синът ми е на 1 г. и посяга да бие - моля за съвет

  • 2 387
  • 32
  •   1
Отговори
  • Варна, България
  • Мнения: 727
Здравейте, мами! Надявам се, че сте се сблъсквали с подобен проблем и ще ми дадете съвет как да реагирам.
Синът ми е на 1 г. и от 1-2 месеца посяга да бие. Като цяло е спокойно дете. Отделям му много внимание, играем заедно, обграден е с много обич. Досега се е случвало 1-2 пъти да го тупна леко по дупето. Около нас няма агресивни хора, а и самия той не е агресивен. В началото, а и сега  понякога, го прави в пристъп на радост - най-вече към племенничката ми на 9 г  към по-близките хора - леля, баба, дядо. Но последните дни започна да бие, когато нещо става не така, както иска - напр. като го вадя от коритото, като го вдигна от земята. Аз му казвам с по-сериозен тон "Не така! Няма да биеш!", но засега няма ефект. Днес си изтървах нервите, след като ме удари доста силно през лицето го пляснах през ръчичките и по дупето и го оставих в кошарата малко да пореве / не мисля, че това е начина да се оправят нещата  Embarassed , и дори ми е криво, че съм го направила/. Но като се случи просто побеснявам - съпругът ми пътува и аз съм постоянно с него, като се старая да го обграждам с обич и внимание, а като удря го приемам твърде лично. Може би в това ми е грешката!  Може би това е период, който се израства? Мисля, че много добре разбира за какво му се карам, но въпреки всичко инстинктивно го прави.
Моля ви, дайте адекватни съвети как да реагирам - да се правя, че не става кой знае какво, или пък да му правя сериозни забележки?
Може ли да е от това, че не показва много емоциите си /  малко по-сериозно и вглъбено дете е/ и това е начин да изрази себе си?
Благодаря!

# 1
  • София
  • Мнения: 748
При мен е аналогична ситуация! Просто се чудя откъде му хрумна да удря. Аз лично имам 3 подхода.
1.Настоявам да се извини на детето със строг глас, като извинението е под формата на погалване по ръката след което го похвалвам. Само че често се инати и не се извинява, но аз няколко минути отделям в обяснения колко лошо е постъпил и вярвай ми, сигурна съм, че чудесно ме разбира. Казвам, че удареното дете е тъжно и му се плаче, защото го е ударил.
2.Когато ме удря мен и нямаме публика се правя че плача и той много бързо започва да ме прегръща и милва и казва"оооо, мамо!"
3.Когато е в особено инато състояние и посегне да удари за 2-ри път, въпреки моите обяснения, го плесвам по ръчичката с която е ударил и пак настоявам да се извини.
Според мен в голяма степен има значение и мъжкият характер, в смисъл, че моят син например, когато някое по-голямо дете го блъсне или  удари не се плаши ни най-малко ами се настървява и налита и той на бой, просто темперамент! А баща му е толкова кротък!
Твърдя че дори на такава малка възраст децата имат ясна представа кое е добро и кое лошо и не бива да се гледа безучастно когато децата ни посягат да удрят! Дано съм била полезна!

Последна редакция: ср, 18 окт 2006, 16:43 от macro

# 2
  • Мнения: 25 449
На възрастта около годинка и моят син правеше опити да удря. Веднага му хващах ръчичката,  задържах я и с много строг тон му заявявах: "НЕ! Мама (тати, баба и др.) не се бие!" Много бързо се научи и не е имало проблем по-нататък, освен да перне някого случайно и да се извини.
Други деца никога не е удрял, може би, защото винаги съм била край него и ако решях, че има опасност да удари дете в играта си, съм го предупреждавала: "Внимавай, да не удариш детето!". Предполагам, че някак си това е залегнало в него, защото когато след години го пердашеха и малки, и големи в ДГ, се принудих за мой срам ( Embarassed Embarassed Embarassed) да му кажа: "Недей да посягаш пръв, но щом те удрят, удари и ти!" А той ме поглеждаше тъжно и ми казваше: "Ами не искам да се бия!"  Thinking

# 3
  • Мнения: 728
Според мен детето на тази възраст няма откъде да знае какво значи "да удариш някого и как точно да го направиш", освен ако не е видяло това действие някъде - ако не в дома, то на детската площадка, в яслите и т.н. Трябва да му се обясни по някакъв начин, че това не е редно. Децата на годинка вече разбират доста неща, въпреки, че не могат да говорят.
Моят син например знае какво е "милвай" и когато му кажа, го прави, но ако му кажа удари - ще се чуди за какво става въпрос.
А и още нещо - аз например съм много против това, когато детето се удари например, да "набие" масата или стола или мястото, в което се е ударило. Винаги се противопоставям гласно на тази порочна практика, която за съжаление понякога се заражда в ума на някои "загрижени" баби или съседки.

