Отново за злоядите деца

Ох мила, ясно ми е какво изживяваш. Аз не мога да ти помогна кой знае колко защото , самата аз не можах да се справя с проблема.Само едно ще ти кажа- В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ Я НАСИЛВАЙ. Аз от притеснение го правех и нещата само станаха по-зле.Сега сме на такъв етап ,че от мен не иска да пробва никаква нова храна, яде 4-5 неща.В градината казват ,че яде доста неща, но вкъщи ми отказва всичко.Не помогна нито глад, нито караници нищо. Започна така откакто се наложи да преминем от кърмене на адаптирано мляко.Отказа го , после отказа пюретата(всички!), сега другите храни.Яде само мляко и млечни продукти. икакъв плод или зеленчук, нито нещо , което прилича на тях. Ако детенцето ти пие мляко давай му мляко.До една годинка , ако трябва.Предлагай му и другите неща, но не го насилвай.Чувала съм ,че до една годинка храните , които се дават са само за опитване на нови вкусове, иначе млякото е напълно достатъчно.
Между другото - моята е на2г.2м и тежи 10 кг.Наддаваше много по малко , но е здраво и жизнено , умно дете.
Желач ти успех и много, много търпение 

Мила, аз съм майка на адски злоядо дете. От раждането си моето дете просто не искаше да яде. В болницата я бяха захранили с шише с голяма дупка и не й харесваше никакво мляко - кърма, адаптирано..нищо..само и единствено чиста вода! И живееше на вода и любов. Само аз си знам колко съм ревала и патила. После се захрани някак си, но моите нерви дадоха фира докато я храня. Всичко пробвах - ненасилие, насилие, лягане гладна, натъпкване и като резултат повръщане...никакъв ефект.
Сега вече е голяма и просто я питам какво иска като има два избора, яде колкото реши и така. Давам й разни глезотийки и вкуснотийки по малко понеже аз бях злояда и ме надундиха разни баби с дебели филии с масло и мед. Така че и досега не знам тайната формула за здрави нерви и нахранено злоядо дете.

Вили има изход от това чудо стига да имаш нерви и търпение.По същия начин рано ми спря кърмата като минахме на АМ просто тотално отказа да яде. 4 месеца мъки ядене на сила с лъжицата млякото представи си какво уливане и при това на 2месечно бебе и накрая повръщане. Педиатърката ми обясняваше как нищо му няма ами било злоядо да го карам да яде защото пък и иначе зле. През два дни ревях в кабинета и и накрая с ирония ми казва е пък донеси го пък аз да го нахраня как пък с дни няма да яде-т.е. подчерта че не мога да си нахраня детето. Определено насила не ти препоръчвам натоварва му се психиката и после дори и да е гладно отказва. Стигали сме до там, че сме се хранили със сонда от носа директно в стомаха докато не ми писна всеки да ми казва че нищо му няма пипнах си детето та на частно при д-р Куманова която ни я препоръча друг педиатър който и до ден днешен си ни е личен п-р. Той каза че много деца е оправила и се изрази така ако тя не го оправи считай че в бг няма друг кой да помогне.Наистина помогна много изписа перитол на таблети(казвам само за сведение не го давай защото е според килограмите) противоалергично хапче със страничен ефект повишаване на апетита. След 4 дни прием той изпи 200 гр мляко като примерно за сравнение е пил по 50 за деня. Но каза и така да го храни в началото някой който изобщо не го е хранил и така мъжа ми се зае и една сутрин просто прояде с времето дори увеличи значително количеството от това което трябва да изяжда е капризен е на манджи но яде. Ако искаш повече подробности пиши на лична

До навършване на годинката няма защо да се притесняваш, че хапва малко - кърмата задоволява по-голямата част от хранителните и енергийните нужди на детето.
Освен това отчитай, че сте в период на никнене на зъбки и е възможно това да кара детето да губи апетит.
Няколко кратки съветчета:

- Не насилвай, не прави циркове и не прилагай сложни трикове;
- Предлагай по мъничко храна, но може по-начесто - ако иска и когато иска;
- Предлагай храна, когато е в добро настроение и когато е здраво;
- Предлагай храна в интересна форма и приятен външен вид;
- най-важното - съобразявай се с желанията на детето...

Минала съм почти по същия път, не е лесно, но и не е толкова притеснително. На 2 години щерката също тежи около 10-11 кг максимум, но е много здраво, палаво, будно и умно дете, което е по-важното. За по-малки бебета майката винаги се тревожи за наддаването и яденето, но насила нещата рядко стават. Просто се зареди с търпение.

Вили1, според няма място за притеснение...
Free Soul е обяснила това, което и аз щях да ти пиша (Free Soul, благодаря ти за спестеното време )   

Искам само да добавя, че моята дъщеря реагираше подобно, при опит от моя страна да я захраня - никога обаче не съм мислила, че е злоядо дете, просто едно малко по-капризно дете с характер 

По мои наблюдения така реагират повечето изключително кърмени бебета, и особено момиченцата  - не искат вода, не искат сокчета, трудно привикват към вкуса на пюретата, пък били те и само на Hipp...
Ако пък харесат "новата" храна - не изяждат необходимото количество така, че да се замести едно  кърмене (не че е необходимо, де - > до годинка новите храни са само за привикване към различните вкусове, основното в менюто на бебчето си остава кърмата/адаптираното мляко)

Ива беше захранена със сок от ябълки на 6м 2дни - не го хареса и спрях да й го изливам в устата 
След известно време пробвах плодови и зеленчукови пюрета -  не хареса зеленчуковите, а по-късно и месните пюрета, похапваше само плодови. Така постепенно въведох и кашата (каша + плодово пюре).
На около 10 месеца беше, когато й дадох да пробва от домашно приготвената храна (супа и основно) на Данито, след дълги увещания от нейна страна  - получи се така, че отведнъж я "захраних" със стотина грама супа...
От онзи ден нататък не е вкусила пюрета (изключения правят плодовите), пробвала съм я още няколко пъти - не и не 

При нас обаче главната роля изигра батко Дани - Ивето от мъничка се опитва да копира всичко, което той прави - тогава искаше от неговата храна, искаше я от чинийка/купичка със същите весели разцветки, искаше да се храни с голяма лъжица като неговата и т.н. и т.н. 


Преди няколко дни пък беше ред  на Мони (пак само на кърма) да бъде захранен - детето отказа дори плодово пюренце 
А хич даже не е злояд - роден 3 100 кг, в болницата спаднал до 2800, на 6 месеца беше 8 кг и + 20 см от раждането 
Оставих го намира  , ще го пробвам пак след около месец, но мисля тогава да предложа оризова каша...


Та така...
Изписах всичко това с цел да те успокоя...

Бебчето ти не е злоядо, наддава си добре, нали?!

Може би детенце не харесва само бебешките манджи 
А и какво е по-вкусно от маминото мляко 

Прегръдки за малкото човече със собствено мнение   
Успех и търпение за мама 

Според мен до годинка ако не иска да яде спокоино можеш да си кърмиш и да не се тревожиш. Още повече, че детето е болничко в момента до колкото разбрах. Кърмата е много по-хранителна от каквото и да е пюре или каша. Сигурна съм, че ако я оставиш само на кърма и само предлагаш други неща като десерт, ще качи повече този месец.
Ако пък си твърдо решила да я накараш да яде, пробвай да дадеш банан, тиква или сладък картоф, те са по-сладки и може да се харесат повече. Веднъж намериш ли храна чийто вкус бебето ти предпочита можеш да бъркаш всичко останало с нея  
В никакъв случай не я насилвай да яде, ще стане по лошо.
Може да пробваш също шарени купички и интересни лъжички Също така опитай да я слагате с вас на масата, като и приготвиш нещо подходящо за нея.

Нямам опит в захранването, но имам пред мен пример до какво води насилването на детето да яде:
Мъжа ми е бил злояд, майка му е била много упорита-уговорки, игри, награди, наказания, няма да ставаш от масата докато не си изядеш яденето, насила му е бутала, абе целия репертоар. Резултата- докато е влязъл в пубертета и проял е бил като изваден от концлагер!!! Направо е страшен на снимките, които съм виждала!!!! И това дете, което като е било само на кърма е било пухкаво и ящно!!!!
Така че за себе си знам едно- ще се старая до последно да не насилвам детето, да не бъда настойчива. Според мен то усеща когато майката много държи да си изяде храната и инстинктивно се дърпа.
Желая ти успех и по-малко да се тревожиш!

