към модератора:ако този пост е за друга тема моля да го преместите като предварително се извинявам за притеснението. Аз го сложих тук защото е отправен към бъдещите и настоящи майки
Искам да споделя скромния си личен опит в кърменето с всички бъдещи и настоящи майки, които имат желание да кърмят, защото това е най-важното, психическата нагласа – да го искаш. Още няколко месеца преди да родя имах много коластра, дори ми течеше, и много исках да кърмя. Надявах се да успея, защото бях чела и чувала за многото ползи от кърменето за бебето и майката, както и за това как много майки се отказват сблъсквайки се с някои проблеми свързани с кърменето. Още тогава си казах, че ще направя всичко възможно да кърмя колкото може по-дълго.
На втория ден след като родих секцио, започнах да кърмя и понеже имах много коластра а после и мляко, не са дохранвали сина ми. Не бях виждала на живо как кърми жена, но бях изчела доста за това как е правилно да се постави да суче бебето. Бях гледала снимки и клипчета, а и акушерката в болницата ме гледа първите 1-2 пъти. Въпреки че уж поставях правилно бебето на третия ден зърната ми се израниха. На петия ден даже един път се изцедих в шише за да му дам кърма без да суче защото адски много ме боляха зърната. Мажех обилно зърната с Гармастан почти 2 седмици,изхабих цяла опаковка, и доста време държах гърдите си голи, особено в болницата където бях сама в стая. Въпреки това, нямаше подобрение но и не се влошаваше състоянието на зърната ми. Около месец след раждането, зърната ми се оправиха сякаш от самосебе си, както ми бяха казали съфорумките ми - септемврийки. Радвам се че не се отказах да кърмя въпреки болката в началото.
На лекция от курса за бременни, който посещавах преди да родя, представител на Ла Лече Лиа ни посъветва да не се цедим, защото организмът си произвеждал толкова мляко колкото му трябвало на бебето. Имах много кърма и ми течеше, но не се цедях. Когато усещах гърдите се много напрегнати и издути сякаш ще се пръснат, изцеждах по малко. На осмия ден, вече вкъщи, вдигнах температура, почти 40 градуса и получих запушване на едната гърда. Започнах през полвин-един час да правя горещи компреси, после масаж с натиск от периферията към зърното и изцеждане. След два дни вече се поуправих. Кърмата ми намаля и почнах да давам и двете гърди на едно хранене. Бебчо толкова ме изсмукваше че на втората седмица, след почти час хранене, в 21 часа и след като още търсеше и беше неспокоен го дохраних с малко АМ. Да отбележа че пак не се изцеждах, което отчитам като грешка още от самото начало, но вече нямаше и какво толко да изцеждам, защото малчо изсмукваше всичко. След това за около 2-3 седмици давах само кърма от и двете гърди на едно хранене и по 1-2 пъти на ден, когато усещах гърдите си доста празни, обикновенно към 18 или 21часа, давах само АМ. 2-3 пъти пробвах да се цедя и да му го давам, за да не му давам АМ, ако имам кърма, защото прочетох че може да има кърма въпреки че усещам гърдите си меки и празни. Понякога успявах да изцедя 100-110 грама, колкото пише че трябва да изяжда, но 1 път изцедих само 40гр. и му дадох АМ. И така почти 7-10 дни го кърмех 5-6 пъти за 24 часа(на поискване, през 3-4-5 часа, и почти всеки ден в различни часове, без никакъв режим) и 1-2 пъти му давах само АМ 100-120грама. Синът ми спеше почти постоянно(сега вече понякога изкарва буден между две хранения) – буди се, яде и пак заспива, но аз не съм го будила. Когато се събуди тогава яде, като не са минавали по-малко от 3 часа между 2 хранения. Когато обаче 1 месец след като се роди на консултацията го премериха, се оказа че е наддал малко повечко - 1100 грама. И тъй като много болести се дължат и на наднорменото тегло реших да спра АМ и колкото и често и дълго да суче да прибягвам към АМ само ако е много неспокоен и съм сигурна че не се е наял. Но така и не ми се наложи от тогава да му давам АМ. Въпреки че усещах гърдите си празни, синт ми сучеше, понякога в продължение на 40-50 минути, но после заспиваше спокойно и спеше поне 3 часа а понякога и 3.30-4. Това ме кара да мисля че въпреки че усещам гърдите си празни и не мисля че гълта(понякога се чуваше), все пак яде нещо, и не само че яде но и му стига. Ще видим другия месец колко ще е наддал. И да отбележа че не съм се изплашила да няма наднормено тегло а само спрях да се претеснявам дали се е наял и си казах - дори да е малко ако е спокоен значи му е достатъчно. И най-важното че откакто спрях да давам АМ и го кърмя на 3-4 часа от и двете гърди, мисля че кърмата ми пак взе да се увеличава. Вече дори понякога давам само едната гърда. Радвам се че преодолях и това по-скоро може би психологическо препятствие притеснявайки се дали имам кърма, дали гълта нещо като суче и дали му стига. Моят съвет е ако бебто ви суче(дори ако му е нужно и по 1 час ако имате търпение да го кърмите толкова дълго), независимо колко наддава(сестра ми е наддавала по 100-200грама а сега е на 26 години напълно здрава) и ако след това е спокойно(или не е неспоойно по друга причина) не бързайте да се поддавате на страховете, съмненията и несигурността в себе си и да прибягвате към АМ.
Надявам се да продължавм да кърмя поне до шестия му месец.
Дано който прочете това не само да си е изгубил времето а ако се сблъска с някое от нещата с които се сблъсках аз(което най-искрено не ви пожелавам) да съм ви от полза.
