моля ви ,дайте съвет!

Опитвала ли си да поговориш спокойно с нея?
Да седнете и да си кажете кой какво иска от другите в семействтото, да поставите ясни правила?

Идеята със записването хич не е лоша:)
Вкъщи има една дървена дъска и пишем разни неща.., че да няма после "хън-мън искам още да си играя, защот не ми се спи" или пък "хън-мън, хайде да закусиш филия вместо палачинки, събота сутрин е все пак..."))))

Аз съм майка на един 17 годишен младеж, който много ме обича и уважава. Сега като чета какво си написала, мисля си, че и аз така съм постъпвала понякога с него. Причината е в това , че изпитвах и сега продължавам да изпитвам невероятен страх, да не му се случи нещо лошо, наркотици и т.н.
Майка ти не е луда и сигурно страшно много те обича, но понякога полудяваме от страх.
Опитвай се да говориш с нея, когато й е попреминало. Уверявай я в това, че си разумна и постоянно й давай доказателства за това. Не става въпрос, че ти няма доверие, а по-скоро има нужда постоянно да я уверяваш, че си разумна и силна.
УСПЕХ

Поговори с майка си, когато не е изнервена като приятел с приятел - трудно ще е, но опитай - без да повишавате тон. Когато човек има проблеми за съжаление си го изкарва на най-близките и те страдат. След време човек осъзнава грешката си, но не може да върне времето назад. Само недей да правиш глупости (една позната поради подобна причина взе, че се омъжи само, за да избяга от родителите си), всичко ще си дойде на мястото. УСПЕХ и от мен!!!

Мило момиче, аз съм майка на 16 годишно момиче като теб, Напълно разбирам майка ти , нейните страхове и притеснения,Разбирам и твоето желание за самостоятелност, чувството че вече сте големи. Ние с мойта дъщеря също влизаме често в конфликти , не може само да искате вие давате ли нещо от себе си - напр. помагаш ли в къщи на своите родители, вслушваш ли се в техните съвети и заръки. Защото на мен много често ми се случва да повтора едно нещо да се свърши няколко пъти ,а никога не казвам например да седне и си провери пощата в компютъра. А иначе е пълна отличничка, не се прибира по късно от 19,30/ тя така иска/ , но неможе аз съм и казвала да бъде като на хотел в къщи. Да се прибира само за едното ядене. Вие сте разумни момичета , затова си помисли и поговори с майка ти ,тя също има нужда от помощ и разбиране.

Аз съм на 24 год. но си спомням когато бях на твоите години как майка ми се притесняваше когато излизх, но за съжаление чак сега я разбирам. Знаеш ли какво е чувството да се чудиш дали детето ти ще се прибере живо и здраво (не искам да си помислям какви неща може да и се въртят в главата).
Моето мнение е, че трябва да седнете двете като причтелки и да поговорите нормално като големи хора. Нека тя ти сподели своите опасения и съображения, а ти твойте. Мисля, че това е най-добрия начин да се разберете. Споделяйте много, разказвай и за своите приятели за да може тя да бъде спокойна и да не се притеснява с кого излизаш.
Помагай и в къщи, просто бъдете приятелки.

А това което пишеш за хапчета и други такива не си го и помисляй. Нищо няма да промениш така, а само ще си навредиш - и на теб и на майка ти.

Просто и покажи, че я обичаш и че може да си имате доверие една на друга !!!

Родителите си човек не може да избира, просто трябва да се съобразява с тях!

Съвсем нормално е в тази възраст да имаш пререкания с майка си, защото ставаш голям човек и е необходимо да се отделиш от нея емоционално. Щом обаче забелязваш, че тя си има проблеми, прояви разбиране и толерантност. Не е необходимо всички разговори да ескалират в скандал. Пробвай способи като брой до 10 като си ядосана има и техники за преодоляване на конфликти. Прочети нещичко, може да ти е от полза. Не очаквай чудеса, някой деца преживяват тежък пуберитет, хормоните действат по различен начин. Това не е болест, но ти трябва да се вглеждаш и сама да поемеш контрол над себе си. Винаги казвам на дъщеря си, че ако човек сам не си помогне, няма кой друг (майка с лични проблеми ли?)

Трябва винаги да поддържаш контакт с родителите си. Много проблеми се решават с обсъждане, ще се учудиш колко от тях са просто недоразумения. Идеята със записването на права, задължения и обещания не е глупава. Препоръчва се от педагози и т.н.
Ти нали в училище си записваш домашните за другия ден!

С излизането до късно всяка майка си има проблеми! Това си е направо страхова невроза при някой! Когато бях на твоята възраст имаше истински драми в къщи и недоумявах, защот така става. Сега съм и аз майка, но в момента в който пратя детето си даже до магазина, стомаха ми почва да се преобръща като на виенско колело. За 10 минути съм изпаднала в паника, но стискам зъби, нали трябва да стават самостоятелни децата. Не е необходимо да го разбереш, само да проявиш разбиране, като към странна чудатост.

