Когато децата са повече.

  • 3 572
  • 83
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Темата ми е адресирана до майките с две и повече деца.
Разбира се, останалите също ако имат мнение ще им бъда благодарна ако го споделят.
Интересува ме как се карате на децата си. Когато единият от тях е непослушен и лош спрямо другия. За да илюстрирам - Денис ревнува както знаете. И това е основната причина да се опитва всячески да дразни брат си. До такава степен, че ме изкарва от релси. Дърпа му личните неща, всяка играчка до която се докосне малкото бива жестоко изтръгвана от ръцете му. Съответно Ерик започва да плаче и крещи неописуемо, а от скоро налита и на бой - брани си територията детето.
В тези случаи справедливостта изисква да се скарам на баткото нали ? Е, да но понеже на практика се оказва, че постоянно трява да му се карам, започвам да се тревожа дали по този начин не подклаждам още повече ревността му. Получава се омагьосан кръг в резултат на който Денис се превръща в малко чудовище в детски лик. А аз съм ужасно изтощена вече, нямам нито желание, нито търпение да повтарям едно и също нещо ако щете вярвайте по 50 пъти на ден, сили нямам.
Та днес си мислех, че все пак решение някакво трябва да има, не може така. Дали не е правилно да се карам и на двамата без да ме интересува кой е първоизточника на проблема ? Така Денис ще види, че отношението ми не едностранно / което разбира се е обосновано да е такова, но той не го разбира по този начин/. Но пък ако подходя по този намчин, няма ли да бъде твърде несправедливо към малкият, който от една страна е подложен на терор от брат си, а от друга и майка му му се кара без да е виновен за нищо ?
Чувствам се в ужасна безизходица. Ще бъда благодарна на всякакви съвети и споделени практики !!!!

# 1
  • Мнения: 1 937
Обичайно се карам на заслужилия.

Но никога не сравнявам!
С думи като - виж сега кака ти как..., не можеш ли да си...като сестра си, виж как постъпи тя, а ти....

Ежедневните случки дават повод за справедливост.

dodo_dodo, сигурно си на ръба.
Кураж!
И...време!


# 2
  • ВАРНА
  • Мнения: 81
Аз също се карам на този,който е виновен.В началото големия го отнасяше почти винаги,но вече малката не му отстъпва.Когато беше малко по-малка карах баткото да ми помага и уж да се грижи за нея,така той се чувстваше по-отговорен и не я дразнеше толкова

# 3
  • Мнения: 3 740
Ужасно е изнервящо, разбирам те. Особено, ако едното дете го прави преднамерено.
Обикновено, ако има конфликт, казвам да спрат един път, КАЗВАМ ДА СПРАТ втори път и, ако все още продължават, отнемам обекта на спора. Обяснявам, че ще си го получат обратно, когато се разберат помежду си. Ако си посягат, ги разделям и им забранявам известно време да играят заедно. Така никой не се чувства ощетен, или и двамата се чувстват ощетени и се обединяват срещу мен. А общият враг сплотява. Laughing Впрочем, доста отдавна не е имало сблъсъци. Последният по-сериозен беше през лятото.
Не знам дали при твоите деца ще подейства, те на колко са? Но, по принцип, забелязвам, че караницата не помага особено. Още повече, че обикновено изпускаме парата в крясъци, а после сме гузни и отново трупаме отрицателна енергия.

# 4
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Спомням си една статия по приложна психология, за детската ревност. Там пишеше да направиш нещо като таен съюз с Денис. Разбира се, трябва да бъде сторено много умело. "Нали знаеш, малките деца... ". "Ние, по-големите...", ако имаш възможност да излизате само двамата с Денис - като големи, да имате свои занимания и пр. в този дух.
Примерите от твоето осбствено детство често вършат добра работа.
Аз, ( за всеки случай  Mr. Green) от известно време подработвам Самуил с неговия любимец Мечо. Понякога Мечо "се държи" като бебе, плаче, капризничи, иска повече внимание. И ние, двамата, като големи, се споглеждаме и си казваме: "Какво да го правиш, още е толкова мъничък." Разказвам на Самуил как неговият татко е батко на чичо му и колко е хубаво това, разни случки и пр. Разказвам му (и аз съм кака, на двете му лели) как се е родила леля му Мара, как се я донесли от родилния дом и как с другата му леля сме я оглеждали и не сме били доволни много-много, защото само е лежала, спяла и не са ни давали да я пипаме.
На него му е страшно интересно и много смешно, като си представя Мара без кьорав зъб.
Не знам, дали моите опити в тази насока ще са ти от полза. Не знам дали и на мен ще се от полза, когато се появи бебето. newsm78
Успех и търпение!   bouquet

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Обичайно се карам на заслужилия.

Но никога не сравнявам!
С думи като - виж сега кака ти как..., не можеш ли да си...като сестра си, виж как постъпи тя, а ти....

Ежедневните случки дават повод за справедливост.

dodo_dodo, сигурно си на ръба.
Кураж!
И...време!




