Не съм сигурна,че това е ТОЙ...

  • 5 872
  • 61
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 386
Ох,много ми е криво и реших да поговоря/попиша малко за това..и мисля,че точно вие можете да ми помогнете.
От 2 години живея с приятеля ми,а преди 5 месеца спечелих зелена карта.Сега се предполага,че трябва да се омъжа за него,ако искам да замина с него/или ако изобщо искам да замина/.До тук добре,но аз не искам да се омъжвам,на 23 съм,не се чувствам готова,страх ме е и най-важното-не съм сигурна,че това е човека.Да,той е много мил,изумително грижовен и нежен,но..има го това 'но'. И той не се чувства сигурен.А се обичаме.Понякога малко,понакога-многи.Толкова е шантаво..Може би аз му влияя с отрицателната си нагласа,може би той не иска да ме насилва,или просто не сме един за друг?!Изобщо,кажете ми,как усетихте,как се почувствахме сигурни,че това е ТОЙ?..
Губя си мисълта,защото съм разстроена.За капак имам много силни чувства към мъжът от предишната ми връзка, и сега, 4 години по-късно те не отшумяват...Той ме обича,дори ме обожава,търси ме,размътва ми мозъка..и си отива.Ще попитате защо не съм с него,нали?Защото не направи крачката,не дойде да живее при мен в София,достраша го,защото беше егоист и се опасяваше да не бъде наранен...и ме изгуби.Но не напълно.Ужасно е.Непрекъснато усещам как искам да имам 2 паралелни живота,за да мога да взема правилното решение..Да съм напълно сигурна,че имам точно това,което искам,а не се самозалъгвам.
Помогнете ми,моля ви.Съзнанието ми е непрекъснато заето с мисли и планове.А най-лесно би било да се откажа от заминаването и да не насилвам нещата..но втори такъв шанс няма да имам.Страх ме е да не направя грешката на майка ми, и децата ми да живеят без баща един ден..като мен.Но също толкова ме е страх да се откажа от всичко,което имам и да се върна в миналото,където твърде много неща са се променили..Не мога да избера между двамата,не мога да си подредя мислите....направо полудявам.

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 1 052
Мисля, че щом някой човек си задава въпроса "Той ли е?" и после идват толкова "но", "обаче", друг мъж от миналото и всички тези условности, значи или той не е Той, или ти не знаеш какво искаш. В тези неща едва ли можем ние тук да ти дадем еднозначен отговор.

# 2
  • Мнения: 794
Щом се двуомиш, значи не е ТОЙ...

Предполагам, че не е лесно да вземеш решение..

А ако заминеш сама, носталигята и фантазията ще ти изиграят лоша шега - възможно е да забравиш всички лоши моменти с бившия и да си изградиш красив спомен, за който да рониш сълзи....

Помисли добре, много е трудно да намериш мил, внимателен и грижовен мъж....




Успех

# 3
  • Мнения: 9 865
100% не може да се даде еднозначен отговор, всеки сам си изследва проблемите отвътре и назрява момент да взима решения - оставам/заминавам и т.н. Аз също мисля, че при НО и ОБАЧЕ, не е той... а за хората от миналото от опит знам, че завръщането назад не води до предишното хубаво, дето има една дума счупеното винаги личи, щом веднъж си се разочаровала и си приключила с някого защо да го повтаряш... Ако аз бях на твое място бих зарязала всичко и бих започнала от 0, имаш шанс за това...
Аз разбрах, че ТОЙ е ТОЙ почти веднага, а с времето това все повече се затвърждава... имаме си нашите проблеми, кой ги няма, но че това е ТОЙ го чувствам с цялото си същество.
Успех с решенията!!!  newsm10

# 4
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
Едва ли някой е бил 100 % сигурен,че това е ТОЙ.Но при теб има много съмнения...Според мен е важно да изясниш отношенията си с бившия си приятел.А щом и двамата не са това,което искаш,приеми заминаването си като знак и отворена врата за нещо ново и хубаво!
"Научете се как да получавате нещата,които обичате,иначе ще се наложи да обичате нещата,които получавате"
                                                                     Г.Б.Шов
Успех и дано вземеш вярното решение,това,което ще те прави щастлива!

# 5
  • 7800
  • Мнения: 243
100% не може да се даде еднозначен отговор, всеки сам си изследва проблемите отвътре и назрява момент да взима решения - оставам/заминавам и т.н. Аз също мисля, че при НО и ОБАЧЕ, не е той... а за хората от миналото от опит знам, че завръщането назад не води до предишното хубаво, дето има една дума счупеното винаги личи, щом веднъж си се разочаровала и си приключила с някого защо да го повтаряш... Ако аз бях на твое място бих зарязала всичко и бих започнала от 0, имаш шанс за това...
Peace
+ залената карта

# 6
  • Мнения: 2 386
..или той не е Той, или ти не знаеш какво искаш...

Ох, точно това беше причината,да започна тази тема...

А ако заминеш сама, носталигята и фантазията ще ти изиграят лоша шега - възможно е да забравиш всички лоши моменти с бившия и да си изградиш красив спомен, за който да рониш сълзи....

Помисли добре, много е трудно да намериш мил, внимателен и грижовен мъж....

Успех

Ти ме разбра най-точно сякаш.За съжаление аз още от сега роня носталгични сълзи по миналото,по щастието с бившия ми приятел,въпреки че знам,че то никога няма да бъде същото..Една част от мен все още вярва в приказките,в идеята за принца на белия кон,друга се стреми да вземе най-практичното и правилно решение /оставайки с милия и грижовен мъж,загърбвайки идеала от миналото/..Наистина ми е много трудно.А времето и зелената карта ме притискат ужасно много.
Ако аз бях на твое място бих зарязала всичко и бих започнала от 0, имаш шанс за това...

Много,много ми се иска да имах куража да го направя..но не мога.Особено,че не става дума за едно 'простичко' разделяне с гаджето,а за смяна на средата,държавата,социалните контакти...за една цялостна промяна,на която много малко хора са способни.И аз не съм способна да я направя сама.


И трите мислите,че щом има толкова 'но',значи не е ТОЙ..А за мен винаги има 'но' и 'обаче',защото съм песимист по природа..Тогава?



# 7
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Щом се чудиш , едва ли е ТОЙ........аз така мисля, незнам дали съм права

# 8
  • Мнения: 2 386
О-о,колко сте милички и как бързо ми отговаряте....не смогвам,благодаря ви!   bouquet  bouquet

mabbeth,лесно е да се каже човек да започне отначало.Но в позната среда,сред приятели,с подкрепа.Аз нямам нито финансовата,нито физическата,камо ли психическата възможност да издържа на промяна от такъв мащаб.Мразя се,за което.Да,слаба съм,страхлива и нерешителна съм..но тези епитети не ми помагат в момента..още повече се отчайвам...


...Според мен е важно да изясниш отношенията си с бившия си приятел.А щом и двамата не са това,което искаш..

И аз така мисля,но нямам идея как да стане това.Той е в друг град,като се виждаме винаги надделява първичното привличане и се стига до секс,за който после се чувствам виновна..И не мога да го забравя.Но не мога и да се събера с него......все пак живея със сегашния ми приятел,имаме си дом,организираме заминаване и аз...хоп..хващам бившия под мишница и тръгвам с него за САЩ  ooooh!..представете си само картинката...да не говорим,че е невъзможно /най-малкото от финансова гледна точка/

# 9
  • Мнения: 9 865
Не знам, аз и в друга тема бях споделила, че сравнително скоро преживях голям срив, промяна и всичко, за което ти се тревожиш. Ситуацията беше сходна, не съвсем същата, но решението да зарежа всичко, което животът ми беше до сега и да започна от нищо-то, а имах достатъчно за да не се оплаквам... Прецених, че имам един живот и трябва да съм щастлива каквото и да правя, бях с мъж - добър, мил, грижовен, искаше да се ожени за мен и да ме прави щастлива, но аз с всяка година осъзнавах, че не е ТОЙ, докато накрая ГО срещнах... случайно, грешно, неправилно, подло, но почувствах че е той и точка. Решението ми беше плод на много размисли, беше мъчително, на пръв поглед разбих "идеалната" връзка... Но сега съм щастлива... вярно повечето ни общи приятели си останаха негови - липса на социалните ми контакти от преди...
вярно - родителите му, които уважавам ме намразиха... много
не съжалявам за решението си... помисли добре, бъде обективна и слушай сърцето си... за други съвети не се сещам...

# 10
  • Мнения: 121
Преди да срещна мъжа си се чудех, как ще разбера дали приятелят ми е ТОЙ. Е, като го срещнах - разбрах. Като заживях с него - мнението ми се потвърди. И още нещо - спечелих стипендия да завърша последната година от обучението си в Германия. Казах му, че много държа да направя това и той какво направи - работеше като програмист в една фирма (взимаше добри пари), не беше си написал дипломната работа, която беше в различна област и за нула време взе решение. За два месеца беше защитил и си беше намерил работа в .де и дойде тук. В началото бяхме в различни градове, но после се събрахме. Мисля, че ако някой държи на теб - ще те последва, където и да се преместиш. Това са моменти, в които виждаш колко той държи на теб. Не визирам твоя случай, защото само ти знаеш какви са вашите отношения (и с предишния и с настоящия).

# 11
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Никой не може да ти каже как да постъпиш... Аз бих заминала сама, пък каквото има да става- ще стане.

# 12
  • Мнения: 15 619
Когато го видях, веднага разбрах, че това е Той.
Замислиш ли се, значи нещо не е наред - в теб или в него.
Мисля си, че с човека до мен, трябва да се чувствам пълна, завършена.
Едно парченце ако ми липсва, ще го търся и ще се стремя към него.
Доверявам се на себе си, на усещанията си за хората и рядко греша.
Съвет не смея да ти дам, сама трябва да решиш.
В твоята ситуация не е лесно.  bouquet

# 13
  • Мнения: 794
Разбирам те, защото и аз имах същия проблем, бях силно влюбена в един мъж, които в последствие се оказа съвсем обикновен БЛКАНЕЦ...
Просто аз си бях създала една красива илюзия и дълго време ми трябваше за да я превъзмогна, отвреме на време като започна да забравям и да ме гонинякаква непонятна носталгия(разбирай въображаеми чуства) или чета темата за муньовците или си преглеждам рецептите за хапчета (увреди ми здравето) .Също мога да се видя с него (макар че това е наи-лошия вариант). Според мен на живо, освен чуствата, могат да изникнат и старите проблеми и така най-ясно ще си дадеш сметка защо сте се разделили..
Или да установиш наистина, че си била емоционално обвързана с една идея и хубави спомени, а всъщност към този човек не изпитваш нищо....

Наистина имаш възмоност да започнаш от о в USA, възползвай се
- достатъчно си млада и живота е пред теб!

# 14
  • Мнения: 5 468
Аз съм 15 години с мъжа си и още на моменти се чудя, ТОЙ ли е или не е? Има моменти, в които се разбираме прекрасно, весело ни е заедно, обичаме се, ходим на гости, излизаме по улиците..., има моменти, в които настъпва отегчението, тъпотата, сивото ежедневие, скандалите, обидните думи... И така - половината ми до тук живот. Ту така, ту иначе...
Не мисля, че има идеален ТОЙ. Достатъчно е просто да го обичаш и да ти бъде мил.
За Зелената карта - не бих могла да ти кажа, как да постъпиш. То и аз не знам, как ще постъпя в твоята ситуация. Това е все едно да идеш на море с гаджето си Tired. И виждаш свободни, готини мъже, вдишваш свободата, която витае там..., а до теб - воденичен камък Blush. Любов рядко се среща вече... Изчезва това понятие. Но все пак... не може ли да идеш първо ти и да го извикаш след 6 месеца, да речем? Така ще имаш възможност да останеш сама и да осъзнаеш чувствата си.

Общи условия

Активация на акаунт