Из "Да бъдеш осиновен" - Бебешкият период

  • 1 971
  • 11
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 533
Привет, мили мами!

Вече съм почти готова с книгата и ще ви пусна на части различните периоди от развитието. Надявам се тази вечер да успея  с бебешкия период и ранното детство (1-5г), по-нататък - и останалото. Отново се извинявам за езика - на места са термини, но нямам време да го адаптирам в по-популярен вариант.

Дано да ви е полезно Simple Smile



БЕБЕШКИ ПЕРИОД

Бебешкия период обхваща възрастта до годинка, годинка и половина. Основната задача на развитието в този период според Ериксън е формирането на доверие. Доверието дава възможност на детето да чувства, че може да зависи от собственото си поведение, както и от това на другите. Без доверие, то може да започне да се съмнява в собствената си стойност, както и в мотивите на другите. Чрез доверието бебето се превръща в зрял индивид, способен да дава и получава любов.

Тъй като доверието се формира по много естествен начин в повечето семейства, осиновените и неосиновените деца взаимодействат с родителите си по много подобен начин. По време на бебещкия перидо различията между биологичните семейства и семействата с осиновено дете са много слаби, почти незабележими. И в двата случая децата формират привързаност по почти еднакви начини, предимно в случаите, когато са осиновени преди 6-месечна възраст.

Различията се появяват на малко по-късен етап.

Осиновяването е различно.

Но КОЛКО различно?
КОГА се появяват различията?
КОЛКО важни са те?

Начините, по които родителите отговарят на тези въпроси, влияе върху това до колко комфортно се чувстват както те самите, така и децата им спрямо осиновяването.

Повечето от осиновителите се адаптират много добре към родителството, като много от тях са по-добри от семейства с неосиновени деца. Изследванията показват, че семействата на осиновителите са като цяло:

- по-зрели в емоционален план
- имат по-стабилен брак, (преживял и оцелял след тежката загуба на невъзможността да имаш свое биологично дете)
- по-стабилни са финансово
- по-способни са да се справят със стреса

През 2002 г. Janet Hoopes изследва 54 семейства, половината от които с осиновени деца. Изследването отчита, че майките-осиновителки имат най-висок процент по скалите за свързаност с детето, приемането му, хвалене, изразяване на привързаност и топли чувства, подкрепяне и ефективно справяне с възпитанието и отглеждането на детето. В същото време изследването отчита и неизбежната обратна страна на тази прекалена сързаност, а именно:

- свръхпротективност
- висока тревожност
- по-голяма склонност да развиват зависимост и съответно трудности в моментите, в които детето има нужда да се отдели от майката, да бъде самостоятелно

В книгата си „Споделена съдба” Дейвид Кърк обяснява защо връзката между осиновеното дете и родителите му може да бъде толкова силна. Според него основна роля в силата на тази свързаност има факта, че и родителите, и детето са преживели дълбоко чувство на загуба (родителите – загуба на възможността да имат свое собствено дете, детето – загуба на биологичните си родители). Спомените на родителите за собствената им болка, отработени, но не и зачеркнати от живота им, могат да се превърнат в мощно средство, чрез което да се държат отворени каналите за комуникация между тях и детето им. Когато родителите осъзнаватт споделената природа на загубите, могат да бъдат по-емпатични и по-способни да отгледат детето си по по-чувствителен и разбиращ начин.

Последна редакция: сб, 18 ное 2006, 00:00 от Tea_

# 1
  • Мнения: 295
Tea, не ми е ясен този пасаж:
"Спомените на родителите за собствената им болка, отработени, но не и зачеркнати от живота им, могат да се превърнат в мощно средство, чрез което да се държат отворени каналите за комуникация между тях и детето им. Когато родителите осъзнаватт споделената природа на загубите, могат да бъдат по-емпатични и по-способни да отгледат детето си по по-чувствителен и разбиращ начин. "
И в тази връзка имам няколко въпроса към теб: означава ли, че трябва цял живот да държа в паметта си болката от това, че не съм била и никога няма да бъда бременна (спомените, отработени, но не и зачеркнати от живота им), за да имам добър контакт с детето си. Нашият син го осиновихме като беше на 40 дена, сега е на 1 годинка и 3 месеца - мисля, че отдавна съм преболедувала нашето безплодие (а също мисля, че това е много важен елемент, за да има успех осиновяването). Какво означава споделена природа на загубите? Означава ли това, че трябва постоянно да поддържам активен факта, че не аз съм родила нашия син (не ме разбирай погрешно - далеч съм от мисълта да си втълпявам точно обратното. На този етап съм на принципа - обичам детето, радвам се, че е с нас, изобщо не ми пука, че не съм го раждала, това е нещото, което най-малко ме тревожи)л Не ме разбирай погрешно, не се заяждам. Просто се интересувам дали начинът ми на разсъждение отива в правилна посока, защо не разбирам текста, който ти цитирах.
Най-накрая, макар че трябваше да е в началото, много благодаря за материалите, които пускаш! Наистина са доста необходими!  bouquet

# 2
  • София
  • Мнения: 533
MamaG, ще се опитам да ти обясня Simple Smile Основната идея е, че когато родителите са отработили загубите, които са преживели в собствения си живот, са по-чувствителни и съответно, по-разбиращи, спрямо загубите, които детето им е преживяло. Отработен, но не зачеркнат спомен за загуба - това е нещо, с което си се справил, събрал си сили да се изправиш срещу него, да го допуснеш до съзнанието си, да го преработиш и да намериш мястото му някъде из всички останали преживявания в живота си.

Във всяка една ситуация човек влиза с целия си преживян опит до момента. В този смисъл - осъзнато или не, ти носиш в емоционалната си памет болката за неосъществилата се бременност. Но когато тази болка е отработена, тя вече присъства по различен начин в живота ти. Тя не ти пречи, както би се случило, ако беше отричана, потискана или изтласквана в несъзнаваното. Тя ти помага - именно защото те е направила по-чувствителна към загубите на другите, както и към загубите на детето ти.

Не е нужно постоянно да поддържаш активна мисълта, че не ти си родила детето си - достъчно е както казваш, да не си втълпяваш обратното и да не живееш с убедеността, че ти си го родила (както скоро имаше подобен пример във форума), както и да си наясно с това, че осиновяването е различно от биологичното раждане.

На този етап съм на принципа - обичам детето, радвам се, че е с нас, изобщо не ми пука, че не съм го раждала, това е нещото, което най-малко ме тревожи

 newsm10

# 3
  • Мнения: 295
Благодаря ти, Теа, сега вече ми е ясно!   bouquet

# 4
  • на път
  • Мнения: 2 804
Теа, благодаря отново за всичко което правиш. Исках да питам дали има някакъв шанс да издаване на това което превеждаш?
Поздрави!!!!   bouquet

# 5
  • София
  • Мнения: 533
D_Iva, за да се издадат книгите, или поне част от тях, трябва да се тръгне по издателствата и да им се обяснява колко важни, ценни и полезни биха били тези книги... Също, да не се обезкуражиш, когато повечето издателства ти кажат - "Да, книгите наистина са страхотни, но ние искаме книги за широката аудитория, а не специализирана литература за тесен кръг читатели".

Когато преведох "Първичната рана", разполагах с много повече време, отколкото сега. Не се обезкуражих от няколкото отказа и безрайно благодаря на "ЛИК", че я издадоха Simple Smile Това, което бих могла да направя, е да се свържа отново с тях и да проверя дали биха издали още една или няколко книги на тази тематика. Лошото е,че ра разлика от предишния път, сега нямам възможност да се ангажирам с превода.

