Здравейте на всички 
,
рядко пиша в този форум, предпочитам да чета, но сега мисля че се налага да споделя нашият проблем., за да почерпя от вашия опит, тъj като тук има майки с големи деца, които сигурно са се сблъсквали с подобни проблеми.
Детето ми, момиченце на 3 години ходи от 2 месеца на детска градина, преди това ходеше на ясла от година и половина. В началото когато тръгна на градина (а това и е нова градина, щото се преместихме да живеем в друг квартал) казваха, че се държи чудесно. След месец започнаха да се оплакват от нея. Дебнела учителката кога излиза от стаята и вземала всичко което успее да докопа от бюрото на учителката, миналата седмица взела коректора и надраската дневника (и блузката разбира се), излизала при шкафчетата, отваряла ги вземала всичко което и хареса от там -книжки, играчки, кърпички, вода и т.н. Да ви кажа честно, все едно не говорят за моето дете, бях шокирана в началото. После се посъветвах със свекърва ми, която е педагог, много улегнал и мъдър човек.
Та тя ми каза, че всички проблеми идват на първо място от семейството. Учителките имат вина, но семейството е на първо място. Та се оказа, че напоследък общуваме по-малко с нашата щерка, че трябва да говорим много, постоянно да обясняваме, да даваме примери, а ние за наш срам отбягвахме тези моменти. Че трябва да заживеем като семейство, а не постоянно при всеки удобен случай да ходим на гости, както правехме напоследък. Трябва заедно тя и ние да споделяме всекидневните грижи, тя да има постоянни задължения и да вижда как ние изпълняваме нашите и си помагаме във всичко. Трябва да и се заостри внимамнието върху това, че трябва да уважава личната собственост, при все удобен случай да и се показва че има неща, които могат да се вземат само след разрешението на другия. А в следstвие постоянното ходене на гости тя остава с впечатлението, че може да пипа чуждите неща свободно и че това е в рамките на нормалното. Освен това изискванията на всеки родител са различни, ние разрешаваме едни неща а в пове4ето случаи като идем на гости това което сме забранили там е разрешено и по подразбиране става и за нея разрешено. Трябва да прекарваме повече време заедно, само ние тримата. Трябва да се научим да общуваме пълноценно, да разговаряме като приятели, да споделяме. Но, колко лесно е да се говори а трудно, да се направи. Свекърва ми каза, че в началото е добре да просто само да обясняваме за личните неща - бельо, обувки, четки за зъби, чанти, книжки, играчки и прочее и да и се напомня винаги на пита ако поиска нещо. Не е добре да се казва (в началото) - "не трябва така", "не пипай", "така е лошо да се прави", чак после можело да се добавя. В никакъв случай не трябвало да и се казва, че краде, да и се заостря вниманието върху това. Подхода трябва да е много деликатен и тактичен, за да не се засегне чувствителната детска душа. Препоръча ми да намерим подходящата приказка, с която тактично да я насочим в правилната посока. Та кажете ако се досещате за такава, подходяща за случая. Кажете ми как споделяте с вашите деца, как общувате? Знам, че всичко е строго индивидуално, но сигурно има общи павила в общуването, с които е крайно време да се запознаем. Примерно какво казвате, как разговаряте с детето като го вземете от градина? Разказвали ви то за своя ден, споделя ли пакостите които е направило, ако се чувства за нещо виновно казва ли ви? Как успявате да го предразположите към доверителен разговор? Моля споделете?
И също се притеснявам да не и се лепне етикет и тя да живее с мнението, че по-различна от другите, по-лоша, така да се каже. Ох, много писах а дали се изразих ясно? Дано! Пишете приятели! Чакам вашите отговори с нетърпение!
,рядко пиша в този форум, предпочитам да чета, но сега мисля че се налага да споделя нашият проблем., за да почерпя от вашия опит, тъj като тук има майки с големи деца, които сигурно са се сблъсквали с подобни проблеми.
Детето ми, момиченце на 3 години ходи от 2 месеца на детска градина, преди това ходеше на ясла от година и половина. В началото когато тръгна на градина (а това и е нова градина, щото се преместихме да живеем в друг квартал) казваха, че се държи чудесно. След месец започнаха да се оплакват от нея. Дебнела учителката кога излиза от стаята и вземала всичко което успее да докопа от бюрото на учителката, миналата седмица взела коректора и надраската дневника (и блузката разбира се), излизала при шкафчетата, отваряла ги вземала всичко което и хареса от там -книжки, играчки, кърпички, вода и т.н. Да ви кажа честно, все едно не говорят за моето дете, бях шокирана в началото. После се посъветвах със свекърва ми, която е педагог, много улегнал и мъдър човек.
Та тя ми каза, че всички проблеми идват на първо място от семейството. Учителките имат вина, но семейството е на първо място. Та се оказа, че напоследък общуваме по-малко с нашата щерка, че трябва да говорим много, постоянно да обясняваме, да даваме примери, а ние за наш срам отбягвахме тези моменти. Че трябва да заживеем като семейство, а не постоянно при всеки удобен случай да ходим на гости, както правехме напоследък. Трябва заедно тя и ние да споделяме всекидневните грижи, тя да има постоянни задължения и да вижда как ние изпълняваме нашите и си помагаме във всичко. Трябва да и се заостри внимамнието върху това, че трябва да уважава личната собственост, при все удобен случай да и се показва че има неща, които могат да се вземат само след разрешението на другия. А в следstвие постоянното ходене на гости тя остава с впечатлението, че може да пипа чуждите неща свободно и че това е в рамките на нормалното. Освен това изискванията на всеки родител са различни, ние разрешаваме едни неща а в пове4ето случаи като идем на гости това което сме забранили там е разрешено и по подразбиране става и за нея разрешено. Трябва да прекарваме повече време заедно, само ние тримата. Трябва да се научим да общуваме пълноценно, да разговаряме като приятели, да споделяме. Но, колко лесно е да се говори а трудно, да се направи. Свекърва ми каза, че в началото е добре да просто само да обясняваме за личните неща - бельо, обувки, четки за зъби, чанти, книжки, играчки и прочее и да и се напомня винаги на пита ако поиска нещо. Не е добре да се казва (в началото) - "не трябва така", "не пипай", "така е лошо да се прави", чак после можело да се добавя. В никакъв случай не трябвало да и се казва, че краде, да и се заостря вниманието върху това. Подхода трябва да е много деликатен и тактичен, за да не се засегне чувствителната детска душа. Препоръча ми да намерим подходящата приказка, с която тактично да я насочим в правилната посока. Та кажете ако се досещате за такава, подходяща за случая. Кажете ми как споделяте с вашите деца, как общувате? Знам, че всичко е строго индивидуално, но сигурно има общи павила в общуването, с които е крайно време да се запознаем. Примерно какво казвате, как разговаряте с детето като го вземете от градина? Разказвали ви то за своя ден, споделя ли пакостите които е направило, ако се чувства за нещо виновно казва ли ви? Как успявате да го предразположите към доверителен разговор? Моля споделете?
И също се притеснявам да не и се лепне етикет и тя да живее с мнението, че по-различна от другите, по-лоша, така да се каже. Ох, много писах а дали се изразих ясно? Дано! Пишете приятели! Чакам вашите отговори с нетърпение!
