Заведох го малкия разбойник в 8.30, преоблякохме се и лелката го заведе при дечицата. Тръгнах си, като се разбрахме да се обадя към 11 ч.
Той се разплака, като видя как мама си отива. И всичко ми се сви.......вървях и аз незнам къде, главата ми щеше да се пръсне, носех се като призрак.
До 11 мина цяла вечност.Размишлявах-сгреших ли, толкова ли съм лоша майка, че си оставих детето и т.н., майната и на работата.
Викам си-сигурно реве, та е чудо. Даже имах чувството, че го чувам.......
Обадих се и веднага питах" много ли плака?"- а директорката отсреща ми казва" ама той въобще не е плакал, смее се, изял си заклуската даже , бил в кошара "
След час пак звъннах -заспал милия, без да плаче.
Сега чакам да стане 2.30 пак да звънна и да хода да си го взема.
В понеделник съм на работа, това ми беше майчинството, никой няма да ме чака още 1 година....
Споделих го с вас, защото ми е много тежко .