Ако не се съгласят, като привърша с докторантурата, със сигурност ще дам гласност на изследванията и материалите Simple Smile А междувременно, ще пускам тези от тях, които мисля, че ще са ви полезни тук Simple SmileSimple SmileSimple Smile

# 6
  • на път
  • Мнения: 2 804
Благодаря за инфото  Simple Smile
Какво всъщност би могъл да струва един такъв проект?

# 7
  • Мнения: 1 843
Теа! Убих та! Изобщо не бях обърнала внимание кой  е превеждал "Първичната рана"! Девойко красива, ревах два дни докато четях книгата и още няколко след това...обаче като мина емоцията от страшните истини и информацията улегна, много ми се дощя да благодаря на някой. Е, сега знам на кой!!!   bouquet

# 8
  • Мнения: 553
Отработен, но не зачеркнат спомен за загуба - това е нещо, с което си се справил, събрал си сили да се изправиш срещу него, да го допуснеш до съзнанието си, да го преработиш и да намериш мястото му някъде из всички останали преживявания в живота си.

В този смисъл - осъзнато или не, ти носиш в емоционалната си памет болката за неосъществилата се бременност. Но когато тази болка е отработена, тя вече присъства по различен начин в живота ти. Тя не ти пречи, както би се случило, ако беше отричана, потискана или изтласквана в несъзнаваното.

Много бих искала да ми каже някой как става това да отработиш болката си от неосъществената бременност. Имам чувството, че никога няма да мога да го направя. И не защото я подтискам, напротив. А защото не мога да спра да плача ...

Теа, благодаря за преводите ти  Hug Те наистина много ми помагат   bouquet

# 9
  • космополитно
  • Мнения: 941
Отработен, но не зачеркнат спомен за загуба - това е нещо, с което си се справил, събрал си сили да се изправиш срещу него, да го допуснеш до съзнанието си, да го преработиш и да намериш мястото му някъде из всички останали преживявания в живота си.

В този смисъл - осъзнато или не, ти носиш в емоционалната си памет болката за неосъществилата се бременност. Но когато тази болка е отработена, тя вече присъства по различен начин в живота ти. Тя не ти пречи, както би се случило, ако беше отричана, потискана или изтласквана в несъзнаваното.

Цитат
Много бих искала да ми каже някой как става това да отработиш болката си от неосъществената бременност. Имам чувството, че никога няма да мога да го направя. И не защото я подтискам, напротив. А защото не мога да спра да плача ...

Толкова болка и тъга в тези няколко реда!...

Да отработиш болката си означава да се справиш със чувството за загуба, да преодолееш траура си (сълзите; тъжните мисли;усещането за болка и безперспективност...) по тая загуба.  Отработването на загубата е процес (с различна продължителност при различните хора), през който човек преминава по пътя от отричането на конкретния факт (Аз няма да мога да имам свое биологично дете) през гнева (защо точно Аз/на мен трябва да се случи това) до приемането (Да, на мен и ще...). Приемането е възможност запреподреждане на приоритетите и виждане на алтернативи…
Как става това? С време и целенасочена работа. Казвам работа, защото идеалния вариант по преработка на болката, причинена от загуба е това да се случва в специално очертаното подкрепящо пространство между човекът, изстрадващ някаква своя загуба и помагащ професионалист – психолог; психотерапевт.
Вариант (все още широко практикуван у нас) за справяне със загубата и болката, която тя причинява е да се говори с доверени хора за тази загуба и чувствата, която тя предизвиква… Известно облекчение носят и ритуали, които  конкретния човек си създава: напр. виждала съм във форума ”Родители, преживели загуба”, споменаване на загубата (е) им като част от техния подпис…
При всички случаи отработването на една загуба, независимо от естеството й е нелек процес, но е важно условие, човек да успее да продължи напред живота си по градивен начин.
В случая на загуба на възможността за зачеване, износване и раждане на свое дете, преработката й ще даде възможност на човек да види и други перспективи за себе си… И ако прецени, че за него е важно да бъде родител-ДА БЪДЕ!
Преработената загуба на възможността да имаш биологично свое дете не само ще освободи родителската емоционална енергия, но ще предотврати проектирането върху детето в семейството на очаквания, на които то не може да отговори, защото това биха могли да са очаквания към Несъзнавания идеал за дете, който родителя носи в себе си, а не към капацитета на реалното дете.

