Ядосах се

Цветан Диковски очевидно не е на ясно с много неща.
за сега ще кажа само това, защото съм твърде бясна, за да напиша повече 

Яна, напълно разбирам възмущението ти. Статията е написана доста лошо и непремерено, и това е наистина вбесяващо. От друга страна, има и нещо вярно в написаното. И то е, че в някои случаи се прибързва с интеграцията, в други пък (което не е отбелязано от господина  ) се губи ценно време на деца, за които наистина е  важно да са в общообразователно училище. Моето мнение е, че не бива да се закриват принудително помощните училища. В цял свят ги има - не може пък ние да сме по-напред от всички останали. Всъщност - ясно е, че не сме. Интеграцията не бива да е на всяка цена. Това е нещо, което е добре да се знае както от работещите в сферата на образованието, така и от родителите. Ние често си мислим, че щом имаме право на това, значи трябва да го получим. Друг е въпросът доколко това е полезно в конкретния момент за конкретното дете. С други думи - всеки случай е редно да бъде внимателно проучен и следен, за да се интегрира детето, когато е готово за това. Всеки друг подход към интеграцията е нечестен спрямо родителите, децата, а и обществото. Защото за никого не е полезно да се интегрират неподготвени деца. Тогава за тях се говори така както е написано и в тази статия. А не бива. Преди време, когато си мислех, че Йоан ще ходи в масова градина веднага, след като го имплантират, си говорих с една студентка по слуховоречева рехабилитация в Германия. Тогава тя ми разказваше, че в Германия не интегрират децата с кохлеарни импланти веднага. В зависимост от това на каква възраст са оперирани, възможно е да се отложи интеграция чак за възрастта след 8-ми клас. Хората искат да са сигурни, че са поставили необходимата основа, върху която детето ще успее да изгради общуването с връстниците си, без това да е травмиращо и за двете страни. Тогава това ми звучеше прекалено и в никакъв случай не си го представях за моето дете. Но днес съм убедена, че не искам да бързам, а искам да съм сигурна, че където и да е, Йоан ще се чувства добре и уверен в себе си. А това е най-вече моя отговорност, а не на комисията. Така поне разсъждавам аз в последно време.

Аз съм на мнение, че интеграция трябва да има, но помощните училища трябва да останат. Има потребности и потребности(разбирай увреждане и увреждане) На мен идеята за интеграция не ми харесва особено в този й вид.

Тук можете да прочетете повече за автора:

http://liternet.bg/publish19/cv_dikovski/index.html

На мен лично, четейки резюмето му, ми правят впечатление две неща: че е дипломиран учител-теолог с няколкогодишен опит, и от друга страна - с какви занимания успява да си изкарва хляба. В тази връзка не виждам как може да е особено вещ и опитен в областта на oбразованието. А като за дипломиран учител-теолог, намирам статията му за откровено арогантна. Дано Господ бъде милостив към него и го научи на милосърдие и състрадание!

Чудех се още миналата седмица да пусна нова тема за това, но исках малко да ми улегнат емоциите та тогава. Сега мисля, че трябва да ви споделя и аз на какво попаднах: на педагогически съвет - 40 учителки насреща ми и аз трябваше да защитавам едно дете с хиперактивност, което майка му искаше да интегрира в повереното им училище. Познайте - изядоха ме.... Опитах се да бъда спокойна и да ги изслушам - страшно се ядосах на разярения им тон и нежеланието им да ме чуят. Да не говорим, че доводи от сорта и нашите деца имат право..... просто минаваха покрай ушите им. Успокоих се и реших да ги оставя да споделят, опитах се да се поставя на тяхното място като бивш учител. Според закона - когато детето е в училище учителят отговаря за здравето и живота му. Детето, което трябваше да защитавам в един от часовете се беше качило на отсрещният блок (на 14 етажа) и зяпяло учителката. Познайте как се беше почувствала тя. Няма кой да викне, останалите ученици също са и поверени и за техният живот отговаря тя. Друг случай въпросното момче удря съученик, родителите на удареното момче естествено искат "възмездие"....
Да ви кажа не знаех какво да си мисля... то аз май тази тема я повдигам за енти път, но честно мислех си - всички ни е страх от агресията. Значи в момента усилено се говори за интеграция на деца със СОП - демек специфични образователни потребности, но май забравихме, че децата ни нямат само СОП - защото нуждите им не са само образователни. Не може в Америка, в училище за напреднали деца в паралелка от 15-20 деца да има двама педагози, които да се занимават с децата, а в нашите паралелки от 30 деца - един учител та и дете със СОП.
Ядосана съм, защото всички сме в кюпа и ако скоро не измислим нещо, което да промени системата - виновен е директора, че не взима детето ми, виновен е учителя, че не може да се справи, виновни са родителите на здравото дете, че не са толерантни, виновни са родителите на детето с увреждане, че на всяка цена искат детето им да е с другите, виновни са ресурсните учители, че не си вършат работата.......... да нареждам ли още виновни? Та ако не променим нещо в тази система, не знам и аз докъде ще стигнат работите.
Продължавам да вярвам, че ние сме хората, които ще променим нещата... макар, че често пъти съм уморенааа да вярвам.
Извинявам се, ако нещо не ви се виждам в час - от времето ще да е 

Както е писала Ljuboznatelna - има си увреждания и увреждания.
Според мен също трябва да останат специализираните училища и те биха били подходящи за някои деца, но тези, за които би било от полза да се интегрират в масовите трябва да се прави. Важното е кое е по-добро за децата.
Да се разделят нещата само на черни и бели не става.

Има нещо много верни неща в това, което е написал авторът на статията...интеграцията в момента е поредната криворазбрана цивилизация. Не може да се интегрират всякакви деца на всяка цена.
Първо, всеки от нас иска детето му да учи и играе като всички други деца, но дали всеки от нас си дава сметка доколко е възможно това? И как можем да заложим на правилна родителска преценка, след като на "експертите" не им пука за последствията от интегрирането на деца "на кило" - важното е  да има повече бройки, за да изглеждаме милосърдни и модерни пред Европа. А много от родителите, особено при по-леките случаи, не желаят да признаят, когато има някакъв проблем и да предприемат адекватни мерки. В много случаи на принципа "какво ще кажат хората". Примерът е пресен от миналата седмица...споменахме го в седмичната тема.
Второ:
Аз лично съм 100% убеден във верността на второто. И при никакви положения няма да се съглася детето ми да расте по този начин.

А какво ще стане, ако се окаже, че единствения му шанс е или общообразователно училище, или частни уроци без диплома? А ако не мога да си ги позволя? При всички положения е абсурдно да се закриват специализираните училища. Не съм чувал слухове за такива идеи - възможно е авторът да си ги е изсмукал от пръстите. Но, ако има дори и минимална вероятност да се окаже вярно, това ще е много страшно...

Определено съм ЗА интеграцията на децата с увреждания в общообразователни училища и детски градини, но при много сериозен контрол и пресяване на случаите.

Това, което ме ядоса, е че Диковски се изказва напълно неподготвен. "Някои деца се напикават" ми звучи като развято плашило, а не като аргумент на уж педагог. Ясно е, че човекът си няма и идея от деца със СОП, от специална педагогика, от методи на интеграция. От журналистическа гледна точка материалчето му също куца. "Доказано е, че тези деца не са за обучение в масови училища." Кой и как го доказа бе, Диковски? Щото ей сега мога да ти извадя 3-4 научни изследвания, в които ясно са описани положителни резултати от интегрираното обучение. Абе мога всяка тъпотия от словесната му мастурбация да оборя, но ще го направя в писмо до редакторите на ЛитерНет. Защото този така наречен теолог проповдява сериозна нетърпимост към децата с увреждания. Аман!

А иначе съм съгласна с тези, които казват, че статийката му е симптоматична за лошо протичаща интеграция у нас. Погледнете го колко е наплашен, неосведомен, озлобен. Със сигурност и на учителите не им е лесно... Но все пак един човек с претенции да познайва нещо за образованието би трябвало да се изказва с по-малко категоричност относо толкова голяма и хетерогенна група деца.

Нали знаете, че най-трудно се променя съзнанието. Никой не си прави илюзии че всички деца със специални потребности трябва да се интегрират, и то наведнъж, но ми се сви сърцето като прочетох статията. Много познато ми прозвуча, като че съм го чувала вече - на онези, увредените, мястото им не е тук, сред "нормалните". То пък щото след помощното училище една професионална реализация ги чака, малееееееее. За съжаление много голям процент от хората все още са в клопката на остарелите си представи за това на кого къде му е мястото, макар че определено има голям напредък. Но има и огромно значение къде точно живее детето - не е тайна че по отношение на интегрираното обучение има огромни разлики по региони, зависи как са си свършили работата. А Враца, откъдето е родом авторът на статията, положението не е много блестящо, уви. Но все пак опира и до това детето да попадне на по-широко скроени педагози.

      Господине Диковски, имаш ли деца? А внуци? Те здрави ли са? Една шизофрения например може да цъфне и на 25 годишна възраст. Тогава сигурно ще станеш борец за интеграция на "различните". Три пъти ти прочетох статията, и трите пъти ми замириса на фашизъм. Опитай да я публикуваш и в сайта на "Атака".
      Защо във всеки американски филм за деца и юноши има по едно инвалидче. В "Улица Сезам", има и клошар, живеещ в кофата за боклук. Пречи ли това на останалите?
     Ако сте учител и ви е малка заплатата нашите деца ли са ти виновни. Твърде хубаво си стачкувахте, защо спряхте? Уплашиха ли ви? Лесно е да се правиш на мъж за сметка на децата ни.
      Господине Диковски, бихте ли ни разказали за вашето дете,  деца, внучета?

Г-н Диковски е на 38 години, според горепосочения материал за него:

ЦВЕТАН ДИКОВСКИ
=============================

e-mail : dikovski68@mail.bg

Цветан Николаев Диковски е роден на 18.10.1968 г. в гр. Бяла Слатина, Врачанска област. Завършва средно образование в гимназията в Бяла Слатина и едногодишен професионален курс в ТС "Г. С. Раковски", Враца. През 1997 г. се дипломира в Православния богословски факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със специалност учител-теолог. След това работи като учител по религия в община Б. Слатина и като нередовен учител по история. С материали за църковните празници и православния живот сътрудничи на кабелно радио "Бяла Слатина", на локалните кабелни телевизии ("Дебо" и "Рава"), на великотърновския в. "Новини" (1998), сп. "Обществено възпитание" (1999), на местните седмичници ("Бяла Слатина", "За Бяла Слатина" и "Белослатински глас"). Занимава се с енорийска катехизация, води неделно училище за деца (от І до VІІІ клас) и курсове за възрастни. Участва в списването и подготвянето за печат на диплянки по повод различни национални празници. Съставената от него дипляна "Църковната свещ - безкръвната жертва" след незначителна редакция и промяна на заглавието ("Църковната свещ - чиста и свята жертва") е издадена от Ловчанска митрополия в тираж 5 000 бр. за безплатно разпространение по храмовете. Интересите му са разностранни: православна просвета, педагогически изследвания, психология на религията, борба със сектите, пастирство и православно мисионерство. От 2002 г. пише стихове.

Този човек е православен мисионер??? Честно, нищо християнско не намирам в статията му.

Освен ясно заявената позиция в цялата статия има един  куп абсурди, например че никой не бил вдянал че децата със СОП няма да се справят с материала за класа /а за какво тогава невдяващите са измислили индивидуалната програма за всяко дете/.
Но аз разбирам болката на този даскал:
"Тях съдбата на българското образование, на учениците, на стотиците учители не ги интересува." /преведено: "Нормалните сме в опасност!"/

ЕЕЕЕ,това е откачено.Е много се нервирах.!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Тази просволута система зя която пише господина е всичко др.,но не и образователна.Образованието е процес на обучение и възпитание.
Ама точно тази - действащата  система в момента "произвежда " ,както го каква господина "стадо".Защо ли?
Образованието е система,която трябва не само да образова,възпитава ,а и трябва да създава .Да създава поколение със самочувствие,което мисли и пресъздава наученото-да развива тази наука .Ето къде е грешката на системата.За съжаление системата ни е старичка.Все още не е дошъл човека ,който да се замисли кой излиза от тези училища и как -с какви познания.Дали може да се промени това-тази система ,да се открадне от западните училищ а.Повярвайте в България учат много от "ненужното".
ЩЕ МИ ГОВОРИ ТОЙ ЗА ПРОВАЛЯНЕ НА СИСТЕМАТА.ТА ТЯ ПО ЗЛЕ ОТ СЕГА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ.
 И ПОНЯТИЕ СИ НЯМА ОТ ТИЯ НЕЩА.ПО -ДОБРЕ ДА НЕ Е ПИСАЛ СТАТИЯТА.
С ТИТЛАТА СИ "УЧИТЕЛ-ТЕОЛОГ" МОЖЕ ДА СИ ПРЕПОДАВА ХРИСТИЯНСКАТА СИ ВЯРА.нЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ!!!!!!!!!!!!!!!!
КОЙ ПУБЛИКУВА ТАЗИ СТАТИЯ,КОЙ И ПОЗВОЛИ ДА СТИГНЕ В НЕТА ,В ПРЕСАТА.
ТОЙ НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА ГО КОМЕНТИРАМ ДОРИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
НЕ ЗАСЛУЖАВА !?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А Е МЛАД ЧОВЕК?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ДА БЕШЕ ПОНЕ НА 68 ДА ГО ИЗВИНИМ.
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!