за стреса

  • 609
  • 5
  •   1
Отговори
уффф аз май все се включвам с някоя депресираща,не много забавна тема,ама кво да правя като съм стресирана сега.
Че въппоса ми е как се справяте с стреса в ежедневето,имате ли хобита,кво обикновено ви стресира..и т.н..
не мога вече да издържам на работа и все по-често карам мъжа ми да звъни че съм "болна" (като всъщност не съм).работя в retail и може да изглежда като проста и лесна работа отстрани но никак не е така.може би хора които са работели в тази сфера в по-големи вериги магазини в  england ще ме разберат.освен всичо друго ми писна да се занимавам с прости англичани да ми крещят че не искам да им дам нов чифт обувки щото купуват 1 и как се случва 5 пъти ги разменят за нови щото все дефектни се оказват...Има дни в които не обръщам много внимание но като ти минат през ръцете по 5 000 мърморещи клиенти на ден понякога ми идва нанагорно и ме кара да намразвам всичко англииско тук.Не искам да се впускам в подробности,търсех нова работа, и т.н И да знам че има хора дет умират от глад в Африка (това също ме депресира)но просто искам да чуя как вие се справяте с всекидневието - ходите ли на работа,стресираща ли е,ако пък не ходите и си стоите в къщи- не немирате ли това за малко скучно и незадоволително..и т.н...
може би по редовните тук от вас се познават и знаят кои с какво се занимава и не искам да прозвуча като някоя хленчеща за всичко,мисля че всеки има лоши дни и като ги имам ме кара да мразя всичко тук, и да си мисля колко скапан е живота и несправедлив (не говоря за моето благосъстояние,но тук понякога казват "лошите хора не умират от рак").така че вие как живеeте? имате ли хобита? как релаксирате? Thinking

# 1
  • Мнения: 6 167
От няколко месеца не работя ( 3ти месец) и вече полудявам. Бълвам постинги по цял ден, готвя, предимно пазарувам и май това са ми заниманията. Чета, гледам филми. От време на време се виждам с някакви хора, които ми се струват чужди и далечни. Хапвам здраво. Искам да ставам сутрин , да си слагам червило и да излизам. Искам да си имам план за деня, стрес и да се ядосвам за глупости в работата.

Повярвай ми, историята ти ми се струва забавна. Търсенето на работа е отвратителен процес, особено, когато си на ново място и си мислиш, че всички врати магически ще ти се отворят. В последната седмица има светлина в тунела, явно от всяко състояние се излиза с воля.

Всеки гледа от собствената си кула. Животът ти ми се струва песен

 

Последна редакция: нд, 19 ное 2006, 15:23 от Lennie

# 2
  • Мнения: 1 363
 Много добре те разбирам за какво говориш, тъй като съм минала по този път. Аз отпусках в кръчмата след работа с колеги:lol:, а събота и неделя разходки. Махнахме се от Лондон и сега живота ми/ни е песен. Няма вече пъблик транспорт, на работа няма гонка. Всичко е едно тоооолкова пооо -  спокооооойно .

Аз на твое място бих напуснала тази работа. Стреса води до разболяване.

# 3
  • Мнения: 2 292
Ми не знам това от стреса ли е или просто от еднообразие и скука. При нас също се случва понякога да ни омръзне всичко и да почнем да мрънкаме един на друг и да си късаме нервите. Ами взимаме си отпуска и се омитаме нанякъде. Н апример за БГ, където мъж ми се настанява пред блока или някъде , където има познати с които да си говори и си дрънкат глупости и им слуш историите и си разтоварвамозъка от всичкия "стрес", който в същност се оказва нищо друго освен елементарни ежедневни недоразбории, които обаче се натрупват, натрупват, докато на човек му стане много

# 4
  • Мнения: 3 394
говоря по телефона Simple Smile

# 5
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Онзи ден пътувах във влака и си мислех до кога мога да издържа на същото темпо и кога ще ми превъртят бушоните. Опитвам се хем да уча, хем да ходя на стаж, хем да работя на пълни обороти и социалните контакти да поддържам. Най-стресиращият момент е, че за повечето дейности трябва да оътувам непрекъснато с влак. На ден ми се събират по 3 часа във влака и честно вече го мразя.
Като усетя, че стигам предела на възможностите си, взимам купчина списания, правя си огромно кафе и потъвам в стола си. Не можеш да ме мръднеш. Винаги ще има и домакинска работа, и всякаква друга, но моите възможности не са без лимит. Ако мога и аз бих се обаждала, че не съм добре и ще си остана в къщи. Работодателите имат нужда от хора, а не от такива, които са на прага да се побъркат.

На твое място бих напуснала, ако имаш възможност да намериш друга работа.   

Общи условия

Активация на акаунт