Надявам се да съм била полезна  с  тези разяснения и те да Ви дадат идеи как да се опитате да преодолеете, терзаещата Ви болка!

# 10
  • Мнения: 553
Venecias, благодаря за за съветите. Не знам обаче как и дали ще мога да ги приложа на практика. На думи всичко е просто и ясно, но реалността не винаги се покрива с теорията за съжаление...
Не бих казала, че ако осиновя ще имам нереални очаквания към детето. Но винаги в мен ще остане болката, че аз не съм могла да бъда бременна и да усетя всеки миг от създаването на нашето дете. Затова ужасно се страхувам как ще се отрази това на осиновеното от мен дете, дали ще успея да му бъда майка в пълния смисъл на тази дума или тихо ще страдам и ще крия сълзите си от него? Ето това ме мъчи най-много и ме спира да направя първата крачка към осиновяването ...

# 11
  • космополитно
  • Мнения: 941
Много си мислех за теб и твоите думи!
... Но винаги в мен ще остане болката, че аз не съм могла да бъда бременна и да усетя всеки миг от създаването на нашето дете.

Това твое вярване наистина е блокиращо. Съавторството при зачеването на биологично дете все още не е родителствуване. То - родителствуването е доживотен процес на създаването , извайването  и адекватната подкрепа на една личност. Мисля, че имаш шанс, отглеждайки дете да усетиш много по разтърсващи мигове. През тях болката за нереализирана бременност ще избледнее и изчезне съвсем. Убедена съм, че през любовта и положените грижи всеки осиновител приема детето си като свое, макар и неизносено в утробата му. Както някъде тук прочетох красивата метафора осиновеното дете дълго е износвано в майчиното сърце.

За да се ориентирам в тревогите ти прочетох твои предишни постери, от които разбрах, че не само си носила детето си в сърцето дълго, но си преминала за него и през какво ли не!..

.. ужасно се страхувам ,...дали ще успея да му бъда майка в пълния смисъл на тази дума? ...
Мисля, че това са част от характерните за всички бъдещи родители страхове - независимо от начина, по който стигат до децата си...

По отношение на теориите – те винаги се базират на практиката! Така както нашите поведения са подвластни на мислите и чувствата ни.
Питам се как би се почувствала и какво би предприела, ако допуснеш до съзнанието си нови вярвания:
Напр.:
 * че създаването на детето е непрекъснато надграждане върху една база. Процес , в който можеш да участваш, ако е дошъл момента за теб и семейството ти., независимо от начина, по който детето се появява в дома ви;
* Че “Семейство с деца “ е само един социален конструкт –пожелателен, но не задължителен;
* Че има много семейни двойки, които имат щастлив и пълноценен живот и без деца–въпрос на приоритети за конкретното семейство...

 От малкото, което научих за теб, мисля, че би могла да бъдеш достатъчно добра майка – ти вече си загрижена за детето си и за начина, по който ще тече комуникацията ви.  Задаваш си важни въпроси и се опитваш да се ориентираш в чувствата си…
Естествено добре би било да направиш нещо конкретно за справяне с тази фиксация върху бременността…
Знам, че много майки тук са извървели своя път през проблемно зачатие и износване…Знам и, че много са стигнали до биологичните си деца, след като са прегърнали осиновените си!

Ако за теб е важно да имаш дете ще стигнеш до него. Нещата се случват, когато им дойде времето, а не когато ги форсираме, защото искрено и страстно ги желаем!  Hug
Желая ти спокоен избор на посока и много щастие с този си избор! newsm51


Последна редакция: пт, 05 яну 2007, 03:10 от Venecias

Общи условия

Активация на акаунт