Татковци, как ще реагирате ако жена ви....

  • 2 592
  • 32
  •   1
Отговори
  • UK
  • Мнения: 1 351
Здравейте, въпроса ми е към Татковците а може и Мами да се включат с предложения...  Hug

 Аз съм студентка 3-та година в медицински колеж и сега сме на стаж в Дом "Майка и Дете". Там съм разпределена при децата които са около годинка, има едно детенце което ми стопли сърцето и го обикнах ужасно много и го чувствам като свое. Не знам как да кажа на мъжа ми, не искам да го осиновяваме а да го взимаме при всеки одобрен момент и да се грижим за него. Не знам как да му го кажа и как да го убедя... Аз искам да имаме наше дете но това не означава, че трябва да се отказваме от това което също обичам като свое. Моля ви дайте ми съвет как да постъпя и как да му кажа понеже ако ме отреже категорично много ще ме заболи защото много обичам това дете и ми е мъчно когато не съм там и не мога да го прегърна и целуна  Cry

Последна редакция: чт, 12 окт 2006, 19:09 от Megita

# 1
  • София
  • Мнения: 7 097
Ами кажи му го така, както го пишеш тук!

# 2
  • Мнения: 7 474
Заведи го да се запознае с детето и после му го кажи  Peace

# 3
  • Мнения: 8 917
Заведи го да се запознае с детето и после му го кажи  Peace
Peace Това е най-добре. Кажи му как се чувстваш след това Simple Smile

# 4
  • Мнения: 2 161
Здравейте, въпроса ми е към Татковците а може и Мами да се включат с предложения...  Hug

 Аз съм студентка 3-та година в медицински колеж и сега сме на стаж в Дом "Майка и Дете". Там съм разпределена при децата които са около годинка, има едно детенце което ми стопли сърцето и го обикнах ужасно много и го чувствам като свое. Не знам как да кажа на мъжа ми, не искам да го осиновяваме а да го взимаме при всеки одобрен момент и да се грижим за него. Не знам как да му го кажа и как да го убедя... Аз искам да имаме наше дете но това не означава, че трябва да се отказваме от това което също обичам като свое. Моля ви дайте ми съвет как да постъпя и как да му кажа понеже ако ме отреже категорично много ще ме заболи защото много обичам това дете и ми е мъчно когато не съм там и не мога да го прегърна и целуна  Cry

Предварително искам да се извиня,ако те засегна с мнението си.
Ти пишеш,че детето си го обикнала като свое...Но как тогава ще го вземаш само понякога?Това не е плюшена играчка която можеш да разнасяш насам-натам.Ще го вземеш един-два пъти и то ще се привърже към вас.След това как ще ти даде сърце да го върнеш обратно в дома?Това дете сега е бебе,но то ще расте и ще разбира какво става около него.Един ден ти ще си имаш дете и как ще обясниш на това-чуждото,че едното дете е постоянно в къщи,а другото само понякога?Жестоко е.Мразя на Коледа разни депутати и други боклуци като започнат да си вземат по едно детенце за празника.Ами за какво го вземаш,бе?Да ти гледа богатата трапеза за  24 часа ли?Детето е най-големият ангажимент на света и ако ще го имаш-трябва да е завинаги,а не почасово и при удобен момент.Ако не ти стиска да го осиновиш,просто не му бъркай в душицата.Остави го на мира,може би ще сепояви някой,който ще го поиска завинаги.

# 5
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
Ами кажи му го така, както го пишеш тук!

Трябва обаче да помислиш и за това как би се почувствало детето ако свикне да е с вас често,ако ви обикне и в един момент ти забременееш ,имаш собствено дете и спреш да го посещаваш и взимаш!
Помисли дали трябва да му даваш напразни надежди?Вярно че е прекалено малко но все пак не е много честно спрямо него.

# 6
  • Мнения: 98
Предварително искам да се извиня,ако те засегна с мнението си.
.....

напълно съгласна

Последна редакция: пт, 13 окт 2006, 18:00 от Reza

# 7
  • София
  • Мнения: 2 164
Абсолютно съм съгласна с Шанел  Peace

# 8
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
До тук нито един татко.Хайде моля ви искам и мъжко мнение,макар че на моя мнението по такива въпроси е :"Аз чужди деца не искам да гледам!"

# 9
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Вече са ти написали това, което исках аз да напиша- помисли колко изоставено и самотно би се чувствало детето когато го връщаш в дома... ще се запознае с домашния уют и семейната атмофера, но ще продължава да живее в дома без хората, които вероятно ще обикне...

# 10
  • Мнения: 4 473
Вече са ти написали това, което исках аз да напиша- помисли колко изоставено и самотно би се чувствало детето когато го връщаш в дома... ще се запознае с домашния уют и семейната атмофера, но ще продължава да живее в дома без хората, които вероятно ще обикне...

Именно! Peace

# 11
  • Мнения: 116
Има една " китайска" мъдрост:
Пъво си вземи растение и го гледай. Ако е живо след една година продължи
вземи си кученце и ги гледай и двете. Ако са живи след една година - продължи
вземи си приятел и ги гледай и трите. Ако всичко е на ред след една година... и т.н.
Всичко е отговорност и пред себе си - ако след една година / като ти свърши стажа / имаш същите чувства и си на ясно със себе си ще знаеш какво да правиш и без нашите съвети Wink

# 12
  • Мнения: 217
Здравейте, въпроса ми е към Татковците а може и Мами да се включат с предложения...  Hug

 Аз съм студентка 3-та година в медицински колеж и сега сме на стаж в Дом "Майка и Дете". Там съм разпределена при децата които са около годинка, има едно детенце което ми стопли сърцето и го обикнах ужасно много и го чувствам като свое. Не знам как да кажа на мъжа ми, не искам да го осиновяваме а да го взимаме при всеки одобрен момент и да се грижим за него. Не знам как да му го кажа и как да го убедя... Аз искам да имаме наше дете но това не означава, че трябва да се отказваме от това което също обичам като свое. Моля ви дайте ми съвет как да постъпя и как да му кажа понеже ако ме отреже категорично много ще ме заболи защото много обичам това дете и ми е мъчно когато не съм там и не мога да го прегърна и целуна  Cry


Човек куче от приют да си вземе, го взима за постоянно. Как си представяш да взимаш и връщаш едно човешко същество "при всеки ОДОБРЕН момент"!!!!! Това да не е кола по наем?!

# 13
  • Мнения: 1 866
И аз мисля, че въпросът не е до таткото, а за детето дали ще е добре. Не бих направила такова нещо. Това дете или го искаш, или не. Не може така да го разкарваш и да му бъркаш в душата. Ако държиш наистина на него, просто го осинови.

# 14
  • София
  • Мнения: 35 817
Ако го обмислиш по-добре, сама ще се откажеш.
Според мен е моментна прищявка........казвам го, защото и на мен ми се е случвало / да изпитам съжаление и да се привържа към някое безпомощно, тъжно дете/, но никога не бих направила крачката, която правят доста хора и за което безкрайно им се възхищавам. /може би съм егоист  newsm78, с моментни проблясъци на съжаление и доброта/

Общи условия

Активация на акаунт