И пак zа бебешкия "пубертет"

  • 413
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 370
Знам, че темата е нееднократно обсЪждана, но сега и на мене ми дойде до главата и понякога направо се чувствам беzсилна, вярвайте ми.
Синкото по принцип е характерче, обича да се налага и да става " по неговата", но от иzвестно време положението поЧва на моменти да става яко нетърпимо. Когато иска да си постигне своето или не успяваме да го раzберем какво тоЧно иска= се поЧва едно беzумно пиЩене, тръШкане по zемята и други подобни. Или ако не му угодя аz/баЩа му/баба му=то на момента отива с рев при другия, един вид, виждаШ ли, Той/Тя не ме обиЧа, не иска да ми даде/направи еди=какво си, ела ТИ ми помогни. В момента е на поЧти година и 9 месеца.Раzбира всиЧко, което му се говори повеЧе от добре zа въzрастта си, и даже от два три дена се мъЧи да опонира с елементарни иzреЧения. Не помагат в слуЧаите на креЩене и истерясване милите думи и откл´няването на вниманието и всиЧко, което съм Чела по книгите.

Освен това се опитва да посяга и да ни тупва, направо побеснявам, нееднократно му е обяснявано и каzвано, Че с мама/татко/баба/гледаЧката така не се прави. Naughty Stop
ЛоШото в слуЧане, Чê от всиЧки гореиzброени аz като Че ли най се нервя и понякога му поотупвам памперса=приzнавам си го с ръка на сърцето.

Много объркано стана, дано ме раzберете. Embarassed Rolling Eyes

# 1
  • мъничко градче
  • Мнения: 213
Въоръжи се с търпение , че този момоент подължава много дълго особено ако си по отстъпчива , на мен ми трябваше доста време ,най често се посягаше на таткото , и те мъжете нали са  по чувствителни и аз влизах в ролята на рефер без видимо да защитавам никого , че те мъничеттата видят ли подкрепа и стават супер силни.Извинявай но мисля ,че трябва да бъдем възможно най строги с децата колкото и да ни се къса сърцето в това време , но просто си казвай че се налага.Желая ти успех и бъди строга и упорита

# 2
  • Мнения: 4 806
Търпението, по - моему, е ключът за разрешаване на проблема.
Моята е на две годинки.
Как мина този период ли? Първо, никой не обръщаше внимание на тръшкането. Аз реагирах напълно спокойно при търкалянето и по улиците. Само й се усмихвах и й казвах, че разбирам яда й, но не мога нищо да променя. Доколкото си спомням, един - два пъти съм целила памперса, но само ми ставаше смешно, защото той много омекотява ударчетата.
Търпение и спокойствие. По никакъв начин не бива да се показва, че тези емоциални атаки ни засягат. И повече усмивки.

# 3
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 729
Аз съм я оставяла седнала на улицата да реве, след като съм и казала, че иска не иска трябва да се прибираме, или да отидем до колата или там каквото ще правим. Минувачи почти винаги се спират и започват да й говорят и тя се шашка и тръгва без да протестира. Ако пък много бързах я вдигах и я отнасях където трябва.
За удрянето и хващах ръчичката и я карах да ме милва мен или другите,  и по някое време я усещах как замахва да удари, но сама се спира и започва да милва. Това го правех винаги и даде резултат. Сега рядко налита да удря.
Търпение и скоро  да отмине ти пожелавам

# 4
  • Мнения: X
Абсолютен игнор давам аз. Напоследък хванах цаката вкъщи - почваме с баща и да си говорим нещо, да обсъждаме какво дават по телевизията и толкоз. В крайна сметка какво да направя - ясно е, че дадено нещо не може да стане, аз съм обяснила нееднократно с благи думи, успокоително и, като не вдява - не вдява. Аз ли да си тровя нервичките. Оставям я, докато и писне, ако не мога да я слушам, отивам в другата стая.
Виж по улиците е малко гадничко, защото хората почват да цъкат с език и да ме гледат едно укорително иии......не ми дреме, ама бързо ми писва и просто я грабвам и нося на където съм решила. Лошото е, че съм кинта и двайсе а хлапето е 13 кила без дрехи и вече нямам силаааа  smile3511

Общи условия

Активация на акаунт