Много се зачудих - тя спанак не яде, пък камо ли "3 парчета".
Питам я как така парчета спанак, а тя взе да увърта, че не било днес, било онзи ден, пък не били парчета ами...
И така, аз се ядосах че ми говори врели некипели. Замислих се, че напоследък тя често си измисля и послъгва за дреболии - била направила циганско колело в детската, била паднала и си ударила ръката - текло и много кръв, и все разни от тоя сорт...
И както се бях ядосала казах всичко това на баща и, който я подхвана на масата и я подложи на един кръстосан разпит как, какво и защо е яла, като в очите и каза, че е излъгала за спанака. Дръпна една лекция на тема лъжата и колко грозна е тя.
Детето много се разстрои и половин час след това плака.
И тука се смазах и аз. Прави ли сме да реагираме толкова остро на една невинна детска лъжа? Това лъжа ли е, или по-скоро фантазиране за да ни се хареса и да получи одобрение? Много ми е мъчно. Опитах се да я успокоя и да и обясня защо не трябва да се лъже, но всъщност не знам дали тя ме разбра.
От друга страна си казвам, че сега е времето в което трябва да обясним разликата между истината и лъжата, че вече е достатъчно голяма и е време да почнем да се отнасяме с нея като с голям човек, да и обясняваме нещата като на възрастен.
Всъщност не знам дали съм права и съм объркана.
Какво мислите вие?