Отговори
  • Мнения: 3 504

Колеги, по време на виртуалното ни кафене, стана дума за животните и реших да ви пусна тази темичка, относно домашните любимци. Как мислите, добре ли е според вас да имате в къщи домашен любимец /куче, коте, пойна птичка... и други, може и екзотични Laughing/.
Споделете вашето мнение с нас, "за" или "против" присъствие на животно в къщи! newsm78

Аз съм "за" - имали сме преди, по принцип ние сме кучкари - обожаваме немски овчарки и сме гледали в къщи /апартамент/, има ли сме и пойни птички, така малката се научи да казва "пипи" и да го търси и по принцип да разпознава птичките. Peace

# 1
  • Мнения: 4 585
     Аз съм порастнал сред животните, ама то не може да се каже, че те са били у нас, а по-скоро аз съм бил у тях. Ако ги питате, и с оглед на численото им превъзходство те биха казали
 "Абе мотаеше се тук едно човешко бебе, ама порастна и къде отиде?". Кучетата бяха поред Гарша, Лисиман, Гарша, Лисиман, Кинг и Чарли. Много тъжно е да ти умре куче, а живеят малко. За кинг селският ветеринар предложи да го приспи, но ние не се съгласихме, той ядеше по малко на 3-4 дни веднъж. Котките ядяха попарата му. Имали сме невестулка в оградата от дялани камъни. Смок под стъпалата на улицата. Ластовичките първо дойдоха в антрето на втория етаж, защото къщата ни беше без дограма. После се преместиха под сайванта. Лежал съм в яслатя ня агънцата, за да ги гледам как хранят малките си. Де и наште дечица да бяха така ящни.
    Гълъби съм имал едновременно диви на тавана и породисти в гълъбарник. Вдигах ги да летят с дълъг прът, накрая с найлон.
   Въобще си мисля, че животните са обогатили детството ми и са изострили наблюдателността ми. Мнението ми за хората и човечеството като цяло май е по-лошо. Ние сме лошите на планетата.

# 2
  • Мнения: 2 242
Като бях малък, първото ни куче беше нещо като булонка. Много сладък мелез. Лелееее какъв рев беше като го блъсна кола (пред очите намен и на брат ми) на бул. Толбухин (бившия). Където навремето (вие младите може и да не помните) беше зоологическата градина на София. След това имахме немска овчарка, която се уредихме да вземем от развъдника за кучета на народната милиция. Страхотно животно. След това родителите ми имаха ирландски сетер... За котките по двора на баба ми (когато го имаше) не говоря.
С две думи детските ми спомени са, че бяхме много щастливи, че имахме куче в къщи. Е, от време на време беше голям зор с разходките сутрин и вечер. Особено през зимата. Но пък си е жива душичка.
 newsm10

# 3
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Аз като дете исках само котка, имах си риби и птички, но не са ми много по сърце. сега си имам пак риби и птички, този път и котка си имам Wink С кучета не обичам да се занимавам, гледала съм 3 с не особено желание.
Наталия не обръща никакво внимание на животните, но все пак съм доволна, че отскоро забелязва поне някои хора Simple Smile
Иначе пък брат й за сметка на това още като стане подгонва котката Wink

# 4
  • София
  • Мнения: 2 356
Ние лятото бяхме в Стара Загора, там майка ми има котка. Още като я видя Белослава (тогава на г и 4м) тъкмо проходила и хукна към нея с радостни писъци. Веднага научи как мяука котката и винаги като я чуе или види вика: "Ма, ма", ходи след нея иска да я дърпа за опашката.

Помня като бях малка с часове играех с животните при баба ми, обожавах ги.

Смятам, че животните са страхотни приятелчета за едно дете и носят много радост.

Ако някога имаме собствено жилище (не в гарсониера на квартира) ще вземем животинче на малката.  Grinning

# 5
  • Мнения: 446
Аз съм от котколюбиво семейство - винаги сме имали котки. Това, което оценявам при тях, за разлика от кучетата, е че си имат собствен характер и темперамент. Всичките са били различни. Според мен учат децата на изразяване на чувствата физически /гушкане, милване/. Миналата година взехме котенце в апартамента, за да си правят компания с баткото, но през лятото го занесохме при родителите ми в къща с градина. Сега е горда родоначалничка на котешко племе и през лятото двете деца с много интерес наблюдаваха колко грижовна майка е, как мие децата си, как ги храни, как ги учи, как изчаква те да се нахранят преди да яде тя и т.н. Мисля, че децата имат нужда от контакт с животни и той им е само от полза.
Садман, помним "Толбухин" 13, нищо че сме млади.

# 6
  • Мнения: 4 585
     Имам един тъжен спомен от животни някъде от около 10 годишен. Доведоха ни селянчетата на екскурзия в София и ние вървяхме пеша през града, хванати по двама. От тоя марш си спомням само 1 градинка, в която на дървени стълбове имаше монтирани къщички за гълъби. Имаше също и гълъби. После ни заведоха в зоологическата градина и там тичахме от една клетка към друга да зяпаме. Така се случи, че при белите мечки бях един от първите. Зад нас се струпаха още деца и ни притиснаха към решетките. Един огромен мечок лениво стана, изправи се на задните си крака... разбрах какво ще стане, но не можех да се избутам назад и когато тоя мечок се пльосна в басеина, бях залян от глава до пети с мръсна вода. После пак ходихме из София, сандалите ми жвакаха, ама не помня къде сме ходили.
     Бул Толбухин има и във Варна, там май е църквата "Св Петка". Вечер децата играеха футбол в градинката, аз ги гледах. Имаше и огромни борове, които оставаха вътре в игрището и децата майсторски финтираха между тях. Попадията простираше детски ританки и пелени на тел между два бора, а попчето се включваше във футбола. Расото му се развяваше между боровете.

# 7
  • Мнения: 2 242
така е, Wolf. Във всеки град май имаше бул. Толбухин. То цял град имаше такъв... Сега варненския се казва Ген. Колев, но аз говорех точно за този, софийския. Тогава живеехме на една пресечка от него. И разхождахме кучето около паметника на съветската армия. Вечер се събираха най-различни хора - кучетата си играят, а хората си говорят... От там даже като имаше заря изстрелваха снарядите. Къщата ни (доста стара) направо се тресеше. А като имаше мач на В. Левски половината от "феновете" се прибираха покрай нас. Ееех, детство Simple Smile

# 8
  • Мнения: 5 525
Аз и съпругът ми също много обичаме животните и доскоро гледахме две немски овчарки и рибки.Но и двете ми деца са с Астма, АД, и различни алергии и се наложи да махнеме рибките, а овчарките въпреки всичко си ги гледахме до последно, докато не починаха.Децата ми много ги обичаха и само повтарят как са отишли на небето и са станали на звездички.

# 9
  • София, в офиса
  • Мнения: 1 269
аз съм израснала с уличните кучета, защото майка ми дълго време на искаше куче, после ми подари булонка,но не даваше да я пипна Wink Казваше се Роко и най-много обичаше варени яйца и обелки от краставица и ябълка. После имах дакел, катерица, за рибите - дори не помня колко бяха по колко пъти. По това време Миряна отглеждаше бубплечки в буркани - сортирани по видове, а аз умирах от ужас като минавах покрай тях, а тя се забавляваше. После имахем купища хамстери, костенурки. Сега имаме куче, малко по-голямо от морските прасета - те умряха за съжаление преди 2 месеца, Имахме и на Сети костенурките в офиса, ама ги подарихме  преди някоко дни Embarassed (моля да ме извините) на детето на един клиент, което идваше всеки ден да ги гледа и аз просто не устоях

аз съм за децата да растат с животни, пък и не само децата
Ако знаете мъжа ми как е научил кучето да кара колата Wink - качва се на волана и като вътриш волана, той за да запази равновесие си мести лапите  в правилната посока

# 10
  • Мнения: 4 585
   Веднъж в една местност обрасла с бодливи храсти край моето село чух звуци като мяучене, но звучеше мо скоро като "Няяаау", съпроводено с потракване. Лябопитството ми няма граници в такива случаи и след малко открих две костенурки, които се чифтосват Embarassed Само веднъж в живота си съм видял такова нещо. А таралежи- нито веднъж. Имам идея как би могло да стане, но едва ли съм прав. Joy

# 11
  • Мнения: 252
И аз съм изрестнала с котки в  къщи и на село Simple Smile Много ги  обичам и ги намирам за  много красиви  Heart Eyes
В момента имаме голям черен  котарак в  къщи и за  изненада на всички не  го  махнах като забременях , нито като родих Wink Той много  обича да гледа  бебето, за сега  не смее да се  доближава прекалено много до него, чуства, че е забранено Simple Smile



Знам , че  дъщеричката  ми много ще  му се радва, той ще  й бъде  основен  обект  за  наблюдаване и занимавка скоро Crazy

# 12
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Винаги сме имали котка в къщи. В момента сме с две. Доволна съм от взаимоотношенията на животните с децата. Може би животните не са доволни от отношението на малкия към тях, но си го строяват сами аз не се меся.

Общи условия

Активация на акаунт