Моето първо дете е негово второ..

  • 2 663
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 57
Искаше ми се да поговорим и за това.. Не съм се ровила и се надявам да не повтарям нечия тема.За трудностите при подобна ситуация,за компромисите, за доверието и опасенията,за всичко..За малките камъчета,които могат да преобърнат каручката и за безоблачното небе..

# 1
  • Мнения: 166
и моето първо дете е второ за съпруга ми

# 2
  • Мнения: 126
Аз съм в това положение и е много трудно /ти сигурно го знаеш/.В началото на съвместното ни съжителство всичко беше перфектно,умираха един за друг,още на втория ден по собствено желание започна да му вика "татко",но в отношенията ни се намесиха родителите му,които бяха,а и още са против нас и ситуацията стана много сложна.Съпругът ми се оказа между чука и наковалнята.Опитваше се някак да балансира,но доволни нямаше.Започнахме да се караме всеки ден,държеше се с детето не както преди.След поредица от бурни скандали настана някакво затишие.В началото си мислех,че е само за няколко дни,но е така вече няколко месеца-мир и спокойствие.Просто сведох контактите си с родителите му до минимум ,той сам разбра ,че така е по-добре.Отново се обичаме и разбираме както преди/чукам на дърво/мисля,че оправдах доверието му и така го накарах да ме обича и уважава още повече.

# 3
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Няма формула за успешно съжителство, всичко си зависи от хората, а и при кого живее детето. Аз израснах с майка ми, вторият й съпруг и техният син. Но майка ми попадна на страхотен човек, който никога не ме е делил от собственото си дете.

# 4
  • Мнения: 1 446
Няма формула за успешно съжителство, всичко си зависи от хората, а и при кого живее детето....
Аз и сестра ми израснахме с втория и мъж и дъщеря му , но мйка ми попадна на човек. Много съм благодарна на този човек , толкова много ми е дал , колкото никой близък роднина.

# 5
  • Мнения: 753
Той има син от мен, за който Тя казва, че винаги е мечтал, и дъщеря от нея. разведоха се доста трудно, тя му взе бизнеса заедно с любовника си, който му е биФш приятел, аз се появих, когато вече той беше 'на дъното'. Трудно ми е, страшно много, не съм била семейна като него 10 години. Малката ревнува от мен страшно много, на 8 години е, майка и непрекъснато създава интриги чрез непрекъснато разпитване на детето 'от до', след всяко идване при нас. Дразня се, когато ми повтаря непрекъснатите си спомени за тях, как малката това правела като била на еди колко си, как Тя, това направила и била такава онакава, Аз също съм имала предишен живот, но не го споделям, нали?, защото разбирам че на него ще му стане коФти.
На нея винаги и е помагал, сам казва непрекъснато как от 1,6 на детето той я е приготвял, грижил и водил на градина или ясла, защото Тя, неможела да става сутрин, с 2 гледачки за детето са от 2 годишна и до сега има, кой да се грижи за нея. Казва ми ти не си като нея, успяваш да се грижиш и за бебето и за мен без чужда платена помощ.
Но ние го дразним, само да се размрънка бебето , я затова, че е гладен, или го боли зъбче, или знаете: бебе, веднага ми се прави забележката, или коментара ето това не мога: не разбирам защо реве, дразня се че не го разбирам....ако питате мен глупости на търкалета...ПРОСТО СМЕ МУ В ДОСТА!... и все е той най-уморения, все неговата работа е най-тежката, аз също работя, когато имам ангажименти, които не ги интересува, че съм с бебе, оправям се сама нали?...нося толкова пари в къщи, колкото и той, даже последните месеци и повече, е и ?? даже и не го отбелязва изобщо...страшно прецизна съм в  месечните разходи: аз, бебето и сметките сме моята заплата, неговата са колата му, и хобитата му, е и ....или другото: не мога да не и вдигна, всичко е бизнес: какъв бизнес бе: 47 фирми са с подобен бизнес в града: точно с Нея ли само се върти бизнес?
Не издържам контактите и с нея, които дори и 2%, не са свързани с детето им.
Нямам думи, каквото и да кажа, все аз съм виновна, ревнива и не го разбирам.
КОМПРОМИС,  в тази ситуация е просто малка дума: тежко е и то много.
P.S. да не говоря, че за една тъпа ваксина на бебето не ми помага, коли, таксита, лощо време плаче, САМА СЪМ!
А на щерката само коремчето да я заболи, да се разкиха или не дай боже да се разциврила за глупости: пари, време, клиенти се зарязват, бизнес се оставя, няяямам думи.

# 6
  • Мнения: 4 621
Аз също съм в това положение. За мое щастие нямаме проблем с това. Баткото и малката много се разбират и много се обичат - всеки се чувста добре и част от семейството Peace

# 7
  • Мнения: 6 472
Ние сме в обратната ситуация - моето второ дете е негово първо. Ситуацията е малко по изгодна, защото детето си е при нас, което ми спестява манипулациите от другата страна. Ако бившата е свястна и не настройва детето против теб, мисля че с малко повече търпение ще се справите Grinning
На колко годинки е детето?

# 8
  • Мнения: 1 311
Аз съм в същото положение. Той има по-голямо дете, двамата си имаме наше.

Не бих казала, че ситуацията е трудна или тежка. Просто единия или и двата почивни дни и другото дете е с нас. Да, има повече празници и повече подаръци за купуване, но това всъщност е хубаво. За мен е важно, че двете деца не само се познават, но и се обичат (малкото умира за брат си), разбират се добре и си играят. Когато са заедно лудницата е пълна  Laughing, голямото буквално слиза на възрастта на малкото - тичат, скачат, дивеят, щуреят  Laughing Не съм забелязала особени прояви на ревност от страна на голямото.
Компромиси - в една връзка между двама души винаги има нужда от компромиси. Знам че Той има еднакви задължения и отговорности към двете си деца. Когато се налага да го заведе на лекар, правиха му операция, естествено е бащата да е при детето си. Подаръци купуваме на двамата заедно, на всеки според възрастта, но на приблизително еднаква обща сума. Примерно на големия Лего и на малкия Лего, само че съобразени с възрастта.

Мисля, че се справяме добре със ситуацията, няма драми. Малките камъчета не мисля, че са по-различни отколкото при всички други семейства - дали ще се скараме кой ще мие чиниите няма значения кой колко деца има.

От друга страна аз съм израснала с втория съпруг на майка ми (бащата, който винаги съм обичала) и тяхното дете - мойто братче. Мога да кажа, че баща ми никога не ни е делял, и ако трябва да съм откровена, мисля че и друг път съм го писала, той винаги се е занимавал повече с мен, отколкото със собственото си дете.

Ако нещо друго по-конкретно те интересува - кажи. А, голямото е на почти 9, малкото - на 3 и малко.

# 9
  • Дъблин
  • Мнения: 330
И аз съм отраснала така - с втори баща и тяхното дете с майка ми. Само че не само той ни делеше, а и собствената ми майка  Cry
Затова и до днес не съм близка с по-малката ми сестра, като се сетя как ме плашеше "Ще кажа на тате!" и ми е смешно сега, но тогава...
Мисля си, че каквито и грешки да правят родителите, дечицата са най-малко виновни, а най-много страдат. Браво на всички вас, които в такава трудна ситуация са успели да се справят  Hug

# 10
Той има син от мен, за който Тя казва, че винаги е мечтал, и дъщеря от нея. разведоха се доста трудно, тя му взе бизнеса заедно с любовника си, който му е биФш приятел, аз се появих, когато вече той беше 'на дъното'. Трудно ми е, страшно много, не съм била семейна като него 10 години.
Прекалено разстроена ми се виждаш, сигурно ти се е насъбрало нещо и затова, но все пак за чужд човек отстрани твоето изказване е доста тенденциозно.

Малката ревнува от мен страшно много, на 8 години е, майка и непрекъснато създава интриги чрез непрекъснато разпитване на детето 'от до', след всяко идване при нас.
Нормално е малката да ревнува. Майка й може да я настройва, но ти какво правиш, за да се противопоставиш Мисля си какво добро правиш, не лошо. За момиченцето ти си чуждата жена, която е откраднала татко й, то не се интересува какви са били взаимоотнешенията между мама и тати. Много желание и търпение е нужно, за да преодолееш нейната равност и с лошо не се получава.

Дразня се, когато ми повтаря непрекъснатите си спомени за тях, как малката това правела като била на еди колко си, как Тя, това направила и била такава онакава, Аз също съм имала предишен живот, но не го споделям, нали?, защото разбирам че на него ще му стане коФти.
Ето тук е най-голямата ти грешка. Един загрижен за детето си мъж е сто пъти по-свестен от някой който си зарязва детето и забравя за него. Я помисли пак -това не говори ли че той е мил и загрижен и че ако един ден недай си боже се разделите ще продължи да се интересува от сина ви. След като си го взела с дете е трябвало да ти е ясно. Ти какво очакваш да спре да говори за дъщеря си, защото ти се дразниш. Ако направи така един мъж, за мен лично е пълен путьо, а не мъж.  как може изобщо да сравняваш спомените от предишния си живот с неговите спомени за детето му.  

