Блъска си главата при всяко НЕ

  • 704
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 416
Не съм много сигурна в себе си как да реагирам. Да не обръщам внимание или да не позволявам това?

Страх ме, е че при първият вариант ще се чувства отхвърлен, когато има нужда от внимание. От друга страна си блъска главата твърде силно, и ако не се намеся, се опасявам да не се нарани.

Като цяло позволявам много неща, но естествено има неща, които не са позволени. Синът ми е едно истинско овенче - инатливо, игриво, не стои мирен една минута. Например иска да излезе на терасата, защото вижда вода и иска да се овъргаля в нея /букално/, последва НЕ и здраво тръшкане по земята и блъскане на главата или в пода, или във вратата. Опитвам се да отвличам вниманието му, но не винаги се получава.

Имам въпроси към тези, чиито деца са се държали по този начин - как е най-добре да се реагира, има ли нужда детето от професионална помощ, ще отмине ли само това явление, какви грешки да не допускам, защото на моменти се чувствам объркана и ми става жал, но от друга страна не искам да правя компромиси, защото трябва все пак да се научи, че не всичко е позволено.

Благодаря!

# 1
  • София
  • Мнения: 4 865
децата ми не са се държали така. не знам дали им е липсвала склонност, или просто сме подминали момента, когато би им хрумнал този метод на манипулиране.

опитвала ли си когато наистина трябва да кажеш НЕ, едновременно с това да предложиш приемлива (дори желана от детето алтернатива)? например, "вместо на балкона можеш да поиграеш с легена в банята; ще ти покажа как да пускаш хартиени лодки във водата".. или "сега е време за сън, но щом се наспиш, ще те науча да пускаш пиратски кораби в мивката"...

# 2
  • Мнения: 416
Пробвала съм да му отвличам вниманието с други неща, не винаги алтернативи. Ако предложа леген с вода, това означава, че ще се намърда на минутата вътре, или пък ще го разлее.  Grinning

Не съм от тези майки, които са педантични, в резултат, на което къщата ми не си спомням да е била в ред повече от един час, позволявам наистина доста неща, но той толкова се интересува от всичко, че е невъзможно да не го огранича. 

По-скоро смятам, че е някаква склонност, защото не е бил лишен от внимание, расте с много любов около себе си, но проявява невероятен инат.

# 3
  • Мнения: 603
Писала съм някъде за това.
Имахме такъв проблем преди време. Ако се опитах да го успокоя, ставаше още по-зле. Каране също не помагаше.
Помогна безразличието. Не е лесно, но когато започнеше да си блъска главата, просто казвах: "Щом си блъскаш главата, аз излизам" и излизах от стаята. Стоях до вратата и се ослушвах. Блъскането спираше почти веднага. Постепенно периода отмина, но постъпвах винаги така, без изключения.

# 4
  • Мнения: 7 831
Съгласна съм с valval. "Представлението свършва, когато публиката си отиде". Не показвай, че се притесняваш да не се нарани, защото ще започне да я удря по-силно и по-често. Ако се въоръжиш с търпение и не се връзваш за месец ще забрави да го прави.

# 5
  • Мнения: 242
Писала съм някъде за това.
Имахме такъв проблем преди време. Ако се опитах да го успокоя, ставаше още по-зле. Каране също не помагаше.
Помогна безразличието. Не е лесно, но когато започнеше да си блъска главата, просто казвах: "Щом си блъскаш главата, аз излизам" и излизах от стаята. Стоях до вратата и се ослушвах. Блъскането спираше почти веднага. Постепенно периода отмина, но постъпвах винаги така, без изключения.
Все едно пишеш за моя син. Едно към едно.
Минава. Всичко с времето си.

# 6
  • Мнения: 3 740
Наистина игнорирането помага. Дъщеря ми много лесно изпадаше в състояния на "магарешки рев", но когато й обясних, че няма да я изслушвам, докато не заговори нормално и й го приложих безпощадно, стана едно много разбрано дете.

Ellypr, дори под заплахата от бан не мога да се въздържа да не кажа, че снимките на децата ти са страхотни. Grinning

# 7
  • Мнения: 3 322
Писала съм някъде за това.
Имахме такъв проблем преди време. Ако се опитах да го успокоя, ставаше още по-зле. Каране също не помагаше.
Помогна безразличието. Не е лесно, но когато започнеше да си блъска главата, просто казвах: "Щом си блъскаш главата, аз излизам" и излизах от стаята. Стоях до вратата и се ослушвах. Блъскането спираше почти веднага. Постепенно периода отмина, но постъпвах винаги така, без изключения.
Peace При нас също! Но специално за цитирания случай аз бих позволила. Големият ми син беше много палави и любознателен, и ако не му позволявах по големи свободи щях да казвам не непрекъснато..... Винаги съм го оставяла да се убеди сам в нещата , като внимавам за опасните. Така като чета и твоят разбойник не пада по долу... Нищо че ще се намокри и нацапа за това са баните и пералните- но когато кажеш не за едно нещо ще е наясно че наистина е НЕ!

# 8
  • Мнения: 11 306
Като майка на едно вироглава теленце, мога да потвърдя, че съм преживяла същото през бебешкия пуберитет. И сега си има избухливи моменти, но не стигаме вече до блъскане по стените с главата.
Определено тактиката споделена от Валвал помага. Дори не се е налагало да излизам от стаята - само му обръщам гръб и чакам да се успокои.

# 9
  • Мнения: 166
ОХХХХХ....Мислех да пускам нова тема,но добре че първо се разрових  Embarassed
Моят син също прави такива неща.Блъска си главата в пода Cry,но не мога да го разбера защо го прави. newsm78 :Седим си на земята и си играем двамата на нещо и той става,навежда се и давай...Ужас.Мисля си че го прави когато е преуморен и му се спи,но не всеки път е така.Има моменти в които го прави  малко след сън.Направо не знам.
кажете на какво може да се дължи това?!Трябва ли да се притеснявам и дали да тръся професионална помощ?
 Weary Мерси предварително.

# 10
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Хихихи и моята е така. Понякога, като няма нищо под ръка, да си джурне главата, се самоналага с ръчички  Laughing Ама на мен това ми се вижда смешно и сладко, приемам го като израз на емоция. И те са човешки същества и те си имат чувства  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт