Моята половинка, ина4е мило и свястно мом4е(е, сега малко на мърzел се нау4и, но ще се справим , zа това ве4е сме си говорили двамката и има подобрение) все по 4есто ми къса нервите с променливи решения.Уж не е нищо особено, нищо сериоzно zа късмет, но тая непостоянност в намеренията от негова сzтрана по4ва да ми лаzи по нервата.ААААААААААА, гад4е!
От преди месеци zнаем , 4е на Коледа ще сме при баща му.Аz нямам никакъв проблем в това, тъкмо обратното.Радвам се.Принципно той също.
Питам го, какво иска да обле4е, каzва ми.Даже му го приготвих.
Питах го горве долу как смята да проте4е цялото мероприятие, кога според него е най добре да пътуваме, и т.н. Каzва, обсъждаме, вси4ко е наред.
Снощи питам какво според него би било най добре да приготвя и да zанесем zа Коледа от нас.Сладки ли, торта ли, Вино ли, да има нещо на трапеzата и от нас.
И моя 4овек иzтърсва "Абе на мене ве4е не ми се ходи там ".Седмица преди Коледа.КОгато вси4ко е уговорено.ПИтам zащо, "нямам желание", отговаря.
Уж zаради жената на баща му.НЕ сме в лоши отношения с нея, и друг оът сме били там на Коледа.Тя е малко особена, ова е вси4ко.Раzбирам ако няма желание, но zащо 4ак сега ????Питам "В крайна сметка ще ходим или не?"
Още по прелестен отговор "ми, не zнам още..."
Направо побеснях.НЕ съм му се карала , не съм викала.Каzах само, 4е аz бих отишла,zаради баща му и баба му, но в крайна сметкла КОледа е семеен праzник и ако той не е съгласен да ходим там да видим можем ли да иzмислим някакво компромисно реш?ние.И 4е най късно до сряда искам да ми е каzал.пове4е не каzах, но вътрешно се ядосах много.Не zащото няма желание, а zащото тоя номер не се слу4ва zа първи път.Винаги мога да си имам едно на ум, 4е мои4кия в последния момент ще се zаинати 4е не му се ходи някъде или не му се прави нещо.. Планирано , говорено, накрая "нямам желание" КАк го мраzя това обяснение.НЕ 4е в крайна сметка не се съгласява като говоря с него.и макар да "няма желание" не е идвал или не е правил, компромиса е бил намиран винаги, н това ме драzни ужасно, винагис с ръ4кания, подтиквания и понякога даже със спор. Нямаше желание да ходи на планетариума, а ни бяха подарили билети zа вход zа едно лаzер шоу.Отидохме с мрънкане и 300 zора, а накрая беше толкова доволен и направо въzхитен тот представлението...
Уф, пак побеснявам , само като се сетя...
Я ми кажете, моми4ета, имате ли подобен проблем и как се справяте вие?
Мъже с мъже...