Преди няколко дни свекърва ми ме попита за едни колички от детсвото на мъжъ ми, а аз не можех да и кажа къде са, защото ги бях хвърлила, за разчистя един шкаф, за мен и малкия.Вечерта мъж ми се прибира и тя явно го е светнала, че количките от детството му са в коша за боклук.От там се почна една разправия, защо не съм казвала на свекървата майко, а леля.Стигна се до скандал, заплахи, псувни и т.н.Казах, че на сила не могат да ме накарат и че колкото по настояват, аз толкова не мога.С мъжт ми се разбираме добре, но тя стои помежду ни, а и средствата ни възпирът да се справяме сами, като нямаме и жилище.Бях готова да си тръгна, но няма да ми даде детето, а и връзки с адвокати,прокурори и полицаи.Сега трябваше да са най щасливите ми дни от живота, а аз не спирам да плача, да оплаквам живота си!
Дайте ми съвет аз ли съм толкова крива, лоша, защо ще ме карат на сила да казвам нещо което не чувствам?Защо тази жена съсипва живота ми, а и този на синъ си, за едно "майко"?