Днес слушахме с мама какще строят домове(апартаменти,стая и т.н.) за децата,които са порастнали и трябва да напуснат домовете за социални грижи.
Оценявам много нещата,които са направили моите родители за мене като си мисля за тези деца.Постоянно си мисля,за това как се чувстват тези порастнали деца на вън в обществото,колко им е трудно приспособяването и колко е жесток нашия свят към тях.
На 18 години си и нямаш нищо и никой,само приятели като теб и добри хора от домовете,а ти предстои един цял живот.
Бях писала в една тема думата СЪДБА,но ми е мъчно че ние неправим нищо за тях.
По едно време имаше една тема да си говорим с такива деца от домовете или по нета,но всичко заглъхна.
Мисля си,че тези порастнали деца,които вече не са в домовете имат повече нужда от разговори и приятели.
Много неща си мисля и само знам,че мога да благодаря на Бога,че съм с родители и, че моето чедо е с нас.
В такава хубава страна живеем,но за съжаление щом няма закони за децата няма и държава.
Гледам да не се вбесявам,но ми идва да викам-Хора всеки от вас може да е на тяхното място.
Аз също съм грешна пред тези порастнали деца,че няма как да им помогна.А толкова много искам да помогна,но всичко е до тези листчета пари.
Бъдете здрави