Днес две случки ме накараха да се замисля(отново) колко бързо децата порастват и как ни изненадват с някои свои действия и изведнъж ти проблясва в съзнанието - ето вече са големи, а ти още ги смяташ за малки.
През нощта в 2.30 синът се събуди и ме викна да му светна в банята, после легна и започна да си говори и така до 4 часа. Аз седя при него и му се моля - Хайде мамо, заспивай, утре няма да можеш да станеш, а аз трябва да спя, че съм на работа - а той ме гледа учудено и ме пита - Ама ти защо не си ходиш в другата стая при тати?
Проблясък - детето се справя и само и няма нужда от моето присъствие, па макар и нощем и на тъмно(на мама големият мъж), а аз седя и се притеснявам, да не заспи отвит, да не поиска нещо и т.н.
Щерката сутринта ни показа първата си "валентинка" - написала картичка до едно момченце от нейната група - нарисувала две прегърнати сърца, написала цяло послание - Скъпи Ноел, виж как сме се гушнали двамата(т.е. двете сърца) и отдолу с обич Креми. Дори правописа и беше верен, липсваха само запетайките.
Ами много ме изненада, показах я и на баща й и двамата само тихомълком се погледнахме и се разбрахме - проблясък - детето вече е голямо.
Кога ли ще ни се струват достатъчно големи и ще престанат проблясъците - действията им ще са ни естествени? Баба ми до ден днешен казва на майка ми и вуйчо ми "децата"
и все още ги хвали за някои неща, които според мен са си супер естествени за тяхната възраст Надявам се да не съм като нея.
Какви са вашите моменти - така като си гледате детето и то изведнъж да Ви изненада със своята зрялост? Или пък не се изненадвате и всичко което детето Ви прави е очаквано и естествено за Вас?
През нощта в 2.30 синът се събуди и ме викна да му светна в банята, после легна и започна да си говори и така до 4 часа. Аз седя при него и му се моля - Хайде мамо, заспивай, утре няма да можеш да станеш, а аз трябва да спя, че съм на работа - а той ме гледа учудено и ме пита - Ама ти защо не си ходиш в другата стая при тати?
Проблясък - детето се справя и само и няма нужда от моето присъствие, па макар и нощем и на тъмно(на мама големият мъж), а аз седя и се притеснявам, да не заспи отвит, да не поиска нещо и т.н.
Щерката сутринта ни показа първата си "валентинка" - написала картичка до едно момченце от нейната група - нарисувала две прегърнати сърца, написала цяло послание - Скъпи Ноел, виж как сме се гушнали двамата(т.е. двете сърца) и отдолу с обич Креми. Дори правописа и беше верен, липсваха само запетайките.
Ами много ме изненада, показах я и на баща й и двамата само тихомълком се погледнахме и се разбрахме - проблясък - детето вече е голямо.
Кога ли ще ни се струват достатъчно големи и ще престанат проблясъците - действията им ще са ни естествени? Баба ми до ден днешен казва на майка ми и вуйчо ми "децата"
и все още ги хвали за някои неща, които според мен са си супер естествени за тяхната възраст Надявам се да не съм като нея.Какви са вашите моменти - така като си гледате детето и то изведнъж да Ви изненада със своята зрялост? Или пък не се изненадвате и всичко което детето Ви прави е очаквано и естествено за Вас?
Абе,мина ми през главата и тогава включих защо е така.Да не говорим като се погледнеш в огледалото и се питаш :"това аз ли съм?"
Подобно на Етиа, всеки път нощем, когато малката - 4 г. отиде до тоалетна, после изгаси лампата и затвори вратата в детската стая. 
Изненада ме сериозността му и старанието му да се подготви за важното събитие. 
(така се казваше изгората по това време).
В един момент се будеше нощем претъркулавше се при нас в леглото, почваше да ми бърка в о чита и да вика "мамо тига пинка", а в следващия е извадила сестра си от креватчето, преоблякла я е и я е е сложила на гърне, за да можело ние с татко и да сме се наспяли поне в неделя. Добре че я чух като отиваше към кухнята да и прави мляко 
/, Калина гледа едно клипче за насилието при децата /дето едно момиченце наби мечето, понеже не искаше да си яде кашата или нещо такова.../. Калина страшно се разстрои и непрекъснато повтаряше притеснено "кака мечо цапа каша" /демек - каката изцапала мечето с каша/. Едвам я успокоих, за да заспи. После, като стана започна отново да повтаря същото с доста угрижен вид - не беше забравила...
! Като гледам по баткото обаче как бързо лети времето / все едно вчера беше първолаче и плачеше над трудната буква "М", а сега е в 6-ти клас и е висок почти колкото мен/, ми се иска да имам повече свободно време, което да отделям само за децата.