Благодаря за подкрепата.
 И аз никога не сравнявам - знам колко пагубно е това. Лошото е, че става все по-зле и не знам докъде ще го докараме. Малкият започва да копира лошото поведение на батко си, баткото пък гледа, че малкия удря и той взе да посяга.
Говоря, говоря, говоря. Казвам му, че не бива да е груб, защото никой не харесва грубите хора. Той ми отвръща - искам да съм груб, не искам никой да ме харесва Sick
Казва, че Ерик го дразни и не го иска. Малкото пък от своя страна чува тези думи -абе ад. Cry

# 6
  • Мнения: 7 831
Здравей,
обикновено се карам на този който е направил белята. Иначе спазвам две правила:
- ако се карат или бият ги разделям в различни стаи или без играчки или всеки с по един кош;
- ако се карат или бият за играчка то я отнемам и на двамата, прибирам я на високо.
При моите това помага.
И аз съм се хващала, че се карам повече на Виктор, но няма как белите ги вършат или заедно или Вики ги е замислил  Wink.
Виктор също много дразни Дани  Sad, но на мен ми е направило впечатление, че го прави не от ревност, а от скука. Като няма какво да прави тормози Дани, който от своя страна започва да крещи с цяло гърло и става ... кошмар някакъв. Но скоро забелязах, че Дани започва да крещи по същия начин и когато просто иска нещо, очаквайки аз да дотърча и да се скарам на Виктор  Rolling Eyes Shocked Rolling Eyes. Човека си е намерил начина да се налага и то с моя помощ  Wink. Та вече спазвам горните правила и не ме интересува кой и защо, как и кога, щом се карат и бият - разделям и в къщи настава тишина  Simple Smile.
Успех  Simple Smile.

Последна редакция: пн, 23 окт 2006, 18:20 от Ellypr

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Аз също се карам на този,който е виновен.В началото големия го отнасяше почти винаги,но вече малката не му отстъпва.Когато беше малко по-малка карах баткото да ми помага и уж да се грижи за нея,така той се чувстваше по-отговорен и не я дразнеше толкова

Не иска да ми помага, а ми обещаваше.
Сякаш е глух когато го помоля за нещо. Ей така да ми подаде нещо което е до него примерно. Прави си оглушки. И не само за помоща. Каквото и да го накарам да направи - дори да се облече или съблече - няма уши. Ни приема, ни предава.
Казва, че иска да е бебе, не иска да е  голям и толкова.
А как мрънкааааа. Те това мрънкане ще ме довърши със сигурност ако не друго Sick

# 8
  • София
  • Мнения: 276
Може пък по този начин да се опитва да ти привлече вниманието. Някои казват, че когато са послушни, ние (родителите) не им оказваме достатъчно внимание и те предпочитат да получат порицание или дори наказание, пред липсата на някакво внимание. Но при положение, че не е пренебрегнат проблемът може да е другаде.
П.П: Мисля, че не ти помогнах много, извинявай.

# 9
  • Мнения: 3 367
..ох..не се карам,няма ефект; предупреждавам до 3 пъти и взимам играчката;

ако Ния бута и се налага със сила -разделям ги в 2 стаи,после чакам да му се извини;

той като и дърпа нещата го отстранявам физически просто защото е малък за да разбира и тя с право се дразни като ахааааа си е наредила пъзела и стефан и го полази,извинявам се от негово име и обикновено настава мир;

додо-игнор,разделяне и пак игнор може да помогне;"карането" също е вид внимание,може би това цели баткото..

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Ужасно е изнервящо, разбирам те. Особено, ако едното дете го прави преднамерено.
Обикновено, ако има конфликт, казвам да спрат един път, КАЗВАМ ДА СПРАТ втори път и, ако все още продължават, отнемам обекта на спора. Обяснявам, че ще си го получат обратно, когато се разберат помежду си. Ако си посягат, ги разделям и им забранявам известно време да играят заедно. Така никой не се чувства ощетен, или и двамата се чувстват ощетени и се обединяват срещу мен. А общият враг сплотява. Laughing Впрочем, доста отдавна не е имало сблъсъци. Последният по-сериозен беше през лятото.
Не знам дали при твоите деца ще подейства, те на колко са? Но, по принцип, забелязвам, че караницата не помага особено. Още повече, че обикновено изпускаме парата в крясъци, а после сме гузни и отново трупаме отрицателна енергия.


Абсолютно съзнателно го прави ! Дори ме следи, за да види реакцията ми. Това е ужасно дразнещо също. Т.е. той си дава сметка, че прави нещо нередно, но въпреки това го прави.
Аз също отнемам обекта на спора. Интересното е, че когато им кажа - я ми дайте на мен нещото си - и двамата с готовност ми го подават.
Случаите, когато си играят заедно са рядкост. Общото им ежедневие е изпълнено с крясъци, викове, дърпане, мрънкане и ревове. Какви нерви трябва да има човек, за да издържи на този кошмар ми е трудно да си представя. От което обстоятелство аз ставам изнервена и губя възможност с търпение да обяснявам до безкрай и с усмивка да ги разтървавам, а полагам неистови усилия.
Старая се да не им викам, но понякога се случва, а след това се разкъсвам от угризения и обвинения. Знам, че когато аз съм нервна, те стават дваж повече и това не е решението.

