Съкровищата от нашето детство

  • 2 762
  • 29
  •   1
Отговори
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Съкровищата от моето детство се оказаха в един стар куфар, който мама изрови по повод обръщането нагоре с краката на къщата, за да и сложат парно.
Та какво имаше в този ужасно старомоден куфар:
-   Лексикон от 6ти клас
-   Тетрадка с изрезки на статии за Златните момичета  Анелия Раленкова, Илиана Раева, Лили Игнатова
-   Чавдарската и пионерската ми връзка
-   Една стенна лампа от часовете по трудово обучение – първия ми опит да се правя на домашен майстор
-   Поне 50 списания Родна реч
-   И най-най-ценното и неочаквано – всичките ми любими книги...
Приключенията на Лукчо и Приказки по телефона, Двойната Лотхен и Антон и Точица, Емил от Льонеберя, Карлсон, Принцът и просякът, Макс и Мориц, два сборника с български народни приказки, един с детски стихотворения, наречен „Гори тилилейски”, Андерсенови приказки, Тримата братя и златната ябълка – на български и английски, Буквар за растения и животни /леко поизрязан тук-там Embarassed/

Каква красота...Приключенията на Лукчо е с невероятни картинки, великолепни. Дени буквално се залепи за нея. Започваме четенето, като се надявам да го завърши сама...

Намирате ли си такива съкровища? Част от тях ще преминат ли в куфара със съкровища на децата ни или ще си останат само наши? Кестените, които събираме, рисунките, които закачаме по стените...ще им ги дадем ли някога, когато самите те станат родители?

# 1
  • Мнения: 5 877
Два кашона с книжки, една папка с мои рисунки, една тетрадчица  с бебешки дневник, няколко страници от "Приказки" на Сутеев, дълга поредица "Световна класика за деца и юноши", "Андерсенови приказки" с илюстрации на Марая, най-хубавото тефтерче с картинки за оцветяване, тоз "Буквар за растения и животни" и аз го имам  Laughing, също и "Запознаване с природата"... най-хубавата ми кукла, руса и вече непееща (но пък аз не бях голям фен на куклите - дори не помня как се казваше); куклите ми за куклен театър - Вълчо беше прояден от молци, обаче Лиса и Мечо още стават и директно минаха в новата трупа.
Страхотна тема!   bouquet

# 2
  • Мнения: 1 937
Четири големи кашона, пълни с новогодишни играчки.
Стъклени, с непроменени от годините цветове.
Всяка една, грижливо увита в памук.

Досега не съм украсявала елхата с тях.
Много са ми скъпи.
И съм егоист!

И едно писмо до Дядо Мраз, написано от майка ми и подпечатано с 3-годишната ми ръчичка -
"Мили дадо Маз, носи коло зозя. Сушкам. Цуня. Саличка"
Саличка е иднианското ми име.

Последна редакция: пн, 23 окт 2006, 12:20 от Verdad

# 3
  • Мнения: 4 406
майка ми упорито пази всичко, даже и дрешки - намерих си рокличката от първия рожден ден!
детски книжки няма оцелели, но настолни игри- колкото искаш: домино, Черен петър( непълен комплект), мозайки ( Коцето веднага ги кръсти Боцанки- нали се боцкат Laughing) , една огромна кутия, сборна от няколко строителя... от седмица обикалям книжарници и детски магазини , защото съм си втълпила, че на детето му е време за печати...  Виждам чудо!!!Намерих си моите- вуйчо ми ги донесе от Германия за 4 рожден ден и много се гордея с тях...
една рижава кукла на 30 години замина на последното си пътешествие до сметището, след като синът ми я скалпира и й  извади очите от кухата кратуна... Laughing
подвързано албумче с рисунките ми от детската градина, на една от рисунките( портрет на мама) детето безпогрешно разпозна баба си

# 4
  • Варна
  • Мнения: 6 849
Kaто изключа лексиконите остават книгите които обаче отдавна са в употреба,още от 'Гошово' време.
Любима книга на Ангел Каралийчев с Майчина сълза, Житената питка и Лъв без опашка, с рисунки  на Дечко Узунов от '66та година, явно купувана за сестра ми. Grinning И още няколко...като малка рядко ми купуваха книги, затова си бяхме редовни посетители на библиотеката.
Преди 2 години обаче ревнах със сълзи,като не си намерих няколко броя на сп.Славейче. Сестра ми ги изгорила...идеше ми да я удуша!!!

# 5
  • Мнения: 703
Съкровищата от моето детство са безброй-мои дрешки,мече,пеещо една невероятна френска песничка,кукла,бебешко одеало,хиляди снимки,но най-вече-спомените,запечатили се в паметта ми!А за сина си събирам всичко по-важно-кичур бебешка коса,всички "първи" вещи и любими неща,пазя ги в една кутия,която ще му дам някога!Мисля,че е много мило,а и те кара да се чувстваш жив и ценен,както и те изпълва с едно приятно чувство за отминали неща!

# 6
  • Мнения: 8 505
Разглеждах ги преди няколко месеца:цяла поредица на Барбароните,български народни приказки-2 сборника и един с руски (дори е на руски език),две колички и няколко рапана,тетрадка с изсушени есенни листа.За тези се сещам.

# 7
  • Мнения: 3 405
Моите преминаха у племенницата ми. Ние сме с 13 години разлика и ми е по-скоро сестричка, вече 20 годишна  Heart Eyes. От там се изгубиха по трасето. Ники наследи нещата на татко си  Grinning

# 8
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Почти всичко от моето (и от това на брат ми) детство е "живо" ... Кукли, коли, влакове, билярд, мач, "пясъчни" играчки, столчета и масички, бани, книги, рисунки, лозунги, дрехи, пижами, поли, блузи, якета, обувки, тетрадките ми, даже всичките ни Бележници. Абе няма какво да говоря  ooooh! Един апартамент пълен с боклук.  Crazy
И споменавам за запис върху аудио касетка... да съм била не повече от 6-7 клас. Ааааа и запис как свиря на виола (детска, пластмасова - помните ги).
Умирам си от срам  Blush, като се слушам, но нашите и дума не дават да изрека да я изтрия  ooooh!
2 плика с 1-вите ни окосмявания...
Пожелание за 40-сет годишнината на майка ми, писано собственоръчно от моя милост... Поздравителни телеграми за нашето раждане...
...хайде спирам...  да се излагам, какви са Плюшкиновци нашите  Laughing

# 9
  • София
  • Мнения: 6 999
Кестените, които събираме...

Кестените хващат червеи - помня го от моето детство - внимавай с тях  Joy

Иначе супер тема.
Книжките ми и тези от сестра ми вече са при Дариа.

От играчките ми - "муната", с която спях чак до 2-ри клас  Embarassed седи в едно чекмедже и не я давам да ми я пипат. Писма от мен до майка ми, когато съм била на лагер пълни с ужсно смешни грешки. Няколко тетрадки от класни с отлични бележки  Rolling Eyes Всичките ми бележници. След 7-ми клас си купувах по 2 и незнайно защо са останали само тези пълни с шестици /много ще са възпитателни/ Joy. Разни грамоти от състезания, няколко рисунки.

И едно писмо до Дядо Мраз, написано от майка ми и подпечатано с 3-годишната ми ръчичка -
"Мили дадо Маз, носи коло зозя. Сушкам. Цуня. Саличка"
Саличка е иднианското ми име.

Ауууууу, че сладко. Умилих се. Ама какво е "коло зозя"?

# 10
  • Мнения: 3 405

Ауууууу, че сладко. Умилих се. Ама какво е "коло зозя"?

колело да се возя, така го разбрах Simple Smile

# 11
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Шани, недей така...Аз съм същия Плюшкин. И първото паднало зъбче на Дени пазя, не го дадох на Зъбната фея Grinning

# 12
  • Мнения: 7 106
ООооо и майка ми е много събирателна  Laughing. Пази миниатюрни обувчици, роклички и разни по-запазени дрешки, оцелели книжки, даже си намерих това лято на село събирани списание "Дъга" и "пиф и Еркюл" (купувани от руската книжарница), няколко броя зъбчета, ама не е ясно точно кое зъбче е мое и кое на брат ми  Laughing, кичур косичка, разни дипломи от школата по балет, която посещавах доста дълги години, свидетелства за завършен 1-ви, 2-ри и т.н. клас  Laughing,  първите рисунки и апликации от детската градина, както и разни изработки с пирограф и после грижливо оцветети с фулмастер, една национална носия, купища панделки, от онези, дето бяха по-големи от главите ни  Laughing, една чавдарска връзка и още какво ли не, няма да ми стигне времето да изброявам Heart Eyes.
Аз също събирам на дъщеря ми разни интересни нещица в специална Кутия за спомени. Надявам се и тя някой ден да ги разглежда със същото умиление.

# 13
  • София
  • Мнения: 3 421
 И при мен е като при Шани - събирани хиляди "първи неща", а като се има предвид, че сме трима ooooh!
 Детски книжки, бебешки одеялца, бродирани ръчно от баба ми пелени, дрешки, кордели, играчки, рисунки, първите учебни тетрадки, бележници, някое контролно(защо ли?), картички направени от нас, грамоти(от разни участия някъде), калпачето на чавдарче(малкият доскоро си играеше с него), хиляди снимки в дебели албуми и разни безполезни произведения от часа по "Труд и творчество" Laughing. Дневник на семейството, в който мама и татко са описвали предимно събития около нашето ежедневие - много интересно(виждам след години каква е било тяхното виждане за дадена случка).
 Сигурно има още много неща за които не се сещам, но моите родители са запазили.
 Аз пазя няколко тефтера с песни(от екскурзионните), лексикони, но ще изчакам с изваждането им, за да се оценят подобаващо.
 Сега се сещам за един огромен палячо - по-висок е от малкият, с който децата играят с огромно удоволствие. Татко казва, че по-същият начин и ние сме го влачели и прегръщали, а той се е чудел на какво се радваме толкова.
 И аз пазя разни неща, но не така както моите родители(за съжаление- сигурна съм, че в бъдеще ще ме е яд, че не съм била по-прибрана).
 За сега пазя по едно зъбче, по една къдричка от първото подстригване и няколко рисунки на Креми.

# 14
  • Мнения: 3 491
Поради териториални причини около мене няма много неща от моето детство.  Confused Но пък майка ми прати няколко детски книжки от мое време, и ми стана много хубаво, че някои от тях харесаха на децата. В България си харесаха и едни мои плюшени играчки, и си го донесоха.
Аз, от своя страна, съм истинска вехтошарка, и непрекъснато контролирам баща им, който пък си умира да разтребва.  Close Но пък поне им купи едни пластмасови щайги, и там си съхраняват съкровищата, като по стените не остане място. Последното съкровище, което ще пазя като очите си, е първата истинска "книга", написана, илюстрована, и сглобена от първокласника, абсолютно самоинициативно, със заглавие "Ти-рекс и стегозавърът".  Grinning Надявам се да напише и втора глава, че брат му много я хареса и иска да правят филм по нея.

Общи условия

Активация на акаунт