Има ли вдовици?

10 ноем. 2006, 17:06 ч.

Мнения: 229

3дравейте...Аz съм самотна майка,която очаква второ дете от втора връzка....Неzнам как да zапочна...съпругът ми почина преди време и то по собствено желание Cry

Синът ми бе6е много малък и не раzбра ни6то от цялата история.О6те е малък и няма да си спомня zа татко си,6те поzнава единствено сега6ния ми приятел.Въпреки че съм много 6тастлива с него,той е прекрасен човек и много ми помага,сега чакаме и желаното бебе....все някаква праzнина ме иzпълва.Някакъв страх,че всичко пак 6те се обърка...неzнам...все се успокоявам,че е от хормоните,но.....Не пожелавам на никой да е в моята ситуация,но ако все пак има майки останали сами по такъв начин..моля споделете опит.....На 24години съм,а горчивина съм събрала zа 100 Sad

# 1 10 ноем. 2006, 19:05 ч.

София
Мнения: 6 477

Здравей! Наистина е тъжно, че така ти се е случила и то на толкова млада възраст. Но ето виж, че има баланс - намерила си нов човек и връзката ви както разбирам е ок?
По въпроса дали има други вдовици, аз само мога да ти кажа, че моя добра приятелка овдовя на 28 години с 2 годишно дете. Вече са минали 10 години от тогава, тя отгледа сама детето, имаше сериозна връзка. Но така и не се реши да се омъжи повторно. Детето си спомня баща си и моята приятелка винаги и й е казвала, че е имала баща и той е бил добър човек.

# 2 11 ноем. 2006, 07:48 ч.

аз съм на 30, с две деца.До скоро имах семейство-мечта, а сега свиквам с мисълта,че сме аз и децата...За болката не ми се говори...Лошото е,че не очаквам нищо друго освен непрестанна борба оттук нататък.Трудно ми е да си представя нов човек в живота ми, който да обикне и трима ни...Още повече,че споменът за съпруга ми вдига летвата много високо и аз не бих искала да правя компромиси със себе си и децата.
Чудя се как издържате психически в подобно положение...

# 3 12 ноем. 2006, 00:29 ч.

Все едно аз съм изрекла тези думи....Напълно ви разбирам.Просто исках да ви кажа, 4е единственото нещо на света в момента за което си струва и Трябва да се живее е моето дете.От там на татък нито зная,нито искам да предполагам какво ще се случи.Каквото е писано и трябва да стане,то ще се случи.Изглеждам и се чуствам силна,зная че така трябва да бъде,независимо,че душата и сърцето ми се късат от болка.Пред никой не си позволявам да разбере какво ми е.Детето е на първо място и тъй като сега аз съм модел за подражание трябва да съм много силна,за да израсне като борбена,достойна за уважение личност.От сърце ви желая късмет!!!

# 4 12 ноем. 2006, 11:32 ч.

Мнения: 22 726

Цитат на: a sega nakude в сб, 11 ное 2006, 07:48

Съчувствам ти,само дето аз съм с едно дете,осиротяло 5 дни преди първата си годинка.Около 2 години ми отне да мина през дългия път да свикна да живея сама.Бяхме заедно със съпруга ми 6г.И аз бях вдигнала високо летвата,но с течение на времето разбрах,че така само преча на себе си.Дадох си реална представа,че няма да си помогна ако сравнявам всеки нов мъж в живота си със изгубения си съпруг и се опитах да обърна нова страница.Живея с друг мъж от 1г,а сме заедно от почти 2.Много ми е трудно да свикна с ново семейство,наново да нагаждаме характери,да не се притеснявам за детето.Бавно и с много търпение се получава,а и стимул е именно детето ми,което може да открие баща в лицето на сегашният ми мъж,и аз ще съм най-щастлива от това.Научих се да преценявам ситуацията реално,не да живея със спомените и несбъднатите мечти и очаквания.Сега имам мъж,който е мечта за всяка жена,чувствам се добре,но винаги нещо ще ми липсва.И няма да е нормално ако не е така,виждайки съпругът ми във всяка усмивка на малкия ми син.Много сила и кураж ви желая,както и само щастие оттук-натам.

# 5 12 ноем. 2006, 15:08 ч.

ЯМБОЛ
Мнения: 1 022

Преди 22 години почина съпругът ми почина от рак.Останах с 2 момиченца на 12 и 2 години.Сега и двете пишат тук,имат си семейства.Аз си имам вече 3 внучета и след месец чакме нов юнак.
Най-важното е да не им внушавате,че са нещастни и различни деца от останалите и сами да не се окайвате!Само горе главата и никакъв пбач,особено пред децата.
Нямах никаква помош от родителите му,май съжаляваха,че и аз съм жива...Е,не се предадох и успяхме заедно не само да успеем.
Никак не е лесен животът,но важното е човек да не се предава и да си поставя малки цели.
И СИ ИМАЙТЕ ВАШ ЛИЧЕН ЖИВОТ,ДЕЦАТА РАСТАТ....

Причина:

Причина: