Помогнете имам проблем с 3г. си син!!!!!

  • 673
  • 9
  •   1
Отговори
 Здравейте мили дами, аз съм нова в този форум и ще ме извините ако съм отворила нова тема по вече обсъждан проблем.Синът ми е на 3,5 год., но от една година насам проблемът ми с него е такъв, той не търпи забележки от страна на родителите си, подчертавам само от страна на родителите си, не е имало случай, когато аз или баща му му направим забележка и той да не реагира бурно с гняв и да се нахвърли озверен срещу нас. Понякога се плаша като видя колко гняв е изписано по лицето му като се нахвърля срещу мен, само защото съм му направила забележка или съм критикувала поведението му. Тук искам да отбележа, че се обърнах веднага към детски психолог за помощ още в самото начало, но ми казаха, че е твърде рано още за да се обсъжда тази негова черта, година след разговора ми с психолога, проблема продължава!По принцип Марти (така се казва синът ми ) е много мило дете , никога не посяга на други деца, в смисъл, че не е агресивен, напротив с чужди, дори непознати хора подхожда с любов, винаги е склонен да раздава целувки,прегръща всеки, особено по-малки и безпомощни деца от него! Всички обичат да си играят с него на детската площадка, а другите родители възкликват "Ах! Колко добро дете", понеже отстъпва играчките си, не е нападателен, а много внимателен към другите деца. ЗАЩО само спрямо нас, неговите родители проявява такава нетърпимост и агресия!

# 1
  • Мнения: 705
наистина много често са обсъждани такива теми тук, но поведението на децата ни е основната тема на форума, така че  - добре дошла!   bouquet

Вие последователни ли сте в забележките и реакциите си към Марти? за мен това е основополагащото. ако досега сте реагирали по различен начин и с различни мерки на поведението му, смятам че това е объркващо и гневът към вас е израз на това.

Просто давам тема за размисъл, без да съм експерт! Успех!

# 2
  • Мнения: 268
А с какво предизвиква критики и забележки? Ако не предизвиква такива навън и не ги получава, тогава няма и защо да проявява ответна реакция. Ако в къщи досега поведението му не е налагало особени критики и забележки, нормално е сега да се противи срещу тях, без да осъзнава добре промяната в поведението си и промяната във вашето поведение и да отвръща с гняв. Не зная каква е ситуацията точно, но това е възможен аспект. Може би трябва да поговорите, че има определени норми, правила или както искаш ги наречи, за да възприеме лесно детенцето, които не трябва да се нарушават - заради опасност от нараняване или защото е невъзпитано и т.н. Тези неща могат да се обяснят по детски, с примери от приказки или случки, за да не предизвикаш ответна ярост към назидателен тон.

# 3
  • Мнения: 512
Здравей! И ние имаме син точно на същата възраст (роден е през март 2003) и мисля, че ми е ясно за какво говориш. Първо - за консултацията при психолога - може би не сте уцелили човека, според мен и на по-ранна възраст може да се действа адекватно и да ти препоръчат някакви хватки, съветвам те, ако проблемът продължава, да отидете и при друг. Нашият син съвсем не е "Ах, какво добро дете" - не си дава играчките, посяга понякога на децата от площадката... направо си умирам от срам. Е, има и по-"лоши" деца от него, но мен си ме е грижа главно за моето и още повече, че вкъщи не е виждал лошо отношение, нито му пускаме детски, които провокират агресивното поведение - просто не знам откъде му хрумват тия щуротии.
Пробвали сме всичко - молби, обяснения, наказания, скандали, изнудване... не се сещам за всичко - но досега е действало само игнорирането - в момента, в който детето започне да се държи неприемливо ние спираме да говорим с него и дори да го поглеждаме. Казва му се - докато не се извиниш и не започнеш да се държиш добре, няма да говорим с теб. Това направо го изважда от кожата му и той е готов на всичко, за да получи вниманието ни отново. Важното е, да не се размекваш - детето може да реве и да се тръшка по пода, може да удря или дори да повръща от яд (моят синковец ми го е правил това даже пред хора навън!), обаче ти се правиш, че изобщо не го виждаш - каменно изражение. При нас този номер проработи - първите пъти крещеше и се дереше по 10 минути, но на втория ден, като видя, че не минава номера - ние си приказваме спокойно, вършим си нещата из къщи все едно той не е там - и се отказа, сега само да ми викне или да ми тропне с крак аз се врътвам с непроницаемо изражение, казвам му, че очаквам извинение и го оставям да си помисли. Моментално сменя плочата и почва да се държи нормално, за което наградата е целувки и гъделичкане - накрая всички се търкаляме и се смеем.  Laughing
Не знам доколко тази история ти звучи използваема в твоя случай, но не се сещам какво друго да те посъветвам. Опитай, но няма да има ефект, ако не сте твърди и неумолими - трудно е, но при нас даде резултат. Желая ти успех и чакам новини!

# 4
  • Мнения: 83
Здравейте мили майки ,и аз съм една от вас! Имам дъщеря на 2 години ,която ме прави на луда нон стоп! smile3511направо ми изправя косата! Ама изобщо не чува какво и се говори особенно мен и баща и .С баба си пак същата работа,само с другата баба се разбират и тя казва("ааа ,че то детето много слуша") а аз превъртам в къщи .Няма угаждане сърди се и реве за всичко,ако не и се угоди и се тръшка без значение дали е на улицата или в къщи! Абсолютно никъде не ме слуша.Бие се с братовчед си за ВСИЧКО не мога да ги разтърва а,той е много кротък а нашия бяс все го изтупва.Не ме слуша.Тя командва ама както тя си знае! newsm45 smile3518 smile3515Моля ви посъветвайте ме какво да я правя.Как да я накарам да разбере ,че аз командвам!!!!

# 5
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Ми защото вас ви чувства много близки и съответно е разбрал,че може да ви "работи" както му хрумне.

И понеже и аз имам син на 3г.2м. и той е такъв кат' твоя, снощи мъжът ми за 1-ви път в живота си на родител е плеснал наше дете! Той е родител от '97г.
Забележително  Flutter

# 6
Много благодаря на всички, които намериха време да се отзоват веднага! Много сте мили всички Laughing Ще се опитам да отговоря поред.
Стелт, действително трябва да се замисля дали реагирам по един и същи начин винаги на неговите изблици на гняв, склонна съм да твърдя, че е така, т.е. винаги му обяснявам, че на мама и на тати не се посяга, но не отричам, че често съм подвластна и на моите си настроения, случвало ми се е дори и да го напляскам (докато му обяснявам) в отговор на неговия гневен порив.Понякога съм по-спокойна и имам търпение да му обяснявам, колко е грешно това, а друг път реакцията ми е и аз да го напляскам казвайки му че, ще му дам да се разбере, как се посяга на мама.
Мими, смятам, че е нормално в къщи да има повече провокации за забележки отколкото навън, в крайна сметка в къщи се учим на дисциплина и ред, а навън всички са приятели и се забавляваме, т.е. страничните хора не се занимават с неговото възпитание и не му правят забележки.Нормално е в мен да вижда коректор на поведението си и това да го ядосва!
Ансам, действително си права за игнорирането на лошото поведение, като начин то да се прекрати и аз съм го използвала този метод, когато става въпрос за глезотии и ли други неща, за които нямат страниче ефект, но рдено ли е да се правя, че нищо не е станало, ако той хвърля предмети по мен или ме напада с някакъв предмет. Разбери ме правилно, въпроса ми не е риторичен, аз действително търся отговор на моя проблем. Смятам, че ще иама в предвид, вашата помощ и ще скалъпя нещо от всичките Ви съвети, защото ги намирам за много адекватни и ще са ми от помощ.

# 7
  • Мнения: 83
ДА и на мен ще са ми от помощ!!! Защото работата отива все по-на зле!!!

# 8
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Позволете му да показва лошо отношение и навън и тогава проблема може да изчезне.........
Ако не харесва някое дете навън покава ли го ?........

# 9
Позволете му да показва лошо отношение и навън и тогава проблема може да изчезне.........
Ако не харесва някое дете навън покава ли го ?........
Абсолютно по никакъв начин не го спирам, не съм от майките, които непрекъснато правят забележки, напротив като сме навън сме навън т.е. може да прави каквото си иска стига да не е опасно за него и околните, а относно това дали показва, че има неприязън към някое дете, не си спомням да има такъв случай, напротив много е общителен и обожава да играе с други деца.

Общи условия

Активация на акаунт