Та какво имаше в този ужасно старомоден куфар:
- Лексикон от 6ти клас
- Тетрадка с изрезки на статии за Златните момичета Анелия Раленкова, Илиана Раева, Лили Игнатова
- Чавдарската и пионерската ми връзка
- Една стенна лампа от часовете по трудово обучение – първия ми опит да се правя на домашен майстор
- Поне 50 списания Родна реч
- И най-най-ценното и неочаквано – всичките ми любими книги...
Приключенията на Лукчо и Приказки по телефона, Двойната Лотхен и Антон и Точица, Емил от Льонеберя, Карлсон, Принцът и просякът, Макс и Мориц, два сборника с български народни приказки, един с детски стихотворения, наречен „Гори тилилейски”, Андерсенови приказки, Тримата братя и златната ябълка – на български и английски, Буквар за растения и животни /леко поизрязан тук-там /
Каква красота...Приключенията на Лукчо е с невероятни картинки, великолепни. Дени буквално се залепи за нея. Започваме четенето, като се надявам да го завърши сама...
Намирате ли си такива съкровища? Част от тях ще преминат ли в куфара със съкровища на децата ни или ще си останат само наши? Кестените, които събираме, рисунките, които закачаме по стените...ще им ги дадем ли някога, когато самите те станат родители?