Страх ме, е че при първият вариант ще се чувства отхвърлен, когато има нужда от внимание. От друга страна си блъска главата твърде силно, и ако не се намеся, се опасявам да не се нарани.
Като цяло позволявам много неща, но естествено има неща, които не са позволени. Синът ми е едно истинско овенче - инатливо, игриво, не стои мирен една минута. Например иска да излезе на терасата, защото вижда вода и иска да се овъргаля в нея /букално/, последва НЕ и здраво тръшкане по земята и блъскане на главата или в пода, или във вратата. Опитвам се да отвличам вниманието му, но не винаги се получава.
Имам въпроси към тези, чиито деца са се държали по този начин - как е най-добре да се реагира, има ли нужда детето от професионална помощ, ще отмине ли само това явление, какви грешки да не допускам, защото на моменти се чувствам объркана и ми става жал, но от друга страна не искам да правя компромиси, защото трябва все пак да се научи, че не всичко е позволено.
Благодаря!