги канех да правим нещо заедно в кухнята .За моя изненада те приеха с голям ентусиазъм и се започнаха  едни непринудени разговори ...Няколко дена след това сами изявиха желание да ми помагат. Вярвайте ми ,толкова се забавлявахме и лека полека се опознахме взаимно .Сега ми е по -спокойно и осъзнах ,че трябва да имам повече доверие на децата си в това отношение и също, че и моите деца не са идеални ,колкото и да ми се иска .  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт