Моята история...моят кошмар...

  • 8 320
  • 65
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 369
Събирам сили да я разкажа тук,където има толкова много мъка и сълзи. Но само тези,които са живели в този ад след загубата на дете,могат да разберат мъката ми...
Преди почти 3 години се омъжих за един прекрасен човек,и почти веднага поискахме да имаме дете. Но не ставаше-след първата година тръгнах по лекари,направихме куп изследвания и никой не ни откри никаква причина-и явно не е имало,трябвало е да мине време,да се поуспокоя. И изведнъж чудото се случи. Заветните 2 чертички се появиха пред погледа ми в един слънчев мартенски ден и аз започнах да мечтая за малкото човече,което растеше в мен. Всички бяхме толкова щастливи-след толкова време,това бебе беше така чакано и желано от нас,от близките и от приятелите ни,които отдавна вече бутаха колички. Бременността ми беше абсолютно безпроблемна от първия ден до деня,в който приключи. Чувствах се прекрасно, никога в живота си не съм била по-щастлива. Бебето отговаряше на термина си,всички изследвания ми бяха точно в нормата. Нищо не ми подсказваше заплаха, и аз пазарувах най-прекрасните малки дрешки и всичко необходимо. Пишех редовно в отчетния форум,запознах се с много бъдещи майчета,виждахме се и се следяхме коя как расте. И точно в първия ден на 9я месец за няколко часа спрях да усещам малките ритничета,а корема ми сякаш загуби оня тонус,който имаше до предния ден. Веднага тичахме в болницата-посред нощ,тонове имаше,но апарата не регистрира ни едно движение за 40 минути. Оставиха ме за наблюдение. На другия ден сутринта беше същото-тонове добри,движение няма. Непрекъснато ме връзваха на апарата,но нищо. Гледаха ме на ехограф,на доплер и решиха да го извадят със секцио,защото "явно страда". Оттук нататък нещата се развиха със светкавична скорост- системи,упойки и на масата,но до последно бях вързана на апарата и сърчицето му биеше... В момента,в който го извадиха,чух бебешки плач...изпитах странно усещане и попитах "Моето бебе ли плаче" и сестрата до мен студено ми отвърна "Нямам право да давам каквато и да било информация". Оттук насетне всички около мен изчезнаха,а ако някой се появеше,се обръщаше на другата страна и не смееше да ме погледне в очите. Усещах,че ме шият,цялата треперех,а нямаше кой да ми каже,че това е нормално при секцио. Появи се една докторка,явно педиатърката,и започна да пише нещо в листа ми. По едно време каза "Кажете ми часът на последното". Аз вече знаех... След операцията целия екип се събра и ми го каза. Попитаха ме искам ли да го видя...естествено,че исках...това детенце беше моят син,когото с толкова любов чаках...и ми го дадоха в ръцете-толкова мъничък,толкова красив,гледах малката главичка,така добре оформените черти,имаше и косичка...на мама героят се беше борил до последно...но явно не му беше писано да вдиша дори една глътка въздух. Целунах малката главичка и една акушерка ми го издърпа от ръцете с думите "Николета,има и по-страшно. Аз загубих близнаци! Ти си млада,ще имаш други деца". Светът ми се срина,в оня момент имах сили само да си задам въпроса  "А аз защо останах жива???" Пуснаха мъжа ми при мен и аз го стиснах с всичка сила и сълзите се отприщиха... Прекарах кошмарни дни в болницата-3 дни в реанимация,за да не съм сред родилките,после в отделна стая,сама с мъката ми...Под прозореца ми весело чуруликаха дечицата от детската градина до болницата, по етажа плачеха бебенца, непрекъснато някой влизаше в стаята ми и ме питаха "носят ли ти бебето?" "измислихте ли име на бебето", "кърмиш ли вече бебето",а аз трябваше на всички да обяснявам,че бебе няма... Накрая трябваше да подпиша и някаква декларация,че се отказвам от тялото,за да могат да го изследват...толкова много мъка...
Когато се прибрах вкъщи ми дойде и кърмата-не за едно,а за две бебета,въпреки хапчетата...Цедях,плачех и изливах в мивката... После смених хапчетата и слава богу,спря,но още ги пия...
Сега живея в някакъв кошмар,искам да знам какво се случи... Казаха,че съм имала "ципесто прикрепване на пъпната връв към плацентата",много малка плацента и много тънка пъпна връв- явно му е липсвал кислород,имаше изоставане в килограмите при напълно отговарящ на термина костен скелет-затова не се беше видяло на ехографа...Срещало се ужасно рядко...какъв е тоя моя пуст късмет... Дали е имало и друго-чакам да излезе резултата от аутопсията...
Не знам как ще продължа нататъка...Чувствам се празна и ограбена...Щастието беше толкова близо до мен,трябваше само да се протегна и щеше да е мое...и изведнъж изчезна..дали е било мираж???
Сега се сещам за нещо,което ми се случи първата сутрин в болницата-след като ми чуха тоновете,се върнах в стаята си. И видях,че ми се е откачило синджирчето от врата ,а кръстчето беше паднало в леглото ми,докато съм спяла...Странното е,че до този ден никога не ми беше падало...

# 1
  • Мнения: 1 404
Кики,не знам какво да кажа,толкова много съжалявам!Желая ти много,много сили и кураж!

# 2
  • Мнения: 3 166
KikiNiki , милника, какво си преживяла....
Чета и плача. Чета и откривам огромната болка, скрита зад абсолютно всяка дума. Искам да мога да кажа нещо, което ще ти донесе облекчение, а не го намирам. Искам да ти кажа, че един ден някак си свикваме да живеем с болката и спомена за случилото се, но знам, че е твърде рано , за да ми повярваш. Знам, че сега светът и животът ти се струват празни и пусти. Че днес за теб нищо няма смисъл. Искам да мога да те убедя, че това не е така. А знам, че и това не мога. Защото до откритието, че животът може да бъде и хубав, всички стигаме сами. И извървяваме пътя до това откритие безкрайно мъчително и бавно. Такава ни е орисията явно...
 Прегръщам те! Искам да знаеш, че винаги ще бъдем тук - винаги, когато се нуждаеш от помощ, съвет, подкрепа или просто да погвориш за мъката си.... Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 1 941
KikiNiki,  Hug
Вече си писахме, но като прочетох за кръстчето ти искам да ти кажа, че няколко дни преди да почине Поли, ми се скъса златното синджирче и от него е изпаднало едно сърце, с което тя много обичаше да си играе и да го лапа. Синджира се е скъсал, а не разкопчал, без никакво усилие. После аз се опитах да го скъсам на друго място и с усилие успях. Може би това са  знаци на съдбата за настъпващата трагедия. Cry Имай сили да минеш през този ад Hug

# 4
  • Мнения: 1 409
KikiNiki,миличка чета и не мога да си обясня как е възможно човек да понесе толкова мъка.
Сърцето ми се къса newsm45.Ужасно е,но знам,че ще се справиш с тази болка и скоро ще си готова за ново бебче.
Прегръщам те  HugНие сме с теб и те подкрепяме

# 5
  • Мнения: 219
Миличка, искрено съжалявам за случилото се нещастие. Много пъти по необясними причини  се разминаваме с щастието.
От сърце ти пожелавам да намериш сили и дух за живот и късмет при нова бременност.
Силно те прегръщам и ако имаш нужда от подкрепа ние сме насреща  Hug

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
съжалрявам и нямам думи

# 7
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 459
Прегръщам те силно Hug!Бъди силна!

# 8
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 351
Страшно много съжалявам за случилото се  Cry Чета и плача...плача и плача Cry Преживявам с теб всичко и се надявам скоро да усетиш отново тръпката да носиш някой под сърцето си. Желая ти всичко най-хубаво и добро за теб и съпруга ти Heart Eyes
Мир на праха му на малкото ангелче там горе на небето.  Cry

# 9
  • София
  • Мнения: 1 098
Мила,разтреперих се от ужаса, който си изживяла.Съжалявам,за безумната ти мъка и болка.
Всички бихме искали да ти помогнем с каквото можем,макар и виртуално.
Определено болката,при загубата на децата ни е нечовешка.Светлето го е казала,
някой ден,някак свикваме с тази болка.
Но аз вярвам,че при една нова бременност,сърцата ни пак ще загреят.
За съжаление травмата остава,и започва безумният страх от това,дали всичко ще е наред,
с бъдещите ни бременности,но един ден ще разберем,че всичките перипетии през които
сме минали си заслужават.Прегръщам те,и се моля за малкото ангелче.

# 10
  • Мнения: 255
Мила ,прегръщам те силно .Знам че сега всичко ти се струва безсмислено и не искаш да повярваш че това се е случило но....................   .И най -гадното е че ще трябва да се научиш да живееш с тази болка ,или по точно да съществуваш.Всички ние тук съществуваме .

Желая ти много скоро едно красиво бебче ,което да запълни празнината ти.
 Hug Hug Hug

# 11
  • Мнения: 7 107
KikiNiki,  Cry
Поредната трагедия. Аз отново не знам какво да кажа.
 Hug 

# 12
  • София
  • Мнения: 1 808
Ужасно много съжлявам за нещастието ти...
Ако това би могло да е някаква утеха за теб, трябва да знаеш, че всички ние страдаме наравно с теб, а малкият ангел те закриля някъде отгоре.
Много съжалявам....

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 959
Ужасно съжарявам за случилото се!
Пожелавам ти някак си да преодолееш този кошмар... дано, дано доброто да е пред теб и семейството ти   bouquet
   Flowers Rose Мир на прахта на малкото ангелче  Flowers Rose

# 14
  • Мнения: 502
 Наистина незнам какво да ти кажа в този момент,независимо,че и аз съм преживяла почти същото.Много ми е мъчно за теб и цялото ти семейство.Нека на малката душичка да й е светло и топло на небето/аз вярвам,че  е така/.Мъката ще те преследва много дълго време,няма никога да забравиш станалото,но ще се научиш да живееш с него.Това ще ти даде нови сили да погледнеш напред когато му дойде времето и да помислиш за друго бебче.Сега се наплачи,излей мъката си-не я стискай в себе си,не че ще ти стане по-леко,но поне малко ще се успокоиш.
    Ще се моля за вас Hug

Общи условия

Активация на акаунт