Моля Ви помогнете ми! Детето ми се промени коренно!

  • 1 873
  • 24
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 179
Мили мами, вече се чувставам толкова безсилна, че ми идва да ревнааа! newsm45

Ще се опитам хронологично да подредя нещата, за да ви дам по-добра представа и с нетърпение ще чакам съвети от вас, защото вече нямям сили, опитах всичко и май се предавам.

Значи, Рая е на 3 годинки и 2 месеца. От както се е родила живее с мен и , но есента трябваше да се преместим при майка ми (баба ми и брат ми живеят там също), тъй като си купихме ново жилище, чакаме акт 16 и съответно трябва да го оправяме на пролет, така че поне до есента ще живеем в дядовата ръкавичка.
Само да отбележа, че аз тръгнах на работа, когато Рая стана на 2г. и една година бяхме с детегледачка. Детенце беше щастливо, послушно, въобще всичко си беше ОК.
Когато се преместихме Рая тръгна на детска градина (майка ми е учителка там, но на голяма група) - трагедията беше пълна, рев истерии дори нощно време на сън плачеше, преуморяваше се, тъй като не можеше да спи в детската и съответно нощитете също бяха кошмарни. Така изкарахме една седмица, реших, че му е дошло много на детенце. Започнахме да си я взимаме на обяд, нещата малко се поуспокоиха. Спря да плаче дори сутрин. С децата там не желае да си играе, не мога да си обясня защо - преди да се преместим имахме кръг от деца с които играеше всеки ден, даже когато сам я водила сама някъде се заиграваше с непознати деца по площадките.
От една седмица драмата е пълна у нас - реве и се тръшка за всяко нещо.. ама като казвам за всяко не преувеличавам, вчера например се дра половин час за дъвка, аз и обяснявам, че не може да дъвче дъвка като спи, предлагам, сокче, вода, гушкане, приказка - тя приема всички неща, но не спира да реве за тъпата дъвка!! и така е за всичко разбира те ли, аз ще полудея...
Никога до сега не е правила така, винаги е приемала спокойно/или близко до спокойното доводите ми, и най-вече винаги съм успявал ад й отвлека вниманието, от нещото което иска, а не може в момента...
Какво изживява това мъниче, просто не знам, но според мен не е нормално 1/3 от деня й да преминава в рев за нещо си... Да ви кажа честно, че първото нещо, което ми мина през главата е, че се е разглезила покрай бабите вкъщи.. но вече не съм толкова сигурна... защото всички се стараем да сме единни и като някой каже "не" - се подкрепяме...

Нищо не успявам да постигна с добро - или се наказваме или се заплашваме, до бой не стигаме още, но не знам колко ще издържа, честно...

Дайте ми някакъв съвет МНОГО МНОГО ви моля!!!! Благодаря!!

# 1
  • Мнения: 1 134
Не я наказвай! Има нужда от огромна любов и разбиране! Приеми, че това е ужасно тежък момент за нея. Стискай зъби, въоръжи се с търпение, ако трябва плачи с нея, но я подкрепяй, разбирай и утешавай. Не е разглезване в никакъв случай. В момента е травмирана и от начина, по който успеете да преминете през тази първа голяма драма в живота й ще се определи поне в малка степен характерът и поведението й по - нататък.
Успех и много търпение ти желая!

# 2
  • София
  • Мнения: 186
Мисля, че детенцето не е готово още за тази промяна в живота му. Повечето деца плачат, когато тръгват на градина, но най-трудния период продължава най-много до месец. На една позната детето беше стигнало до успокоителни след месеци ревове и упорство от нейна страна въпреки всичко да го накара да свикне с градината. Накрая тя се принуди да отложи с 1 година градината, по съвет на психолог. След като мина този период, детето порасна и прие по съвсем различен начин промяната(тогава беше на 3 години и половина).
Някои деца са много чуствителни и майките трябва да се съобразяват с това, доколкото е по силите им разбира се. Според мен, ако нямаш избор, най-добрия вариант е на половин ден, защото детето ще може пълноценно да си почива следобед вкъщи. Дано да се успокои мъничето!  Heart Eyes

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 179
Мисля, че детенцето не е готово още за тази промяна в живота му. Повечето деца плачат, когато тръгват на градина, но най-трудния период продължава най-много до месец. На една позната детето беше стигнало до успокоителни след месеци ревове и упорство от нейна страна въпреки всичко да го накара да свикне с градината. Накрая тя се принуди да отложи с 1 година градината, по съвет на психолог. След като мина този период, детето порасна и прие по съвсем различен начин промяната(тогава беше на 3 години и половина).
Някои деца са много чуствителни и майките трябва да се съобразяват с това, доколкото е по силите им разбира се. Според мен, ако нямаш избор, най-добрия вариант е на половин ден, защото детето ще може пълноценно да си почива следобед вкъщи. Дано да се успокои мъничето!  Heart Eyes

Определено остава на половин ден, ако трябва и до 4та група, но хич не ми се ще да я спирам, имам чувството, че ако я спра никога няма да тръгне... защото определено има моменти и дни когато градината й харесва, даже коледно тържество имаха, стихотворение учихме и го каза пред всички... Не знам, имам чувството че протестира за нащо с държанието си.. но боже каква е причината...?... просто не мога да си обясня....

