Тинейджърииииии!!!

  • 1 850
  • 32
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 900
Скъпи майки, благодаря на всички, които сте създали този сайт!!! Благодаря на всички, които намирате време и сили да споделяте опита си и да помагате!!!
От вчера набрах смелост да споделя с всички ви, ужаса да си майка на 14 годишно отроче с "хормонален дисбаланс"   Thinking#Crazy
За жалост няма училище за родители!!!
Уверявам ви въобще не съм слаб и безволеви човек, но това явно е един от моите най-слаби мигове!!! ПРОСТО СЪМ БЕЗПОМОЩНА!!!
Почти съм готова да си помъкна детето по психоаналитици, а със сигурност определено и аз скоро ще потърся такава помощ  #2gunfire
Имам чувството, че сме в периода на дива омраза към всичко родителско.
За огромно мое съжаление наблюденията ми са не само върху моята дъщеря  Sick
Скоро попаднах на общ чат приятели на "детето" и вярвайте ми, малките зверчета обсъждаха абсолютно безчувствено и безмилостно "досадната мамка" на едно от децата.
Написаното от всички 10-15 деца може да разстрои и най-коравия мародер!!!
Всяка дума на горката майка се анализираше безпощадно и саркастично, а думите сякаш ги изричах аз  Cry
Хора, не зная какво да правя.....................

# 1
  • Мнения: 2 700
А как седи положението с бащата?
Още не съм навлязла в дълбини в тематиката (все пак сме на 8 г.), но вчера си мислех за чичко Фройд и дали той има почва у нас.  Rolling Eyes Напоследък и аз имам търкания с дъщеря ми, (което досега никога не е било) но забелязвам, че отношенията с баща й засега са непроменени. В моя случай вероятно е по-скоро бунт към мен, отколкото към родителството. Но дали ако ти не абдикираш временно и включиш съпруга си в играта нещата няма малко да се успокоят? newsm78
Нe мога да помогна с опит, а само със съчувствие Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 900
Май си на прав път..... лошото е, че от здраво семейство произлизат( за мой ужас!) нездрави отношения. Таткото си е на място и дейно участва и май това е проблема.
Почвам да мисля, че ако имаше проблеми между мен и татето сигурно щеше да различно - леле каква еретична мисъл Embarassedотова съм да
В момента сме подготвили манипулация поне единия да е добър и да подкрепи нея, а не да сме единодушни. Представяш ли си - готова съм да съм звяра, но поне да усети нечия подкрепа.
Явно с декларации не го усеща..... В крайна сметка това си е моето момиченце и всяка истинска майка ще направи всичко за детето си.
Искрено ти благодаря за съчувствието и ти стискам палци. Няма да усетиш кога малкото ангелче ще се трансформира...........дай Бог да е в голямо ангелче!  bouquet

# 3
  • Мнения: 2 724
Миличка ,много навътре вземаш нещата. Аз съм майка на две деца ,баткото вече излезе от тази възраст, но дъщеря ми в момента е на 14 и половина .Тъкмо реших, че ще си отдъхна малко, да ама не .Не е лесно да се разбираш с тинейджъри, но не е и невъзможно .Просто трябва да бъдеш освен майка, и приятелка .Опитай се да разбереш дъщеря си ,разговаряй спокойно ,предразполагай я да ти споделя ,не я упреквай, ако е сгрешила, защото нищо няма да ти казва, а това вече е проблем. Ако не познаваш приятелите и ,запознай се и намери общ език с тях. Няма да стане веднага, затова не се отказвай .Не говоря празни приказки ,а от личен опит знам. Ако можете да правите нещо заедно, много лесно се разчупва леда. Например аз с моята дъщеря и няколко нейни приятелки ходим на тае бо .Понякога ,когато са у дома и имам време ,приготвяме сладки или нещо, което те пожелаят, и се завързват едни непринудени разговори ... Дъщеря ми си има приятел от два месеца. Запозна ме с него и сега дори ходим заедно на кафе ,така опознавам средата на детето си .Миличка, не всичко е идеално, просто не бива да драматизираш нещата .Тази възраст няма да ти се размине ,затова направи опит да се сближиш с дъщеря си ,за да е по леко. Успех !  Hug