Бих искала да благодаря на всички мами , който са се включили по темата.
Аз основно се притесних не от друго , ами от това че не наддаде.И съм писалал тук по този повод.Съжалявам че се повтарям
Притесних се истински когато отидох да и гледат бъбреците заради инфекцията и докторката каза че само кърма не може и че не искала да ме плаши но на такива случай се е нагледала -приключвали в болница на системи или ги хранели със сонда.Защо ли я слушам като педиатърката ми не ми каза такова нещо и аз не знам
Иначе бебка се роди 3500 сега е 7200.Жизнена е , влюбена е цицата , играе си смее се , но не искам да объркам нещо и да се озовем в болница, наистина.
А нямам какво да направя -освен да продължавам да предлагам по малко храна всеки ден , пък след седмица на контролното мерене ще пиша за да ви кажа как е.
Може пък наистина да е капризна а не злояда , защото суче дста често и с наслада при това.
Дано да е само каприз.
Още веднъж едно голямо благодаря!

 И  аз да се включа по темата.Може наистина да е капризна , и бебетата си имат вкус едно харесват , друго - не.С течение на предлагането ще разбереш.И аз в началото много се ядосвах като близваше 1-2 лъжички , но постепенно разбрах какво й допада и го давах в комбинация с други нови неща.Предишните два месеца беше наддала общо 250 гр . ,което ме притесни.През този месец педито ме посъветва да и давам по 2 пъти на ден - колкото изяде толкова и да се храним заедно.Така тя прояде повечко ( е около 40-50 гр на ядене, но и това си е нещо). Този месец е наддала 350 гр , което ме поуспокои.Такаче предлагам всеки ден и ядем заедно двечките 
  И друго - двете със сестра ми сме били злояди деца , та на кого да се метне милото. Сестра ми ми каза ,че още си спомня как  с часове е придъвкала една хапка , а и до ден днешен имала сънища как някой и тъпчи устата с храна , и тя дъвчли , ли дъвче....кошмар!!!Каза ми да внимавам и да  не причинявам това на дъщеря ми .И аз нямам намерение

От няколко дни се чудя дали да пускам тема, но чак сега видях тази...
Вики е на 10 месеца. Започнах да я захранвам една седмица преди да навърши 6 месеца със зеленчуци. В началото и при нея вървеше съвсем нормално захранването, никога не е изяждала повече от 50 мл. пюре, но не съм се притеснявала от това. Въведох и каша и плодове и тя започна малко по малко да отказва зеленчуците. И в един момент стана така, че един ден хапва няколко лъжички плодово или зеленчуково пюре, следващите три - четири дни отказва всякаква твърда храна.  Не съм настоявала да яде, нито съм правила театри, за да я залъжа. От около месец изобщо не яде или хапва някакви трошички сирене, хляб или нещо друго, но реакцията на плодове и зеленчуци е да си затвори устата и да си обърне главата настрани. Реших, че е от зъбките. Откакто е родена досега я кърмя на поискване.
Това, което ме притеснява е, че не се изхожда. Явно и минимундското количество твърда храна, която поглъща я запича, но и не може да събере материал за изхождане и последният път не беше акала 9 дни. Наложи се да и давам дуфалак и понеже естествено не и хареса - трябваше да го давам насила - страхотна драма настана. Незнам какво да я правя... 
И имам нужда от съвет - как да постъпя... просто незнам... 

Децата ви са още малки, не се притеснявайте, че ще са злояди отсега.
Дъщеря ми така и не прояде както трябва бебешка храна - нито зеленчукови, нито плодови пюрета. Докъм годинката едвам успявах да й набутам по няколко лъжички в устата и то само домашни, готови не прояде на нито една марка. Връстниците й омитаха вече по 200гр., а аз се радвах на 40гр. С кеф ядеше само закуската. Сега  е на фази -такива, в които яде много добре и други, в които отказва почти всичко (без закуската Но си има вкусове и не яде всичко и в момента е в във фаза, в която е страшно консервативна и подозрителна към нови неща...не иска и да ги опита. След дълги опити открихме какво обича да яде - зеленчуците й ги даваме главно под форма на кремсупа с масълце и настърган ементал, плодове яде само в сурово състояние и т.н.
Докато са малки (под годинка) млякото е  най-важно. А след това постепенно ще откриете какво харесват, май са рядкост всеядните деца, повечето си имат вкусове като нас