Искам да споделя скромния си личен опит в кърменето с всички бъдещи и настоящи майки, които имат желание да кърмят, защото това е най-важното, психическата нагласа – да го искаш. Още няколко месеца преди да родя имах много коластра, дори ми течеше, и много исках да кърмя. Надявах се да успея, защото бях чела и чувала за многото ползи от кърменето за бебето и майката, както и за това как много майки се отказват сблъсквайки се с някои проблеми свързани с кърменето. Още тогава си казах, че ще направя всичко възможно да кърмя колкото може по-дълго.
На втория ден след като родих секцио, започнах да кърмя и понеже имах много коластра а после и мляко, не са дохранвали сина ми. Не бях виждала на живо как кърми жена, но бях изчела доста за това как е правилно да се постави да суче бебето. Бях гледала снимки и клипчета, а и акушерката в болницата ме гледа първите 1-2 пъти. Въпреки че уж поставях правилно бебето на третия ден зърната ми се израниха. На петия ден даже един път се изцедих в шише за да му дам кърма без да суче защото адски много ме боляха зърната. Мажех обилно зърната с Гармастан почти 2 седмици,изхабих цяла опаковка, и доста време държах гърдите си голи, особено в болницата където бях сама в стая. Въпреки това, нямаше подобрение но и не се влошаваше състоянието на зърната ми. Около месец след раждането, зърната ми се оправиха сякаш от самосебе си, както ми бяха казали съфорумките ми - септемврийки. Радвам се че не се отказах да кърмя въпреки болката в началото.
На лекция от курса за бременни, който посещавах преди да родя, представител на Ла Лече Лиа ни посъветва да не се цедим, защото организмът си произвеждал толкова мляко колкото му трябвало на бебето. Имах много кърма и ми течеше, но не се цедях. Когато усещах гърдите се много напрегнати и издути сякаш ще се пръснат, изцеждах по малко. На осмия ден, вече вкъщи, вдигнах температура, почти 40 градуса и получих запушване на едната гърда. Започнах през полвин-един час да правя горещи компреси, после масаж с натиск от периферията към зърното и изцеждане. След два дни вече се поуправих. Кърмата ми намаля и почнах да давам и двете гърди на едно хранене. Бебчо толкова ме изсмукваше че на втората седмица, след почти час хранене, в 21 часа и след като още търсеше и беше неспокоен го дохраних с малко АМ. Да отбележа че пак не се изцеждах, което отчитам като грешка още от самото начало, но вече нямаше и какво толко да изцеждам, защото малчо изсмукваше всичко. След това за около 2-3 седмици давах само кърма от и двете гърди на едно хранене и по 1-2 пъти на ден, когато усещах гърдите си доста празни, обикновенно към 18 или 21часа, давах само АМ. 2-3 пъти пробвах да се цедя и да му го давам, за да не му давам АМ, ако имам кърма, защото прочетох че може да има кърма въпреки че усещам гърдите си меки и празни. Понякога успявах да изцедя 100-110 грама, колкото пише че трябва да изяжда, но 1 път изцедих само 40гр. и му дадох АМ. И така почти 7-10 дни го кърмех 5-6 пъти за 24 часа(на поискване, през 3-4-5 часа, и почти всеки ден в различни часове, без никакъв режим) и 1-2 пъти му давах само АМ 100-120грама. Синът ми спеше почти постоянно(сега вече понякога изкарва буден между две хранения) – буди се, яде и пак заспива, но аз не съм го будила. Когато се събуди тогава яде, като не са минавали по-малко от 3 часа между 2 хранения. Когато обаче 1 месец след като се роди на консултацията го премериха, се оказа че е наддал малко повечко - 1100 грама. И тъй като много болести се дължат и на наднорменото тегло реших да спра АМ и колкото и често и дълго да суче да прибягвам към АМ само ако е много неспокоен и съм сигурна че не се е наял. Но така и не ми се наложи от тогава да му давам АМ. Въпреки че усещах гърдите си празни, синт ми сучеше, понякога в продължение на 40-50 минути, но после заспиваше спокойно и спеше поне 3 часа а понякога и 3.30-4. Това ме кара да мисля че въпреки че усещам гърдите си празни и не мисля че гълта(понякога се чуваше), все пак яде нещо, и не само че яде но и му стига. Ще видим другия месец колко ще е наддал. И да отбележа че не съм се изплашила да няма наднормено тегло а само спрях да се претеснявам дали се е наял и си казах - дори да е малко ако е спокоен значи му е достатъчно. И най-важното че откакто спрях да давам АМ и го кърмя на 3-4 часа от и двете гърди, мисля че кърмата ми пак взе да се увеличава. Вече дори понякога давам само едната гърда. Радвам се че преодолях и това по-скоро може би психологическо препятствие притеснявайки се дали имам кърма, дали гълта нещо като суче и дали му стига. Моят съвет е ако бебто ви суче(дори ако му е нужно и по 1 час ако имате търпение да го кърмите толкова дълго), независимо колко наддава(сестра ми е наддавала по 100-200грама а сега е на 26 години напълно здрава) и ако след това е спокойно(или не е неспоойно по друга причина) не бързайте да се поддавате на страховете, съмненията и несигурността в себе си и да прибягвате към АМ.
Надявам се да продължавм да кърмя поне до шестия му месец.
Дано който прочете това не само да си е изгубил времето а ако се сблъска с някое от нещата с които се сблъсках аз(което най-искрено не ви пожелавам) да съм ви от полза.
. 
