"Ние"?

  • 1 023
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 615
"Ние още сме с биба"
"Вие още ли сте с памперс?"
"Днес не сме акали" или (ужасно) "Леле, как сме се осрали"
"Спите ли?", "Папкахте ли?"
"Много сте порастнали!"

И любимите ми: "Ние сме момченце / момиченце, а вие?"
Както и напълно неразбираемите:
"Как се казвате?" и "На колко сте?"

Какво мислите?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 1 132
Дразни ме  Mr. Green

# 2
  • София
  • Мнения: 1 324
Никога не пропускам да попитам "ама и двете ли?".

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Все ми е едно как някой говори за  себе си и детето си.......когато Йоан беше малък, бяхме "ние", защото всичко правехме заедно.......сега сме си "Аз" и "той", но понякога сме  и  "ние"

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Какво толкова - децата като са бебета са напълно зависими и ставаме "ние" с тях. И до сега пикаем заедно по градинките, ако ни свари навън - ако е сама ще се опикае до ушите...

# 5
  • София
  • Мнения: 1 808
Мнооооого ме дразни... Много внимавам да не го употребявам. Другото което ме дразни е "ми" - малката МИ е болна, малката МИ е гладна.... и т.н.

# 6
  • София
  • Мнения: 6 999
И друг път се е говорило по този въпрос.

Естествено е идентифицирането с детето, което все още не говори. Нормално е да продължи и по-нататък. Случва се при много семейни двойки също така. Обезпокоително е при семейните двойки, когато единия е като 'говорител' на другия дори в негово присъствие.

Не ме дразни ни най-малко. Самата аз също се улавям, че понякога го правя. Не го намирам за признак на нещо си... Какво да кажа за бившия ми мъж, който така говореше във връзка с кучето си?

"Както и напълно неразбираемите:
"Как се казвате?" и "На колко сте?"


Напротив - напълно разбираеми са, както и за всички останали българи, които аз познавам. Това са фрази-клишета. ако за теб са неразбираеми може би не живееш в БГ.

# 7
  • София
  • Мнения: 771
Самия факт, че е доста често срещано явление значи, че нещо кара майката, може би подсъзнателно, да се отъждестви така с детето си. И аз съм се изразявала така, но се усещам, когато го правя и се старая да го избягвам. 

# 8
  • Сливен
  • Мнения: 382
Изтъркана тема. Не виждам защо я подхващаш. Няма да промениш хората, които говорят на "ние" пък и да го направиш с някого какво ще спечелиш? И наистина не разбирам какво толкова те дразни в това? Rolling Eyes
Преди да родя имаше подобна тема в дир-а, която ме накара да се замисля дали и аз ще говоря така. След като родих съм се улавяла неведнъж, че говоря в множествено число за мен и детето. Намирам го за съвсем нормално. Примерно "Сега се учим да ходим на гърне." В първия момент може да звучи стртанно, но всъщност ние наистина и двете се учим. Аз я уча, тя се учи.
"ние спим"; "ние ядем"; играем....

Чак пък да се дразниш... Около нас има къде къде по-дразнещи неща. Пази си нервите за тях.

П.П. Гледам, че дъщеричката ти е почти на 5 години. На тази възраст наистина е странно, но за бебетата според мен е съвсем нормално.

Последна редакция: ср, 01 ное 2006, 11:10 от Кенга

# 9
  • Мнения: 10 982
"Ние" и "мъжО" не ме дразнят - вбесяват ме  #Cussing out

"Ние се родихме" & "Нашият тати"  hahaha hahaha

# 10
  • Мнения: 25 447
Да, определено звучи странно... за нераждалите жени и жените с вече поотраснали деца.
За майките с малките деца е съвсем естествено да се отъждествяват с тях. Та те все още са едно цяло (въпреки срязаната пъпна връв)!  Peace

# 11
  • Мнения: 8 505
За мен няма "ние".Смешно ми е,дразня се понякога,странно ми е.Във форума гледам на не задълбавам,защото често от една дума пламва пожар...излишно е просто.Предпочитам да си се смея пред монитора Mr. Green

# 12
  • Мнения: 5 393
Все ми е едно как някой говори за  себе си и детето си.......когато Йоан беше малък, бяхме "ние", защото всичко правехме заедно.......сега сме си "Аз" и "той", но понякога сме  и  "ние"
Peace

# 13
  • Варна
  • Мнения: 7 690
Доста често употребявам подобни изрази и до сега не се бях замисляла изобщо.Наистина понякога звучи смешно,но какво пък................

# 14
  • София
  • Мнения: 270
Естествено е идентифицирането с детето, което все още не говори.
Не ме дразни ни най-малко. Самата аз също се улавям, че понякога го правя. Не го намирам за признак на нещо си...


 Peace Точно така мисля и аз. Не се дразня.

Последна редакция: ср, 01 ное 2006, 12:18 от k`Linka

Общи условия

Активация на акаунт