Из "Да бъдеш осиновен" - Ранното детство

  • 1 695
  • 2
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 533
РАННОТО ДЕТСТВО

„Ние те избрахме, защото ти за нас беше най-специалният”.

„Специален...Този етикет ме преследваше – каквото и да правех, където и да отидех, към каквото и да се стремях. Какво направих аз, за да бъда специален? Ако престана да бъда специален, ще ме върнат ли там, откъдето са ме взели? Къде е това „там”? Не се чувствам специален – не се чувствам по-добър от другите деца. Всъщност, често се чувствам така, сякаш съм под тях. Защо моята майка не се е грижила за мен, както правят майките на всички деца? Какво не е наред с мен, за да ме изостави собствената ми майка?”

Ранното детство (1-3г.) започва с т.нар „първо юношество” – кошмарните „2 години” – както ги наричат повечето родители. Любимите думи на детето в този етап от развитието са „Не”, „Няма” и „Мое”. В този период децата са заети с яростното овладяване на контрол над самите себе си и над света. Във физически аспект истинският контрол започва именно сега:

- контрол върху отделителната система
- контрол върху движенията (ходене, тичане)
- контрол върху способността да се храниш сам
- контрол върху родителите чрез „не”, „няма”, чрез пристъпите на гняв и способността да избягаш, когато не си доволен

В предучилищна възраст (3-5г.) децата се подготвят за следващата стъпка от развитието си – да излязат извън семейството, в света и да го покорят. Те започват да развиват способността да изследват, да експериментират, да инициират проекти, да задават въпроси за всичко, което виждат. Овладяват различни умения, които им помагата да се отделят от родителите си, подготвят се за предизвикателството да излязат от сигурността вкъщи, да опитат дивото, вълнуващо непознато навън, отвъд входната врата...

В момента, в който детето прекрачи прага на дома и излезе навън, в непознатото, започват срещите му с факта, че е осиновено.

АЗ СТАВАМ АЗ

Когато детето е започнало да развива Аз-а си, най-важната психологична задача пред него е да се индивидуира – да отдели този Аз от всички останали. Това не е лесно. За да стане независимо, детето първо трябва да осъзнае, че част от света може да съществува без него. Защото за да има Аз, първо трябва да има не-Аз.

Това осъзнаване се случва след първите 6 месеца. До този момент границите между бебто и света са размити – няма разлика между мама и мен, между моето тяло и тялото на тати, между моите потребности и потребностите на който и да било друг, след като той задоволява моите потребности.

Постепенно обаче тези граници започват да се развиват. Някои изследователи смятат, че този процес започва на около 5 месеца, когато бебетата за пръв път осъзнават, че те и майките им са отделни същества – нещо като „второ раждане”. Между 5-15 месеца бебетата утърждават своята независимост, както и желанието си да изследват и експериментират. За кратки периоди, между 15-24 месеца дори видимо независимите бебета сякаш регресират – за моменти стават зависими и прилепчиви. Сякаш това, което се случва с бебетов този момент, звучи така: „Дали наистина искам да изляза там навън абсолютно сам? Дали мама винаги ще бъде тук, дори когато аз стана абсолютно независимо дете?”

Според Ериксън този период е изключително важен за детското развитие. Той смята, че на децата от 1-3 г. трябва да им се позволява да правят това, което могат да правят, без да се очаква прекалено малко или прекалено много от тях. По този начин те могат да развият чувство за компетентност, независимост, положителна самооценка – съставнитъе части на автономността.

Децата в предучилищна възраст трябв ада имат ясно разбиране за правилата и за тов акакво се очкава от тях, за да могат да изпитат свободата, произтичаща от разумните граници. Тези правила помагат на детето да интернализира чувството за добро и лошо и в този контекст то може да позволи на самото себе си да бъде ентусиазирано, мотивирано и търсещо приключения.

ДЕТЕТО СТАВА МИСЛИТЕЛ

Друго важно умение, което детето придобива през този период, е символното мислене. Чрез появата на езика и други форми на символизация (жестове, рисуване, фантазии), децата разчупват ограничената си гледна точка за света и започвта ментално да репрезентират хората, предметите, събитията около тях. Това позволява на детето да мисли за света, без да го преживява със сетивата си. За бебето майката е някой, който той може да почувства, да види,, да чуе, да опита. Докато за по-голямото дете, майката е някой, който може да бъде представен в езика, рисунките, символните игри или като вътрешна ментална картина.

На този етап от развитието си децата въприемат всичко буквално, не разбират от метафори. Но тъй като 5-годишните често изглеждат толкова рационални, родителите вярват, че децата им са чули и рабзрали техните обяснения (какво се е случило с баба, която е починала, как се раждат бебетата, как те са били осиновени). Но едва в края на предучилища възраст детето започва да разбира по-добре знаците и символите на зрялото мислене.

ОСИНОВЯВАНЕТО

Поради особеностите на мисленето през този етап от развитието, детето не може напълно да разбере какво означава да си осиновен и какво произтича от това. Повечето експеврти съветват родителите да започнат да говорят на детето си за осиновяването около 2-3 години, преди то самото да развие собствени идеи за осиновяването.

Но ето какво се случва в детската главичка:

5-годишно момченце:

„My father is a dentist.
 My mother is a teacher.
 And I аm a dopted”.

(Примерът е много показателен за това как децата възприемат нещата, които не могат да разберат – но не мога да го преведа, тъй като е нещо характерно за английския език).

4-годишно момиченце пита майка си:

„Всички са осиновени, нали мамо?”

Елизабет мислила, че да си осиновен означава да си роден, и обратното  да си роден – да си осиновен. Когато била на 5 години любимата й игра била да се оъхне под полата на майка си, да изпълзи и да извика радостно: „Сега съм осиновена!”

Въпреки че не разбират пълния смисъл на думата осиновяване, повечето деца обожават да слушат историята си. И как ада не е така, когато се гушваш в прегръдките на мама или тати и слушаш как те с най-обичливия глас ти разказватза най-важното нещо в твоя живот – самият ти. Това оставя у повечето осиновени деца топли и уютни чувства, свързани с осиновяването. И все пак, без значение колко пъти се повтаря на едно дете историята, без значение до какви подробности е запаметена, смисълът й най-вероятно не достига до детето.

Пример:

Елена знае за осиновяването си от малка и всяка вечер заспива вмсето с приказка, със своята история. Когато била н 4 години, кучето им родила 7 кученца.

Елена: „И аз съм дошла от твоя корем, мамо, нали?”
Мама: Не. Не си ли спомняш за онази прекрасна жена, за която ти казахме, че те е родила?След това ние те осиновихме, както сега различни семейства ще осиновят кученцата на Дейзи”.
Елена замълчала, поклатила глава и казала: „Никога не сте ми казвали това. Никога”.

Някои невинни детайли от историята за осиновяването могат да бъдат погрешно разбрани от детето и да се превърнат в източник на страхове и несигурност.

Родителите: „Ние избрахме теб, защото ти беше най-засмяното и усмихнато бебе”
Сузана: „Ами ако в този ден не бях в настроение и не ви се бях усмихнала, следващото по ред усмихнато бебе ли щяхте да вземете?”

Последна редакция: пт, 17 ное 2006, 23:59 от Tea_

# 1
  • Мнения: 120
Браво Теа! Много хубави и полезни неща си написала.Точно този форум е мястото, където бивши и бъдещи осиновители да споделяме и дискутираме. Дано повече мами се включат!

# 2
  • Мнения: 441
теа, невероятна си

и имаш страхотен аватар

не знам колко "помни" Нико, но съм решила да го заведа в дома по Коледа

през януари ще стане на две годинки - може и тогава

ще споделя реакции

Общи условия

Активация на акаунт