На 4 и половина и на 2 и половина са.

# 11
  • Мнения: 119
Ех, dodo_dodo, мисля си че решението на проблема е да презаредиш батериите някак си, защото и аз говоря, карам се, убеждавам, разделям ги в различни стаи и все е едно и също (моите са на 6 и 3 години), и понякога и сама не се понасям вече и си мисля, че съм най-невъзможната майка... та само с почивка малко за майката и започване отначало...
а иначе има и много удовлетворителни моменти, когато пък така хубаво си играят двамата:)

# 12
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Додо,съчувствам ти и знам много добре как се чувстваш.
Аз преди месеци бях пуснала подобна тема за ревноста на Боби към малката му сестричка.Покрай неговите капризи и тази негова ревност изпаднах във нервна криза.Добре,че мъж ми навреме се намеси по-мъжки и спаси нещата.
Отказваше под какъвто  ида е предлог да бъде погален от нас със отговор"Не ме пипай-ти обичаш Преслава,защо ти е да ме галиш мен" Shocked
А внимание определено на Боби не му липсваше,точно обратната даже стана.Вниманието ни към него беше двойно.
Иначе пък към Преслава не показваше ревността си.Тоест ад я бие или по някакъв начин да я дразни не.
Винаги казваше за сестричката си само най-хубави неща.
Дойде моментът обаче,когато Преславка започна да разбира и започна да отстоява своето.до сега Каквато и незначителна играчка да биваше купувана на Боби и Преслава,той веднага взимаше неговата и я криеше бог знае къде и почваше да играе със на сестра си играчката.Естествено чупеше я по невнимание и след по малко от час неговата също я беше сполетяла същата участ.
Та сега Преславка поотрасна и вече започна да не си дава играчките.Усети се накъде духа вятърът.В моменти като този,когато се сдърпат за дадена играчка просто взимам играчката и нито на него нито на нея. Rolling EyesЗа момента поне това върши работа.
Случва се обаче да не могат да поделят територията си даже,кой къде ще играе.
Онази вечер у дома беше истински кошмар.Преслава го скуби,батко и вие от болка.Докато ги разтървем със баща им,баткото вече си беше отмъстил като я перна със една кукла.Малкото човече да не остане по назад пък го цапардоса със една кутия та сега баткото е със подута вежда.
Скарах се  и на двамата.Повечето на Преслава,защото вината беше нейна.Не че ме е разбрала от това което и казах де,все пак само на 11 месеца е но явно разбра че  е направила нещо лошо и тръгна да дава целувки на батко си.Боби пък по-този начин видя  и разбра,че не винаги бива само той наказван.
Додо,опитай се по някакъв начин да ги накараш да играят една и съща игра.Примерно и двамата да ти помагат за едно и също нещо. Не пести забележките към малкият ако има вина,само заради това,че е малък.
От всичко прочетено до сега останах с впечатлението,че определенно ти трябва почивка.
Не може ли някой да гледа децата,докато ти си отпочинеш за няколко дни?Ще се почувстваш като нова.

# 13
  • Мнения: 5 877
Мога да ти кажа какво е правила леля ми, когато братовчед ми ревнувал от сестричката си.
"Ама нея я къпеш всяка вечеееер" - "Добре, не си казал, и тебе ще те къпя всяка вечер" (три вечери продължило, после му писнало).
Общо взето в каквото поискал да й е равен, разрешила му. То е доста тъпо да си на 6 и да те третират като бебе, бързо му омръзнало и решил, че е по-добре да си е той. Беше страхотен батко, включително и на мен.


А като по-голяма сестра мога да потвърдя написаното от Секстет, че общият враг наистина сближава  Laughing

# 14
  • Мнения: 3 491
Не мога да кажа ние кой модел сме - май от всичко изброено по малко. Карам се на виновния, но най-добре според мене работи да се тупна помежду им и да играем тримата,или да заиграя този, който пречи. Те са на 4 и 6, вече стават за разни неща като "не се сърди човече" например. Ако баща им е в къщи, е още по-лесно, защото си ги поделяме. Но това е рядко съботно-неделно щастие. Ако играчките са нещо дребно, гледам да купуваме и за двамата, за да има мир. Книжките със занимателни задачи например си ги надписват и помнят като кученца коя на кого е.
Анда, де да можеше това да не отказваш на големия да бъде като малкия да продължава до безкрай, и обратното.  Simple Smile Тъкмо изучиш до съвършенство тази тактика, и светът вземе, че се промени - единият се качва на училищния автобус, другият иска след него, пък не може. Единият ходи на рожден ден на дете от детската градина, другият не може да дойде с него, защото не е съученик и не е канен. Сега пък се учим на изкуството, че всеки има индивидуален живот. Като цяло нямам оплаквания от прогреса.  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт