И друг път във форума сме говорили, че децата ни, ни избират, а не ние тях- веднъж със знаците, които ни дават,, когато се срещнем, а преди това и когато душите им избират съдбата си избират нас за свои родители. С две думи - с всичките трудности и проблеми на едно осиновяване - те са нашите деца и затова има много знаци. Предлагам да ги споделим.
Започвам първа. Моят син, като външност, така прилича на дядо си, че хората казваха- "Какво разправяш, че си го осиновила. Ти си го родила, оставила си го в дом и сега си го вземаш и разправяш, че е осиновено." като се има впревид, че 4 години преди осиновяването- живях в друг град - това така се връзваше с действителността- за съседите ми и познатите. Те го казваха с добри чувства. Един съсед видял баща ми да излиза с количката - Боби беше на 1г. и половина вече и казва- "А стига ,бе! Гледам количката, гледам баща ти,
пак гледам в количката, пак баща ти... и си мисля 
- ти защо ни будалкаш с това осиновяване."
Друго- левичар е като целия ми род, аз, татко , дядо прадядо...
Много е музикален - като мен.
Прощавайте, "изчервявам" се от срам, че "трябва" да си призная - за себе си , де.... 
Съвсем сериозно- "свирим" и двамата на китара понякога. Акордеона си го продадох, но той има и така хубаво свири на него / хубаво с мисъл достатъчно за дете на 4 г, което никой не е учил/- топи ми душичката. Пеем много. Когато за първи път му дадох пиано- детско- бях изумена от постановката на ръцете и вариациите на две ръце, които изсвири с всичките пръсти. С китарата беше същото. Ей, че си похвалих рожбичката, ама... истина е.
Има усет за красивото- аз съм зодия Везни- за Везната всичко трябва да е красиво. Прави му впечатление небето, красивите облаци, залеза, изгрева, луната. Е, това може и да е малко възпитано, но аз все гледам към небето- може би, затова често се спъвам.
Чувствителен е като мен, говори като мен и други неща, но това е по-скоро възпитано.
Това е от мен. Интересно ми е да чуя и вас.
Започвам първа. Моят син, като външност, така прилича на дядо си, че хората казваха- "Какво разправяш, че си го осиновила. Ти си го родила, оставила си го в дом и сега си го вземаш и разправяш, че е осиновено." като се има впревид, че 4 години преди осиновяването- живях в друг град - това така се връзваше с действителността- за съседите ми и познатите. Те го казваха с добри чувства. Един съсед видял баща ми да излиза с количката - Боби беше на 1г. и половина вече и казва- "А стига ,бе! Гледам количката, гледам баща ти,
пак гледам в количката, пак баща ти... и си мисля - ти защо ни будалкаш с това осиновяване."Друго- левичар е като целия ми род, аз, татко , дядо прадядо...
Много е музикален - като мен.
Прощавайте, "изчервявам" се от срам, че "трябва" да си призная - за себе си , де.... Съвсем сериозно- "свирим" и двамата на китара понякога. Акордеона си го продадох, но той има и така хубаво свири на него / хубаво с мисъл достатъчно за дете на 4 г, което никой не е учил/- топи ми душичката. Пеем много. Когато за първи път му дадох пиано- детско- бях изумена от постановката на ръцете и вариациите на две ръце, които изсвири с всичките пръсти. С китарата беше същото. Ей, че си похвалих рожбичката, ама... истина е.Има усет за красивото- аз съм зодия Везни- за Везната всичко трябва да е красиво. Прави му впечатление небето, красивите облаци, залеза, изгрева, луната. Е, това може и да е малко възпитано, но аз все гледам към небето- може би, затова често се спъвам.
Чувствителен е като мен, говори като мен и други неща, но това е по-скоро възпитано.
Това е от мен. Интересно ми е да чуя и вас.
По очите е пълно мое копие,все още има хора които се възхищават на големите и очи. 
,защото ние си приличаме много.Но малкия.........хич,ама хич не ни докарва 
най-вече цвета на косата и къдричките на масури(подстригах му бебешката коса след като го кръстихме на 2г.6м)