Ами, да, понякога макар да имаме обяснение за ситуацията и да знаем защо така се случва, това не ни помага да не ни боли. И да не ни е тежко.
И аз затова пиша - да споделя, защото знам, че ще ме разберете и, може би, помогнете да не ми е толкова криво.
БНД не бе виждал моя Дивчо три години. В Щатите е. До миналата година не бе давал никакви пари - така се зарече, когато се разделихме (дребният бе тогава на три месеца, сега е на 8год). Някои може би помнят, че миналата година се похвалих за две неща - че БНД по собствена инициатива започна да изпраща пари за детенце и че в края на 2005 се ожени (преди това все ми тежеше, че аз съм по-загубена от всички американки
). Дотук всичко си е ОК.
От март месец се знаеше, че септември ще дойде в BG със съпругата си за около 20 дни. По мейла се рабрахме как ще поднеса новината на сина ни, какво ще му разкажа и т.н. Да не ви оттегчавам с подробности, накратко: денят, в който пристигнаха се видя със сина ни за половин час. След няколко дни прекара с него един следобед и следващия предиобед, като винаги се обаждаше в деня, в който е решил да се види с детето, час-два преди времето, което си е наумил да се срещне с него. Последният път по негова идея се видяхме в Софияленд. Той, жена му, още две приятелски семейства, Дивчо и аз. Малкият се забавляваше искрено. Към 19, когато дадох знак, че трябва да се прибираме, БНД каза: "Аз нали искам да ви купя ролери на двамата, дали няма да намерим сега, ако тръгнем по магазините?"
И се обърна към един от приятелите си да пита за магазин. Естествено, получи отговор, че неделя, в седем това няма как да стане. БНД:"Добре, тогава другия уикенд ще ви се обадя, да се видим пак и да ви купя ролери". Не се обади уикенда. Обади се вторник вечерта, в 18:15 с думите: "Здрасти!Каква ви е програмата за тази вечер, защото ние утре рано сутрин летим. Да мина да взема детето и теб и да ходим да ви търсим ролери" ('бах тия ролери, 'начи). Надлежно обясних, че съм завела детето на плуване и с дребния докъм 19:20 сме в спортния комплекс. "Добре, аз тогава ще потърся сам и ще мина да ви ги донеса". След около половин час се е обадил вкъщи на майка ми, задъхан да обясни, че търсил, но не намерил, че понеже на другата сутрин трябва да стават в 3:00 (полетът бе в 6), трябва да си легнат по-рано и няма да се види със сина си, ще пише мейл, като се приберат.
Как пък не му дойде наум поне да се обади на детето и да му обясни. Дивчо искрено му се радваше. Бе очарован от жена му и възможността да си "приказват" на английски. Прие ги съвсем сърдечно. Винаги бе много доволен след среща с тях. И тоя темерут толкоз да не се договеди, че доводът "утре ще ставаме рано" звучи жалко, безпредметно и обидно... Стана ми мъчно за детенце. Гадно за отношението. И уж го знам как най-важното за него е собствената му личност, как не е способен да обича по друг начин, освен заради самия себе си, как да си отдаден и безкористен (дори към собственото си дете) са му абсолютни чужди понятия и т.н. Знам си ги всички тия неща, познавам го, затова се разделих с него и въпреки всичко още ми е болно и ме е яд...
Голяма съм патица
Не знам защо си реших, че ако ви споделя, ще ми олекне. И кога ще се науча, че хората са всякакви и не бива толкова да се втелясвам, че някой си бил един или друг. 
Добре, че поне моят калпазанин не дава вид да му е мъчно или да е обиден. Но знам ли какво му е наистина в главичката. Надявам се, това да са си само мои въображаеми притеснения.
Мислите ли, че се кахъря за глупости? На вас случвало ли ви се е и как се "лекувате"?
И аз затова пиша - да споделя, защото знам, че ще ме разберете и, може би, помогнете да не ми е толкова криво.
БНД не бе виждал моя Дивчо три години. В Щатите е. До миналата година не бе давал никакви пари - така се зарече, когато се разделихме (дребният бе тогава на три месеца, сега е на 8год). Някои може би помнят, че миналата година се похвалих за две неща - че БНД по собствена инициатива започна да изпраща пари за детенце и че в края на 2005 се ожени (преди това все ми тежеше, че аз съм по-загубена от всички американки
). Дотук всичко си е ОК.От март месец се знаеше, че септември ще дойде в BG със съпругата си за около 20 дни. По мейла се рабрахме как ще поднеса новината на сина ни, какво ще му разкажа и т.н. Да не ви оттегчавам с подробности, накратко: денят, в който пристигнаха се видя със сина ни за половин час. След няколко дни прекара с него един следобед и следващия предиобед, като винаги се обаждаше в деня, в който е решил да се види с детето, час-два преди времето, което си е наумил да се срещне с него. Последният път по негова идея се видяхме в Софияленд. Той, жена му, още две приятелски семейства, Дивчо и аз. Малкият се забавляваше искрено. Към 19, когато дадох знак, че трябва да се прибираме, БНД каза: "Аз нали искам да ви купя ролери на двамата, дали няма да намерим сега, ако тръгнем по магазините?"
И се обърна към един от приятелите си да пита за магазин. Естествено, получи отговор, че неделя, в седем това няма как да стане. БНД:"Добре, тогава другия уикенд ще ви се обадя, да се видим пак и да ви купя ролери". Не се обади уикенда. Обади се вторник вечерта, в 18:15 с думите: "Здрасти!Каква ви е програмата за тази вечер, защото ние утре рано сутрин летим. Да мина да взема детето и теб и да ходим да ви търсим ролери" ('бах тия ролери, 'начи). Надлежно обясних, че съм завела детето на плуване и с дребния докъм 19:20 сме в спортния комплекс. "Добре, аз тогава ще потърся сам и ще мина да ви ги донеса". След около половин час се е обадил вкъщи на майка ми, задъхан да обясни, че търсил, но не намерил, че понеже на другата сутрин трябва да стават в 3:00 (полетът бе в 6), трябва да си легнат по-рано и няма да се види със сина си, ще пише мейл, като се приберат. Как пък не му дойде наум поне да се обади на детето и да му обясни. Дивчо искрено му се радваше. Бе очарован от жена му и възможността да си "приказват" на английски. Прие ги съвсем сърдечно. Винаги бе много доволен след среща с тях. И тоя темерут толкоз да не се договеди, че доводът "утре ще ставаме рано" звучи жалко, безпредметно и обидно... Стана ми мъчно за детенце. Гадно за отношението. И уж го знам как най-важното за него е собствената му личност, как не е способен да обича по друг начин, освен заради самия себе си, как да си отдаден и безкористен (дори към собственото си дете) са му абсолютни чужди понятия и т.н. Знам си ги всички тия неща, познавам го, затова се разделих с него и въпреки всичко още ми е болно и ме е яд...Голяма съм патица
Не знам защо си реших, че ако ви споделя, ще ми олекне. И кога ще се науча, че хората са всякакви и не бива толкова да се втелясвам, че някой си бил един или друг. Добре, че поне моят калпазанин не дава вид да му е мъчно или да е обиден. Но знам ли какво му е наистина в главичката. Надявам се, това да са си само мои въображаеми притеснения.
Мислите ли, че се кахъря за глупости? На вас случвало ли ви се е и как се "лекувате"?
психопат.още не ми се е изпил мозака 4е да пия кафе с него.а детето всеки път пла4е като отива при него и казва-искам при тати,но искам и мама дойде.