Ако си мислиш, че сега родителите забравят, изчакай да видиш какво е след 20 години. На мен баща ми миналата седмица забрави да вземе дъщеря ми от училище.!!!!! Ами много се ядосах, но просто няма какво да направя, оплаках се на приятелките си. И сега съм се зарекла да внимавам и аз им се обаждам по телефона, напомням, нали така се уговорихме, и преди тръгване пак се обаждам - тръгнахте ли вече!

А да плачеш няма много смисъл, пази си нервите, за да се справиш с личните проблеми, които няма как и тебе ще настигнат в живота! За хапчетата ???? ако почнеш от сега си помисли каква развалина ще си за твоите деца! Учудвам се на всички, които мислят, че с хапчета (вид наркотици според мен) ще решат проблемите си, те само ги притъпяват и вредят страхотно на тялото и нервната система.

За късното прибиране - най-добре е да се взима такси след всеки купон, като качвайки се обаждаш на майка си и казваш номера на колата и че си тръгнала. Моята приемаше този подход по задоволителен начин, беше по-спокойна. Измислете двете начин, който ще я задоволи.

Най-добрия начин да се отървеш от родители обаче си остава следния - учи като луда, спечели стипендия и отиди да учиш в чужбина

С две ръце се подписвам под мнението на radmila, само ще добавя още нещо- запознай майка си с твоите приятели. Аз съм сигурна ,че ти си стойностен човек и като такъв си избрала подходящата среда .Ако майка ти знае с кого се движиш ,ще бъде по -спокойна. Моята дъщеря е на 14 и половина ,познавам компанията ,с която се движи и съм по- спокойна за нея .Случвало се е когато са у дома ,да се включат в някяква домакинска дейност -например правене на сладки или нещо подобно ,тогава стават най -непринудените разговори и за мое учудване много им е интересно. Споделяй повече с майка си, не я лъжи ,опитай се да я разбираш повече и всичко ще ти се върне  .

Седни и поговори и с баща си и с майка си! Обясни им как се чувстваш, така както си го написала тук. Хапчетата са последното нещо, до което трябва да прибягваш 

А татко ти къде в цялата схема?

Разбирам колко ти е гадно. Но се опитай и майка си да разбереш. Всяка майка се притеснява за детето си. Самата аз вечерен час или някакви ограничения за излизане никога не съм имала. Дори съм се чудела, защо повечето деца имат, кво толкова. След време осъзнах много неща. Майка ти е просто по-чувствителна и лабилна. Не може да се пребори със страховете си и е решила да пропне с крак  - това е реакция на слаб и отчаян човек, който не може да се пребори нито с другите, нито със себе си. Моята майка е обратното на твоята - търпи много. Но когато и да се върнех от където и да е, тя беше будна и ме чакаше. И нищо не казваше. Много съм и благодарна за това, чувствах се свободен човек в това отношение. Ама и тогава си бяха други времена, малко градче, спокойно и т.н. За себе си мисля, че няма да мога да съм като нея. Страх ме е, че по-скоро един ден ще реагирам като твоята майка. До човек си е. Но майка ти не е луда със сигурност. Ако се разплаче и почне да ти мрънка, да те моли да не излизаш.. сигурно ще има по-голям ефект, ще го направиш заради нея. Но явно не може да се унизи да го направи. Мисля, че ще помогне ако освен, че държиш на вечерния си час да имате и връзка междувременно, смс-и, да я успокояваш от време на време. Съчувствам ви и на двете искрено - бъди сигурна, че на нея и е не по-малко гадно от на теб

страхотно е написала радмила, но на мен не ми стана ясно какво означава "татко я затапва постоянно". Ако родителите ти си имат проблеми между тях и отношенията им са "затапване"помежду им-как да помогнат на теб. Ти имаш ли сестричка или брат - толкова нужни хора в такива моменти?Ако нямаш потърси близки хора , роднини, помоли за помощ, но на първо място обмисли ситуацията вкъщи.За хапчета дори не помисляй, но за чужбина/но за учене, не за работа/стискам палци с две ръце

Аз съм израстнала в леко  консервативно семейство...не ме пускаха на дискотеки и т.н.Ама не съжалявам,защото нищо не съм пропуснала!
Но винаги съм разговаряла спокойно с тях за нещата от живота...и съм спечелила много от това!

Ох миличка ,толкова ми дожаля за тебе, иска ми се да ти помогна, но освен с мили думи ,май няма друг начин .Това което споделяш е много сериозно и се чудя как издържаш .Поне вярна приятелка нямаш ли ,да си споделяш с нея ?За здравословния проблем според мен трябва да споделиш поне с баща си ,но насаме ,той е човекът ,който да вразуми майка ти и той трябва в случая да и помогне да излезе от това състояние ,а не ти. Достатъчно проблеми са се струпали на младата ти главица, за да носиш проблемите и на възрастните. Предишното ми мнение беше по- различно, но не знаех подробности. Моята дъщеря е на 14 г и половина и при мисълта, че може да и се случи такова нещо ,просто ми прилошава. Абсолютно си права ,че трябва да се разговаря за всичко, срамни теми няма .Приеми от мен една гореща майчина прегръдка и бъди силна ,вярвай, че след тъмнината винаги идва светлина. Аз съм с теб!