.::. ПРЕДКОЛЕДЕН КОНКУРС! БГ-МАММА БАСНЯ! .::.

побууууттт

Страхотна идея.

супер 

Ха сега да видим кой първи ще се престраши.Имам едно подозрение кой ще е това

Ще чета с удоволствие, успех на всички участници!

Директно в тази тема ли трябва да публикуваме произведенията си?

Старите традиции са златни!

 Ето го моя опит:

Кокоши му работи

Този разказ  е за птици,
но ще има и лисици,
за кокошки и за квачки,
за  пернатите  носачки
ще прехвърчат и петли,
тук таме  пера,  искри,
ще се леят сълзи птичи,
други ще се заобичат
и сред таз кокоша врява
нов живот се появява:
пиленцата припкат смело,
гордо майка им начело.
В курникът живот кипи,
днес  кокошите среди
се делят и прегрупират
и по клубове събират.
Но бедата все е тая,
че забравят най-накрая,
за лисицата лукава.
Но, читателю, не бива
ей така да се присмиваш
на кокошите заблуди.
Първо ги поопознай
и ще видиш, че и птици,
биват истински умници!
 

В нова сутрин над света
слънце весело изгря,
щом изгря и заприпича,
та животът се разтича
да се спретне за деня.
Утрото пристъпи смело
и към фермата на село,
слънчева ръка погали
кучето, овце и крави.
Топла ласка подари
на дървета и треви
и запъти се комай
право в птичия сарай.
Там не искаха да знаят,
че е слънцето изгряло.
Спорът бе от вечерта
и привършваше сега.
Изгревът смутено спря
пред кокошата вражда.
Две от личните носачки,
най-наперените квачки,
изтощени, изкълвани,
без пера и изтерзани,
водеха последен бой
пак за правото си кой
има повече влияние,
разум и образование,
кой е прав и кой е крив
сред кокошия елит.
Тук навреме се намеси,
щом храната им донесе,
тяхната стопанка мила
и разпръсна ги със вила.
Тъй спаси от изтребление
птичето си население.
Но, враждата не замря
в двата лагера затля
и сред крясъците 'Кой?!'
тръгнаха на водопой.
Клики, ложи и задруги
се изтъкваха в заслуги
кой как снася, мъти, люпи,
екнаха дебати люти.
И петелът се намеси
в таз война на интереси.
Две отлъчи, трета ритна,
после към стобора литна,
че от толкова задачи
пак го заболя главата,
покрай птичите интриги
бе пропуснал кукуригането.
Този пропуск бе обсъден,
порицан, след туй осъден,
сред  кокошите редици
дебнеха дребнави птици.
Философската дружина
се изтегли до комина
и обсъди с омерзение
тоз парад на оперение.
Някои скришом си напомниха
за подобни случки войнствени.
Други искаха наяве
да се вадят компромати,
щом е имало деяния -
нека има наказания.
Обществото бе смутено,
разярено, разделено,
и довчерашни другари
ритаха се кой де свари.
И навярно тъй безславно
би завършил този разказ,
ако в тази банда птички
нямаше добри душички.
Малка група сиви квачки
тръгна тихо по задачки,
тук наместиха крило,
там оправиха перо,
другаде организираха
връщане на перушината.
Другите  се позасрамиха
взеха да превързват раните
извиненията заваляха
вместо човка по главата.
Тъй мирът се възцари
пак в кокошите среди.
Пиленцата покрай майките си
припкаха и си играеха.
Слънчевият, хубав ден
влезе в курника сплотен.

Тъй завършва тази басня,
а за който не е ясно,
де лисицата остана
ще му кажем без покана,
че във птичата главица
беше нашата лисица,
дебнеща да стори зло
на другаря по перо.
И поука, ако щете,
може да си изведете:
Всички ние сме различни,
но сме част от ято птички
и до следващата битка,
можем да сме по-добрички.

  Мюриел! Прелест!   

Мю,  

Страхотна си, Мю! 

Мю, след тез кокоши работи ще се престраши ли някой?!?!
 

Благодаря на всички ви, но тук има много талантливи хора, чакам включването им с нетърпение. Аз просто съм бързачка

на мюриель

Мю, мнооого добре, жестока басня, бравос