На нея винаги и е помагал, сам казва непрекъснато как от 1,6 на детето той я е приготвял, грижил и водил на градина или ясла, защото Тя, неможела да става сутрин, с 2 гледачки за детето са от 2 годишна и до сега има, кой да се грижи за нея. Казва ми ти не си като нея, успяваш да се грижиш и за бебето и за мен без чужда платена помощ.
Пак твоя грешка - поискай си и ти помощ, платена или неплатена. Не е нужно да се правиш на герой, да се кефиш на комплиментите му, пък иначе да те е яд на бившата. Казваш точно и ясно какво ти тежи и какво мислиш, че ще ти е от полза. Да не е луд да ти взима гледачка, след като ти си такъв Пич и се оправяш сама.  

Но ние го дразним, само да се размрънка бебето , я затова, че е гладен, или го боли зъбче, или знаете: бебе, веднага ми се прави забележката, или коментара ето това не мога: не разбирам защо реве, дразня се че не го разбирам....ако питате мен глупости на търкалета...ПРОСТО СМЕ МУ В ДОСТА!...
Много вярно. Не е ласна ситуацията, но вие двамата сте си я избрали, така че трябва да се справяте.

и все е той най-уморения, все неговата работа е най-тежката, аз също работя, когато имам ангажименти, които не ги интересува, че съм с бебе, оправям се сама нали?...нося толкова пари в къщи, колкото и той, даже последните месеци и повече, е и ?? даже и не го отбелязва изобщо...страшно прецизна съм в  месечните разходи: аз, бебето и сметките сме моята заплата, неговата са колата му, и хобитата му, е и
Пак твоя грешка. Защо си допуснала това? Парите често развалят отношенията, още повече при вашия случай с дете от друга жена. Постави въпроса на обсъждане и вижте какво и как да се направи. С цупене и сканадали не става.  

....или другото: не мога да не и вдигна, всичко е бизнес: какъв бизнес бе: 47 фирми са с подобен бизнес в града: точно с Нея ли само се върти бизнес?
Не издържам контактите и с нея, които дори и 2%, не са свързани с детето им.
Нямам думи, каквото и да кажа, все аз съм виновна, ревнива и не го разбирам.
КОМПРОМИС,  в тази ситуация е просто малка дума: тежко е и то много.
P.S. да не говоря, че за една тъпа ваксина на бебето не ми помага, коли, таксита, лощо време плаче, САМА СЪМ!
А на щерката само коремчето да я заболи, да се разкиха или не дай боже да се разциврила за глупости: пари, време, клиенти се зарязват, бизнес се оставя, няяямам думи.
Много си ревнива към дъщеря му, отстрани звучи адски грозно. Пак повтарям - радвай се, че не я е зарязал. Това говори много. Сигурна съм, че и за вас се грижи така, но не може да се разкъса. или си отговорен или не си.
Това е твоя кръст и след като си се нагърбила с него ще си го носиш. Защо не помисли за всички тези трудности преди да се съберете и да имате дете. Да беше си потърсила някой свободен без дете.
Успех ти желая.

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
абре хора  Thinking... май доста не са разбрали смисъла на Темата...  Confused

Жената казва, че има едно дете, но то е 2-ро за мъжа й. Демек, той си има 2 дечица, а тя - едно. И евентуалните трудности от тази ситуация. Поне аз така разбрах Темата и тъй като подобни емоции са ми твърде чужди, не мога да кажа и копче по темата...

# 12
  • Мнения: 126
Браво ,добре,че ни светна в далаверата.

# 13
  • Мнения: 631
И аз съм в тази ситуация. Моето първо дете е негово второ.  В началото още му дадох да разбере, че неговото първо дете е прието и добре дошло в нашето вече ново семейство. Честно казано е важно той да е сигурен в твоята подкрепа. Трудности - нямам. Знам, че другото дете ме приема трудно, че ме сравнява с майка си, но аз децата не ги деля - каквото има за моето ще има и за неговото. Не може да зареже другото си дете и да гледа нашето. Просто не е редно.  
В такава ситуация абсолютно излишно е да има ревности, неразбирателства, предразсъдъци и т.н.т. децата не са виновни за нищо.

# 14
  • Мнения: 57
Колко сте бързи и продуктивни!
Хубаво е,да знаеш,че не си сам в подобна ситуация.При нас децата са с малка разлика и там още е трудно да се каже...Но ги има силно изразен момента на бившата - а там манипулацията е тънка и това е нещото,което много ме дразни.Детето му съм приела,все пак когато влизаш в подобна ситуация знаеш в какво се забъркваш..може и да го има малко момента на "сляпата неделя" но все пак..Но е неприятно да е на линия за всяко Пръц на бившата си(понякога неща без реална връзка с детето..) и чуството на вина,което всеки има,като оставя детето си(само физическото присъствие е разликата )да е козът й..Всичките ни дрезги май произтичат от там..Да не кажа единствените.Той е добър с нея, а тя се възползва..А си има собствен живот жената..Но явно си е пиявица..А и може би целта съм аз..

Общи условия

Активация на акаунт