За ината...

  • 655
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 403
Мами помагайте  Hug  От една седмица някъде малката е направо страшна работа  smile3555 Ако иска нещо и ако не и угодиш на момента,започва неистов рев и едно тръшкане  Cry Преди като беше по малка (сега е на 2г.) пак имаше такъв период и набързо разбра, 4е с тия тръшкания нещата няма да се оправят. Но сега хи4 не вдява, знае си нейното и това е  Crossing Arms Незнам как да постъпя като сме на вън, оставям я и се обръщам все едно си тръгвам, а тя си щуква в другата посока за каквото си е наумила и това си е  smile3555 Дайте някакъв съвет, 4е съм се отчаяла, направо  Hug

# 1
  • Мнения: 1 427
Йоана е малко по-малка, но е абсолютно същата.Понякога и околните се учудват и все чувам коментари"Леле, какъв инат"което много ме дразни, но то е друга тема.И аз не знам как да се справя.Понякога игнорирането помага.Понякога се налалга да повиша тон.Но бщо взето трудно е.Ще следя темата с интерес.

# 2
  • Мнения: 397
И ние на моменти сме така, наистина е много трудно! ooooh!
Аз използвам метода на игнорирането - правя се /колкото и да ми е трудно и нервно/, че не го забелязвам - сякаш не съществува,
той съответно се фундосва, тръшка се, но като види, че неговата няма да стане и че не му обръщам никакво внимание - спира.
Разбира се не винаги минава този номер, понякога се налага и да повишавам тон, но явно трябва да се премине през този период - няма как! Tired Май трябват много здрави нерви и търпение!!! Peace

# 3
  • Мнения: 1 117
Валери е на 4,5години и сега определено ми е по-лесно да се справям с инатите му. При нас наказанията от типа " ти ако правиш така ... аз ще направя , иначе..." - помагат.
Като по-малък ми се е случвало да повиша тон , до колкото мога дискретно на обществени места. По-често се справях като изобщо не му обръщах внимание .
Веднъж на една от разходките нещо беше се здраво заинатил и колкото да ми беше криво , го лиших от колички , люлеещи животинки и почерпка . Това даде отличен резултат и му държеше влага дълго време Wink

# 4
  • Мнения: 5 362
Ние сме по-малки от вас,но сме същите.Не й минават номерцата.Много съм строга с нея и  се надявам да има ефект занапред.Играта,ласките,смеха и глезотийките си ги знае кога са,но заинати ли се за нещо знае също,че не прощавам.Незнам правилен ли ми е подхода,и сигурно ще ме помислиш за `лоша`майка,но само така мога да се справя с ината.

# 5
  • Мнения: 683
Ние сме по-малки от вас,но сме същите.Не й минават номерцата.Много съм строга с нея и  се надявам да има ефект занапред.Играта,ласките,смеха и глезотийките си ги знае кога са,но заинати ли се за нещо знае също,че не прощавам.Незнам правилен ли ми е подхода,и сигурно ще ме помислиш за `лоша`майка,но само така мога да се справя с ината.
Браво! Аз мисля, че това е начин и се опитвах и аз така, но май се попровалих...  Sick Сега е тъкмо на 2г и ми се заинатява, не ме слуша много-много, аз се скарвам... къде игнорирам, ама мисля, че това все по-малко помага - тя става все по-хитричка...  Thinking

# 6
  • Мнения: 1 403
Ние сме по-малки от вас,но сме същите.Не й минават номерцата.Много съм строга с нея и  се надявам да има ефект занапред.Играта,ласките,смеха и глезотийките си ги знае кога са,но заинати ли се за нещо знае също,че не прощавам.Незнам правилен ли ми е подхода,и сигурно ще ме помислиш за `лоша`майка,но само така мога да се справя с ината.
Аз също съм много строга  Flutter Преди само като скръцнех със зъби и разбираше, 4е неможе така. Но сега немога да се похваля със същото  Naughty