# 4
  • Мнения: 17 401
НЕ я спирай! ЩЕ се адаптира. Дъщеря ми в началото имаше подобни изстъпления, макар, че не е плакала в градината. Като я вземем, обаче, беше ужасно- рев за всичко, не разбира от обяснения. В този период точно аз бях извън града за няколко дни и тя е ревала 1-2ч нон стоп за мен. Това не беше се случвало никога, при все, че от 6м я гледа майка ми. Така, че- спокойно Peace

# 5
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Сега е коледа...много подходящо време за поява на феи принципно.
При Елина подействаха....вълшебно Simple Smile

Те правят чудеса.
Носят подаръци...пишат писма...а постепенно и децата разбират, че могат самите те да бъдат прекрасни феи.
Та то е толкова лесно...просто трябва да се говори, вместо да се хленчи (трудно усвоимо е, признавам...), да се правят вълшебства (една средностатистическа фея може да заспива за 5 минути ако си реши...а ти?), правят подаръци (как беше приказката за дявола и ръцете без работа)  които после се подаряват на жертви по избор (да са разбрани хора все пак, не всеки би оценил пластелинена торта като вълшебство)...

Подаръците (ластик за коса, бонбон...нещо там) се носят от феите сутрин (не че има нещо общо със ставането за градина), а вечер им се пише писмо (това също не се прави за да се измори детето...в никаквъ случай! А те после отговарят).

Трябва да се ползват с мярка обаче, защото децата не са чак толкова балами и повече от месец не се връзват...

Мисля си, че когато си намери приятели в групата ще се оправят нещата.
Дано и учителките са внимателни.

П.П. Сетих се още нещо.
Възможно е покрай ремонта вие да сте се поизневили леко...да сте напрегнати...детето да не се чуства добре в дядовата ръкавичка.
Имате ли възможност да отидете някъде за 2-3 дена само тримата или пък да се разхождате просто, да се гоните, играете и смеете?

Последна редакция: ср, 20 дек 2006, 19:27 от Reza

# 6
  • Мнения: 11 607
 Reza  колко хубав съвет си дала....


По принцип и моята Рая е нещо непослушна, макар и вече над 7г., изглежда момиченцата с това име са момиченца с характер!

# 7
  • Мнения: 58
Възраста й е такава---педагози и психолози  я наричат първо юношество. Всичко отрича защото се е осъзнало като личност й не му е приятно на дребното човече да го командорят Mr. Green. В същото време е толкова малко и зависимо от големите(инстинктивно го усеща и знае ).Това противоречие е в основата на проблема.
А --и още нещо това е най не подходящата възраст за начало на ясла. Децата на по- малка възраст например реагират доста по-спокойно.
Детето трябва да се възпитава като градим доверие ние родителите. Колкото по-голямо доверие има детето към родителя толкова по-лесно  минава ужасната 2годишна възраст.
Надявам се да съм ти била полезна Grinning

# 8
  • Мнения: 210
И аз ще споделя моя опит макар че ние имаме и здравословен проблем и реакциите на дъщеря ми са по остри от тези които ти описваш. Според мен просто и е дошло много в нова къща с нови хора, без детегледачката без познатите деца и на градина - нов режим по малко внимание за нея. И вечер мама не е само нейна а и на баба и на другите роднини. При нас беше същото и това отключи страшна агресия в дъщеря ми.
Според мен спирането от градина няма да реши проблема - ти сама казваш че на моменти там и харесва. Ще свикне с персонала и ще започне да свиква с режима там. От теб се иска много внимание и търпение към детето.
Аз също като имам тежка вечер се замислям дали да не я спра от ясла но като я заведа сутринта и я виждам как хвашта за ръчичка по малките деца и ги въвежда вътре си казва защо да я ограничавам в къщи тя обича контакта с деца.
Просто вечер сам само нейна - вече от 2 месеца сме се изнесли от нашата дядова ръкавичка и вечер си играем двете и е по спокойна.
Тя е и по голяма съответно е и по добър манипулатор и по трудноще се примири с нещата които ти налагаш. Давай и право да решава повече неща. Сутрин тя да избира дрехите и играчката. Вечер заедно да приготвяте леглото. Да ти помага да оправите леглото за спане - такива неща.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 702
Аз мисля, че няма нищо общо с градината или поне, че не това е основната причина. Нашите съседи имат момченце на 2г7м. Е това дете ПОСТОЯННО РЕВЕ. Ден и нощ. Никога не е ходило на градина. Заинатява се за нещо, всеки път си намира за какво и като се започне един рев,  мин.1 час.  Родителите са свестни хора, майката винаги му говори нежно и тихо, но това сякаш още повече го нахъсва. Тръшка се, един път казва, че иска баща му да излезе от стаята, друг път удря майка си. Последния път ги сварих пред един магазин, тя с торби и чанти, той се търкаля на земята и просто пищи. Оказа се, че е за някаква играчка. Взех й багажа, тя се зае да го вкара в колата, а той просто се сурка по земята. Напъхахме го и тръгнахме (с нашата кола, тъй като те идваха от разходка и бяха пеш). По пътя не спря да реве, опита се да отвори вратата и да слезе в движение. Качихме се в кооперацията и истерията продължаваше със същата сила. И така е всеки ден. Знам, защото ни дели една стена и се чува. Детето през деня го гледа баба му, млада пенсионерка, но вече се замислят да го дадат на градина с "възпитателна" цел.
По този повод разрових книгите, които имам. Д-р Спок споменава за т.нар. негативизъм, дух на противоречие или криза на 2-3-годишните. Мисля, че и в двата случая става дума точно за това. Няма кой знае колко съвети. Общо взето казва "не обръщайте внимание на изблиците и вършете нещата без да ги правите на въпрос. Един вид, ако това, което прави не предизвиква реакция, по-бързо ще отмине.
Желая ти успех!

# 10
  • мъничко градче
  • Мнения: 213
Ние също имахме такъв период на рев за всичко, един ден ми писна защото да подчертая че моята е голяма вече на шест- и и казах така -ако искаш да сме приятелки и да те слушам и ти трябва да ме слушаш , разбрахме се да плаче само в случайте че се е ударила и я е заболяло а не в всеки случаи в които и хрумне.Така успяхме и почти сме го преминали този отвратителен момент, защото найстина е мноого досадно , мисля че трябвао малко повече да си поговорите ида знаеш с сигурност че ще те разбере защото те са хитри и когато им изнася ни разбират.

# 11
  • Мнения: 3 268
Аз мисля,че промените в живота на Рая са й дошли в повече-раздяла с детегледачката и тръгване на градина,смяна на жилището от по-спокойно на по населено място.Тя направо е в шок от случващото се около нея.Децата не обичат промените,това съм го забелязала отдавна.Няма да ти е лесно,особено сега в зимния сезон,когато децата не могат да играят навън и по принцип се изнервят от еднообразните занимания у дома и в градината.Опитай с подхода на Реза,дано помогне!А иначе всичко ще си дойде на мястото,когато си отидете у дома.Весели празници!

# 12
  • Мнения: 984
Аз мисля,че промените в живота на Рая са й дошли в повече-раздяла с детегледачката и тръгване на градина,смяна на жилището от по-спокойно на по населено място.Тя направо е в шок от случващото се около нея.Децата не обичат промените,това съм го забелязала отдавна.Няма да ти е лесно,особено сега в зимния сезон,когато децата не могат да играят навън и по принцип се изнервят от еднообразните занимания у дома и в градината.Опитай с подхода на Реза,дано помогне!А иначе всичко ще си дойде на мястото,когато си отидете у дома.Весели празници!
напълно съм съгласна, но не трябва и да и ходите по всички прищявки, защото може да не разбереш границата на психическия и проблем и това да те манипулира, най- добре се  посъветвай с детски психолог, но в никакъв случай не я взимай на обяд, защото така тя ще се почувства победител и утре пак ще се държи по този начи, дори да не изживява накаква трагедия, само и само да постигне целите си. Умът на децата работи на бързи обороти

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 179
Мили момичета много много Ви благодаря!!! Страхотни сте!!  Hug
Reza - със сугурност ще опитам приказния подход!

Пожелавам ви вълшебни празници с най-любимите ви хора!!!
 santa2

# 14
  • София
  • Мнения: 771
Deska, на мен това си ми прилича на "криза" от онези пубертетните, нищо, че детето е вече на 3 години. Просто до сега ти не си я виждала в такава светлина и сега това поведение ти се струва ненормално. Аз пък бях пред нервна криза докато сина ми беше на година и половина - 2 г. Сега няма и помен от това поведение, инат, истерии и прочие чудеса, които ми се случваха по няколко пъти на ден. Може промените в живота и да са я стресирали по някакъв начин и да са довели до това състояние, но е период, който ще трае определено време и ще отмине сам. Не смятам, че градината е конкретна причина в случая.

Общи условия

Активация на акаунт