# 4
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Това е привично за възръстта на детето.Колко шамари изядахме с баща му ooooh!Като започне да бие му отвличай вниманието, започни да играеш с него, с нещо да го разсееш.Не посягай и ти защото така ще стане агресивно.По този начин постепенно ще забрави да посяга, а най-вече няма да му е интерсно.
 Ще чакаме следващата ти тема от етапите на възръстта "Синът ми ни дере зверски" Grinning
 Успех - бъди търпелива! Heart Eyes

# 5
  • Мнения: 4 629
Най-важното е да си търпелива. Потаряй и повтаряй как не бива да се посяга, как хората се чувстват, когато някой ги удари... Ти сама си разбрала, че ако и ти посягаш това няма да реши проблема

# 6
  • Варна, България
  • Мнения: 727
Благодаря за съветите!  Heart Eyes
Наистина трябва с търпение да са действа. Според мен, както е написала и Макро, мъжкият характер се проявява.
При него е интересното това, че когато е радостен пак посяга да удря през лицето / и то само членове на семейството, или по-големи хора / - може би това е неговата асоциация с милване, която му показвам, т.е. погалвам с ръцете му лицето си и казвам "милвай мама". Към децата се държи приятелски и ги милва, досега дете не е удрял, както и него не са го удряли, за да е видял отнякъде.  newsm78  Не сме разигравали и сценки да удря предмети, в които се е удрял - предположение на Бела04 /аз също съм против това/. Дори напротив, като се удари гледам да не обръщам особено внимание и да акцентирам върху това. /е, ако много го е заболяло го гушвам и утешавам, разбира се/
Вариантите с отвличането и заиграването, а и с хващането на ръчичката и със строг тон да се каже, че не се прави така, са добри. Наистина, когато се ядосвам акцентирам върху това и неминуемо ще го впечатли и ще го повтаря!
Благодаря ви още веднъж и ... доскоро... до темата " Синът ми ни дере зверски"  Mr. Green  hahaha, или "Синът ми ни посинява краката"  Wink
 Heart Eyes

# 7
  • Мнения: 705
Нашият на тази възраст тръгна като че ли да бие едно по-малко дете. Докато ги разтървавахме, видяхме, че Кирчо вече целува детето  Mr. Green

И в други "сбивания" съм забелязвала, че така изразява добрите си емоции. После стана с по-човешки обноски  Grinning

А когато си сигурна, че не го прави от добри чувства, помисли си за неговата сръчност. Той и да иска да е по-координиран, не може. За което пък, ако го хване яд, съвсем ще се разрита  Mr. Green

Успех.

Последна редакция: чт, 19 окт 2006, 17:26 от Мая+Доброслав=Кирчо

# 8
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Както са казали и другите момичета, това е етап от развитието на детето. Децата не възприемат това удряне както ние. За тях това е по-скоро игра, начин да му обърнеш внимание или му е интересна реакцията ти. А може би е и характер  newsm78
Синът и биеше и хапеше  Crazy
Щерката прояви интерес към удрянето, но никога не е хапала.
На синчето му се сърдех, карах и казвах, че не е хубаво, на щерката просто не обръщах внимание, а ако удареше брат си и хващах ръката и започвахме да го галим, казвах о-о-о-о батко е добричък. Синът по едно време на своя глава започна да отвръща на ударите и тогава стана страшно  Shocked щерката направо освирепяваше, удряше брат си и пищеше, но интересното беше, че имаше такъв подход само към него! Казах му, че той я е научил да се бие, сега да си носи последствията и тогава той кротна, щерката също  Thinking Няколко пъти ме е удряла силно, на игра, веднъж даже имах синина под едното око  Laughing Много усилия ми струваше да стисна зъби и да не реагирам по никакъв начин, но съм горда че успях да го направя! Определено съм по-търпелива с второто си дете  Peace