# 4
  • Мнения: 2 270

В момента сме подготвили манипулация поне единия да е добър и да подкрепи нея, а не да сме единодушни. Представяш ли си - готова съм да съм звяра, но поне да усети нечия подкрепа.
това не е правилно.Задължително трябва да сте на едно мнение с таткото пред децата/дори и да сте на различно по принцип/
Опитай да се занимавате двете с неща които и доставят удоволствие/дори и да не ти се иска,дори и да нямаш време-намери/Дръж се с нея като с голямаводи я на срещи с твои приятелки/нека тя бъде една от тях/Колкото повече общува с теб ,толкова по добре/бащата по добре да остане малко на заден план за няколко месеца/Гледай колкото може по малко да и се караш/много са чувствителни/.Ако някоя дреха , прическа или грим не ти допадат,кажи ,че са хубави/както е в техните очи/но биха били страхотни ,ако промените нещичко.Ако не се съгласи -остави я,нека се облича ,както иска -това не е най важното.
Питай нещо конкретно -имам голям опит с тийнейджъри.Дъщеря на 11,син на 16, племеннички на15 ,2 на 16 и две  по на 19-21г.На какво ли не съм се нагледала с тях.Общо взето като направят 15г и се успокояват.
Успех

# 5
  • София
  • Мнения: 900
Скъпа Алекс, да знаеш само как ти завиждам!!!!
Няма по-прекрасно нещо от приятелство с детето ти - каквото и да ти коства запази го!!!!
Моята майка имаше късмет с мен, а и аз с нея - винаги сме били близки. Затова ме боли толкова - предполагам, че на мен нещо ми куца .... не разбрах кога изпуснах връзката  Rolling Eyes
Сигурно си права за драматизирането, но просто вече не ми остава нищо........
Опитах абсолютно всичко, а най-голямата драма е, че се разбирам с всички около нея - само не и с нея. Ходим заедно да спортуваме, сигурно съм единствената майка от нейното обкръжение, която маа по концерти като простинал кон, че и за приятелките отговарям, говорих....., наказвах....., поощрявах...........,лишавах.........., плащах............ и нищо, едно голямо нищо!!!
Пред има бетон, язовирна стена....
Дано не ви звуча като някоя жалка истеричка...
 hahaha

# 6
  • Мнения: 3 268
Успокой се де!Всичко ще си дойде на мястото след 2-3 години.И моят син е на 16 и половина ,та напълно те разбирам.В чата децата преувеличават , а и с измислят доста често,хич не се вързвай.Ти казваш,че се разбираш с всички около нея,така е,защото не са твои деца.Просто изискванията ти към дъщеря ти са по-големи,защото си е твоя и я обичаш.За другите откъде знаеш,че и те не са в конфликт с техните?Не ме плаши,че моята Калина е на 4 г. и няма да се усетя кога е станала на 14 г,а тогава и аз ще съм в критическата ooooh!

# 7
  • Мнения: 2 724
Не се отчайвай, всичко се връща ,рано или късно нещата които си правила с нея и за нея ще бъдат оценени ,няма начин Между другото и аз като тебе махам по концерти ,дъщеря ми се изявява като певица а също и по турнири ,че и за другите деца отговарям, но на мен това ми харесва. Продължавай с опитите да се сближите ,бетонната стена все някога ще поддаде. Ако споделиш нещо по -конкретно ,може би с Ани69 ще ти бъдем от по голяма полза ,че и аз като нея ,освен моите ,около мен са и племенници на близка възраст. Приеми една приятелска прегръдка от мен   HugЧао.

# 8
  • София
  • Мнения: 900
Благодаря на всички за милите думи!!!!!!!!!
Признателна съм ви за подкрепата!!!!
Само преди час ми се наложи да помогна със съвет на моя близка с подобен проблем.
Живота е голям шегобиец
Когато става дума за друг разсъждаваш трезво и си мноооого полезен  Thinking

# 9
  • Мнения: 1 100
Аз съм тийнейджърка, почти на 16. Едно време като бях на 12-13 бях много зле, сега съм малко по-добре и сякаш мисля повече, какво правя.  Flutter

# 10
  • Мнения: 857
 Не се притеснявай.При мен беше същото.Майка ми вдигаше ръце от мен.Когато бях на 13-14 не се търпях.Прибирах се вкъщи,сядах на компа,живеех си в мой свят.При наще ходех само да вечерям и да искам пари Tired Не споделях с майка ми,много потайна бях.От някво лапе се превърщах в по-отракана..разбирате ме  Laughing Сега нещата са различни.Много по-често контактувам с родителите ми  Laughing повече споделям ииии не им създавам кой знае какви проблеми.Така че споко,този период ще отмине  Peace

# 11
  • Варна
  • Мнения: 6 848
Аз не разбрах какъв е проблема с дъщеря ти, според теб. Този дето те карада търсиш чужда помощ. Щото с дреболиите които са във всеки дом съм сигурна, че се справяш.
Така наизуст не знам какво да кажа. И моя син чат-пат е 'дебалансиран' Simple Smile ама от пътя не излиза та драми няма.