# 7
  • Мнения: 5 468
Моето дете е също голям инат. Аз, за съжаление, не съм изобщо инат и това ми разваля дисциплината... Примерно, не мога да се келеша по половин час НЕ и НЕ... все идва момент, в който ми омръзва да се инатя и отстъпвам. Не съм инат. А малкотооооо... като се закелеши за нещо, не отстъпва до последно. Отначало пита "може ли", отговора: Не!, нищо не значи за нея... следва "Моля те, моля те!", което е по-скоро заповед..., след което следва тръшкане и рев.
Одеве искаше да си играе по масата с някакви трохи от меденка. Взех й ги и ги хвърлих. Последва неистово негодувание и викове. Реших да я накажа и я пратих в другата стая. Рева там, каквото рева и след малко пристига, не смее да отвори вратата:)... казах й да влиза. Влезе, спряла да реве и вика: Аз няма да плаче!
Само че като сме на улицата, рева не спира толкова бързо и лесно...
Такъв инат владее, че предварително знам, че аз ще отстъпя и тези мисли ме правят толкова безсилна, че освен да крещя, друго не мога да направя...

# 8
  • Мнения: 1 427
Ню,така, както се описваш все едно описваш мен Simple Smile.и аз си знам , че ще отстъпя.И го отчитам като грешка.Йоана общо взето расте с малко ограничения и това явно е грешка Embarassed.Обаче интересното е, че когато истерията стане неописуема и я тупна леко по дупата , всичко свършва значително по-бързо.Някак се успокоява и все едно мищо не е било.Ама все ми се иска да няма тупвания.

# 9
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Преди като беше по малка (сега е на 2г.) пак имаше такъв период и набързо разбра, 4е с тия тръшкания нещата няма да се оправят. Но сега хи4 не вдява, знае си нейното и това е  Crossing Arms

Детето пак иска да си премери силите с теб:)
Бъди безкомпромисна, но логично издържана. Съответно трябва да си такава и към себе си.
Когато обещаеш нещо - да го правиш. Точно както очакваш тя да прави това, което ти искаш от нея.

Забранявай само когато може да обясниш постъпката си и не прави никакви отстъпки.
Винаги действай по един и същи начин в определени ситуации и не позволявай никой да ти се меси на момента (освен ако не даде гениална идея).

Никога не и казвай, че не я обичаш, а когато е добра - бъди и ти добра с нея.
Ангажирай умът и с интересни неща, разказвай и истории, разхождай я...

Понякога това поведение идва от умора.
В такива случаи въобще не говоря. Просто пренасям киселеца на спокойно място и гледам да и отвлека вниманието с нещо интересно..някаква шантава история...нещо което и харесва...масаж понякога също работи.

# 10
Говорейки за инат се сетих за 2 видеота, които видях онлайн.
Първото - дете се тръшка на земята в къщи и реве, гледайки майка си (тати съответно държи камерата и записва малкия инат) и очаквайки реакция. Но мама се прави, че не го забелязва и се мести в друга стая, където детето не я вижда. Дечко, осъзнал, че мама я няма (и вече няма смисъл да се инати) спира да реве, отива да намери мама, вижда я в другата стая и се тръшка пак да реве и рита на земята. Мама прави същото - прави се, че не забелязва и пак сменя стаята. След няколко секунди малкият юнак пак осъзнава, че е сам и няма публика, спира да реве моментално и пак отива където мама може да го види. И пак на земята с ревове  Joy Така обикаляха поне 3-4 минути  Joy
Номера беше - да, аз се инатя. И то само, когато мама е там. Ако не ми обърне внимание и излезе - аз пак ще я намеря и пак ще пробвам  Joy Страшно умни са малките дяволчета  newsm78 Не знам как тази мама се оправя с този инат.
Другото видео беше голям майтап също  Laughing
Мама и 3-4 годишен юнак в магазина (фрашкан с народ). Той грабва някакво лакомство от щанда, но мама казва НЕ и го връща обратно. Съответно малкият се тръшка на земята и почва да рита и крещи колкото сила има. Всички ги гледат. Малкият мисли - ето! мама сега ще ми го даде, при толкова много хора тя не иска аз да я излагам, ще стане по моята  Crossing Arms Но какво прави мама - поглежда го, поглежда всички зяпачи и също се тръшка на земята и започва да крещи и рита като малчо  Joy Дребосъка се ококори, гледа мама около 3-4 секунди, стана и забрави за ината си, на мама не и минаваха тези номера  Joy
Искрено съжалявам, че не съм запазила линковете да ги видите и вие. Много са смешни  Joy

Моето лично мнение е, че инат се лекува с твърдост и постоянство. Голямата ми дъщеря е вече на 12, но още знае, че НЕ ЗНАЧИ НЕ. Никога не съм си променяла решенията. Вече не се и опитва да спори. Много малка осъзна, че смисъл да се тръшка няма. Не си остава не. Ако продължава да се инати най-много да си изпроси наказание. И с малката така смятам да процедирам. Не мисля, че съм лоша или жестока майка. Напротив, детето расте по-спокойно ако има граници. Редът си е ред и се спазва. Ако го оставяш да прави всичко, което иска детето губи представа кое е добро или лошо. Ние сме тези, които трябва да ги научат. Отговорността е наша.
Ми... това е. Поне аз така смятам.

# 11
  • Мнения: 25 449
Залъгвайте, бе хора, залъгвайте!  Laughing Толкова е лесно да се отвлече вниманието на едно дете! Или да го манипулираш.  Mr. Green
Детето се инати, на всяко предложение отговаря с "Не"? Няма проблем - веднага започваш да му предлагаш противоположните неща. "Няма да ядеш! Забранявам ти да ядеш!" Отговорът скоро идва: "Ще ям пък!"  Crossing Arms
"Няма да си лягаш! Тази нощ няма да спиш - забранявам ти!" И отговор - "Ще спя пък!".
Между другото малките тарикатчета много бързо се усещат, когато ги действат по този начин и спират да се инатят... До следващия път, когато пак решават да пробват докъде ще им се разреши да магаруват.  Laughing
Когато сте навън - има толкова много интересни неща, които могат да отвлекат вниманието на детето, стига да му насочите вниманието навреме. Аз го правех редовно, докато синът ми веднъж не отбеляза: "Мамо, ти си също като малките деца! Виж това коте, виж това куче... Същата като децата си!" (И тогава за първи път ме зашемети прозрението, че децата, колкото и добре да живеят, порастват...  Sad)
В случая на Ню - когато дърпа детето от пързалката, може да използва любовта към баща й и да я манипулира така: "Хайде да си ходим, че тати ще се върне гладен от работа и ако няма вечеря, ще се сърди!", или "Хайде, че тати ще се прибере, а нас ни няма, много ще плаче за нас", "Я да видим тати дали ни е донесъл нещо?" и др. подобни. За да се откаже детето от едно удоволствие, трябва да му се предложи друго. И нека да не става само дума за нещо материално или игра. Да си учим децата от малки да изпитват удоволствие, когато създават радост на другите около тях...
Естествено, това не са панацеи, просто малки трикове, които някога, някъде могат да помогнат...  Peace

# 12
  • Мнения: 5 577
Справям се с ината с едно мое много хубаво качество, което и аз незнам от къде имам, но съм благодарна - не се трогвам изобщо от детски истерии. Значи той се тръшка, реве  - но малко, знае, че няма да му обърна внимание.
Не се хаби.

Но преди, и над 30 минути ми е седял до мене и ми е ревял, драл се е, захласвал се е - аз си стоя, все едно го няма.
Изобщо, изобщо не ми пречи и не му обръщам внимание.

И така де.

# 13
  • Мнения: 25 449
И друго исках да кажа - тези кризи възникват тогава, когато детето осъзнае себе си като личност със собствено достойнство. Когато се опитваме да си мерим ината с неговия, то приема това като потъпкване на личността му. И затова реагира толкова бурно. Даже и да разбира, че греши, то се заинатява, само и само да не се унижи да отстъпи.
Затова в такива случаи е добре да му се дава възможност да излезе достойно от ситуацията - ако не като победител, то не и като победен. Отвличането на вниманието, което споменах по-горе, е един от начините детето доброволно да се откаже от битката, без да се почувства унизено.  Peace

# 14
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Отвличането на вниманието, което споменах по-горе, е един от начините детето доброволно да се откаже от битката, без да се почувства унизено.  Peace

Абсолютно.
Винаги трябва да се дава алтернатива, която да е изгодна за нас, пък то да си я избере само Mr. Green

И пак да натвърдя, че поне според мен е много важно да няма двоен стандарт.
Не може да кажем "Сега ще направиш това, защото аз така искам" и да се заинатим точно като деца, без никаква логика.
Ако детето ни поиска друго нещо, което по никакъв начин не би пречило на нас, но пък е желано от него - да отстъпим.

Последна редакция: вт, 14 ное 2006, 08:53 от Reza

Общи условия

Активация на акаунт