# 9
  • Мнения: 25 449
Ще ме извинявате, но не виждам нищо положително в случая, когато дете удря родител толкова силно, че чак да му остави синина (имам предвид умишлено удряне) и родителят да е горд, че не е предприел нищо, че не е реагирал и да се хвали с това?  ooooh! Не, не мога да го проумея! Ако сега, на тази крехка възраст детето не овладее какво трябва и какво не трябва да прави, как после ще искаме да се държи подобаващо в обществото?  newsm78
Възпитание без насилие - ОК, но защо трябва да се остави детето да малтретира възрастните, без да се вземат някакви мерки за корекция на това поведение и да се чака пасивно да премине този период? А дали по този точно начин не се възпитава бъдещият насилник? Не съм убедена, че всеки побойник е станал такъв, само защото са го пердашли самия него. Напротив, имам лични наблюдения точно за обратното - дете малтретира непрекъснато околните, без да е било нито удряно, нито наказвано по някакъв друг начин именно защото родителите му не се впечатляват от поведението му (а някои и откровено толерират).
И друго искам да допълня за детските удари. Често наблюдавам как бебенце пляска възрастния, който го държи, което води до смях и умиление. Няколко месеца по-късно, когато детето е заякнало и въпросните пляскания причиняват сериозна болка - вече не водят до радост, а се превръщат в проблем. В такъв случай е безсмислено да се забранява на детето да удря възрастния, просто е много късно вече. Съвсем естествено то ще е объркано - защо по-рано ми се радваха, а сега ми се сърдят?
Още в съвсем невръстна възраст трябва да се показва на детето, когато действията му причиняват болка или някакво друго неприятно усещане, за да може то да започне да прави връзката между двата факта (ако аз направя така, мама се сърди). То, естествено, няма да го осъзнае, просто ще го почувства. И така по съвсем естествен начин ще започне да избягва подобни действия.
И накрая да добавя, че точно по същия начин приучих морското ни свинче да не ни опикава, докато го държим. Не с бой и наказание в ъгъла, естествено.  Laughing Просто изразяване на недоволство, което завършваше с прибирането му в клетката. Повярвайте, не беше нужно много време, за да направи добичето връзката между двете събития. Направи си съответния извод (ако искам да ме гушкат, не трябва да пишкам) и оттогава нямаме проблеми. Щом едно животно може да постигне това, защо да не може и къде-къде по-интелигентното ни бебе?  Wink Laughing

# 10
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Как`Сийка, детето ми в момента нито удря, нито хапе Wink не съм го наказвала като морското ти свинче, нито съм го пляскала.
Всеки си има свой подход, аз съм на принципа насилието поражда насилие Peace А ти си наказвай, викай или пляскай, изборът е твой  Mr. Green

# 11
  • Мнения: 6 390
Май всички деца минават такъв етап, още повече че пишеш как детето изразява по този начин радостта си, значи няма защо да му се ядосваш, то просто незнае все още как да ви покаже че ви се радва и ви обича  Heart Eyes

А според мен на тази възраст от думи все още съвсем не разбират, а само от действия, следващия път му хвани ръката, и му кажи че така те боли, но му покажи гали-гали например как може да прави. Научи го на прояви на радост, или му покажи друг начин по който ти желаеш, но не му се сърди, не го бии, и не го наказвай за това че ви се радва   bouquet

# 12
  • Мнения: 25 449
Как`Сийка, детето ми в момента нито удря, нито хапе Wink не съм го наказвала като морското ти свинче, нито съм го пляскала.
Всеки си има свой подход, аз съм на принципа насилието поражда насилие Peace А ти си наказвай, викай или пляскай, изборът е твой  Mr. Green
Поздравления за детето ти!  Laughing
Но теб бих посъветвала да прочетеш внимателно думите ми отново и да ми посочиш къде точно говоря, че съм наказвала, викала или пляскала???  Shocked
Аз пък да ти се похваля, не ходя нито напикана от свинчето, нито насинена от синчето.   Mr. Green  И то без пляскане, представи си!  Sunglasses

# 13
  • София, център
  • Мнения: 3 455
И нас Луси ни удря, дращи, скубе. Но като че ли не съм долавяла агресия в действията й, по-скоро ги възприемам като непремерен жест. Опитвам се да й обяснявам, и се надявам, че постепенно ще разбере, че не се бърка в очите на мама, че косата се гали, и че не е приятно да ти се бият бебешки шамарчета по лицето. Няма от къде да е станала свидетел на насилие, за да го имитира.

По ръчичките я пляскам, когато се опитва да откача стенните огледала, които падайки върху нея, биха я...И макар бекрайно много пъти да съм се опитвала да й обясня, че да ги дърпа не е игра, а безкрайно опасно, явно ще ми трябва повече време и упорство, очи и на гърба  и светкавични реакции. Както и напляскани ръчички, за съжаление.

# 14
  • Мнения: 4 406
повтаряй до втръсване, обяснявай , показвай с поведение, че това те натъжава- ще разбере

Общи условия

Активация на акаунт