# 12
  • Мнения: 370
Сигурно всички хора с деца в тази възраст имат и са имали тежки моменти. На мен понякога ми се струва, че възпитанието ми е пълен провал и че синът ми за нищо не става. Единственото ми успокоение е, че преминалите казват "Търпение". Ужасяващо е да говоря и той да е "прозрачен". Думите ми минават и ... нищо. Говоря му търпеливо, с любов, повтарям по сто пъти, после сама свършвам нещо... Надявам се, че посятото ще остане и след няколко години (надявам се по-скоро) ще стане един свестен млад човек!

# 13
  • ...на брега на голямата река....и близо до морето
  • Мнения: 214
ТРУДНООООООООООООООООООООООООООООО!
Радвам се искат да са толкова самостоятелни, но и много се страхувам от тяхната самостоятелност. Потайни, прикриващи се, а как обсъждат родителите си?!
И аз се моля периода да отмине newsm17 newsm17

# 14
  • София
  • Мнения: 1 095
 Hug Hug Тинейджърите са прекрасни!  Hug Hug
Май на нас нещо ни има, та се стресираме.    Sick

 Joy И Стефани, не се притеснявай. Аз съм в критическата а синът ми в пубертета. След две -три години и втория ще влезе в "готината" възраст. Не е страшно, повярвай ми. Само трябва да обичаме децата си и са се опитваме да мислим като тях. Тогава разбирането е по-голямо и критиките по-малко. От там идва проблема. От страха да не бъдат критикувани и високото самочувствие на пораснали вече хора. От несигурността в даден момент, от липсата им на умение да защитят тезата си и желанието да бъдат те правите.

Как е в къщи?  Hug Моя иска да участва наравно с мен и баща си във вземането на решения. Поощрявам го и обсъждаме нещата. Дори има моменти в които съм съгласна с мнението му. Но не така, безотговорно. Искам да разсъждава и да се опитва да докаже тезата си. В този спор, изпъква той, с идеята си. След това е доволен и щастлив.   bouquet
 Освен повода за контакт, се тренира и способността му да доказва правотата си.  Баща му няма търпение и вечно се дърлят. Все има спор кой е прав и кой крив. Не мога да се преборя не с детето, а с бащата. Съгласен е с мен, но когато стане разговора, елате да гледате сеир! Борба за надмощие.

Не знам вие какво мислите, но за нас (въпреки необоснованата и моментна съпротива при бащата - засега) смятаме, че давайки шанс на децата да коментират и да дават предложения с които се съгласяваме води до две неща:
 newsm78  1. Има вероятност да споделят повече и да искат да споделят, за да се чувстват важни и голями. На друго място, освен в къщи и пред приятелите си, няма да могат да се реализират така добре и с такъв процент успеваемост.
 newsm78  2. Стават самостоятелни постепенно и набират умения и навици да отстояват доказано мнение. Това е важно за бъдещия им живот. На нас не ни се иска да прекланят глави непрекъснато и да се съгласяват с другите.  Иска ни се да бъдат личности.

 Sick Е, има и нещо гадничко във възрастта. Желанието им да подражават. Но и това си има своите предимства. Въпроса е да се открие на кой подражават и кой е идола им. Със сигурност не подражават на нас.  #Crazy Лично за мен това е най-тежкото изпитание. Да имам нерви и да издържа. В случая с голямия син - подражава на човек, който ми е меко казано антипатичен. Хващам се, че не винаги реагирам по най-удачния начин, въпреки взетите  мерки (за себе си) да се успокоявам, да мисля трезво, да не избухвам и т.н. (защото съм във втората фаза на лудостта - критическата). Засега горе долу се справям, без крясъци, без писъци. Наблягам на "отровния поглед" .
Мисля си, че е така, защото иска да ходи на "дискотеки" с майка си и не се притеснява да ме показва на приятелите си. Да видим докога? newsm78

Дано съм била поне малко полезна с мнението си.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт