Били ли сте в дом за изоставени дечица???

  • 1 773
  • 31
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 835
Днес за пръв път ми се случи това. Нямам думи да обясня, какво чувствам и изпитвам, затова няма и да го правя. Винаги съм се смятала, за много толерантен човек, който е в състояние да прости и разбере, всички човешки грешки. След днешния ден, съм много объркана. Да, всички грешим, всички сме грешни, но когато тези грешки се изкупуват, от най-невинните същества, тогава къде е истината? Вие можете ли да простите грешка, която ляга върху едно детско гръбче, и се превръща в един много тежък и труден живот? Живот без майчина ласка! Спирам да пиша, защото нямам сили за повече.

# 1
# 2
  • Мнения: 7 723
Да, ходила съм в дом, но за по- големи деца, носех им мои стари дрехи . Там чувството беше наистина трогателно, когато всички дечица наскачаха, още, щом спрях колата отвън и ме молеха да ги взема с мен, вкъщи Sad
Нищо не оправдава майките, които са способни да изоставят съществото, излязло от тяхната утроба Sad
Това беше поредния път , когато се заклех пред себе си, че някой ден, живот и здраве, с удоволствие бих осиновила детенце от някой дом Peace

# 3
  • Мнения: 3 835

Тони, редовно чета там, точно така се озовах, днес в този дом за първи път, но не за последен. Просто имах нужда да споделя с вас чувствата си, и въпросите които си задавам.

# 4
  • Мнения: 966
Била съм веднъж ,като ученичка класната ни заведе.....Още пазя спомени от тогава

# 5
  • Мнения: 3 861
Да Тео, била съм...Това, което ти изпита днес, аз изпитах първия път, когато бях там...Не ги разбирам, не ги оправдавам и не мога да съм толерантна...Сърцето ми се къса, това, което мога да направя аз тях е да им дам малко ласка и нежност, не е много, но те толкова се радват дори на това...

# 6
  • София
  • Мнения: 2 530
Да, днес не ми беше за първи път. Ходила съм няколко пъти, но никога не съм имала контакт с децата. Просто носех багаж и бягах. Днес за първи път видях децата. И аз съм много объркана. Много ядосана също така на родителите им, бясна на законите и много, много тъжна. Получих много любов и чувство на безсилие да променя нещата. Успокоява ми факта, че дечицата днес бяха щастливи.

# 7
  • sofia
  • Мнения: 7 477
Да, днес не ми беше за първи път. Ходила съм няколко пъти, но никога не съм имала контакт с децата. Просто носех багаж и бягах. Днес за първи път видях децата. И аз съм много объркана. Много ядосана също така на родителите им, бясна на законите и много, много тъжна. Получих много любов и чувство на безсилие да променя нещата. Успокоява ми факта, че дечицата днес бяха щастливи.


Тео,Раде,били сте в Софииските днес Simple Smileи то по празници.Трябва да отидете в тези по селата и не по празници.Нещата са коренно разли4ни  SadНо децата са си деца където и да са.Първата среща е най-трудна Cry

# 8
  • Мнения: 4 473
Много пъти. Още като деца, с приятелките ми от квартала - били сме на около 8-9г почти всеки ден през ваканцията прекарвахме в игри и забавления с деца от дома, който се намира през един блок на нашия. Самата аз съм била дете и въпреки това няма да забравя тъжните им очички, изтормозените дрехи и скъсани обувки. Носихме им най-различни лакомства, без да казваме на родителите си. Това по тоталитарно време. По-късно след години отново посещавах такива домове, носех каквото и колкото можех да си позволя и се чувствах виновна, че аз имам нещо, за което те не са и сънували дори...без значение какво.
Много тежки са ми тези срещи.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 530
Роси, надявам се да имам възможност и през останалите дни на годината да ги посещавам.

# 10
  • Мнения: 3 743
Да Тео била съм  доста пъти, всеки път си задавам тези въпроси и отговор не намирам...

# 11
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
И аз съм била неведнъж и продължавам да ходя,както е казала lavender когато се отиде в делничен ден и то без предупреждение картинката е много по-трагична,особено пък по селата и по-малките градчета,където няма много доброволци да посещават сирачетата.В по-големите градове е друго  Hug но навсякъде децата чакат и питат...за мене ли изваш.....ти моята мама ли си...аз много слушах-мен вземи Sickи очите са им едни такива големи и тъжни

# 12
  • Мнения: 14 899
Близо до нас има дом за деца на социално слаби родители, изоставени и сирачета. Повечето са циганчета, но са малки невинни човечета, които едва ли осъзнават положението си. Там са от 3 до 7 годишни. През зимата не ги извеждат на двора. Имам усещането, че са малки затворници. Тъжна картина, но са на топло и нахранени.
Не знам, обаче какво да мисля, когато видя лъскава кола, от която слизат добре изглеждащи "роми" и отвежда или връщат някое "пременено" детенце. Случва се много рядко, но се случва.

# 13
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Да,била съм в такъв дом,много пъти и ще продължавам да ходя.
Никога не бих забравила първият път,такова нещо не се забравя.С дни не можех след това да си вляза във кожата,аз съм малко по-чувствителна натура,та затова.

# 14
  • София
  • Мнения: 4 865
била съм. удивена съм от зрелостта и мъдростта на по-големите деца. те отдавна не търсят мама и татко в лицето на всеки посетител, но пък много искат да им бъдеш приятел, да обещаеш пак да отидеш и да изпълниш обещанието си....

била съм в домове предимно извън софия, включително и в такива, чиято тоалетна е две бараки без врати на двора, а медицинският кабинет - каравана със счупени прозорци (пак на двора)...

научих се да не питам защо. научих се да не обвинявам. научих се да прегръщам без да мисля и да не давам празни обещания.

виктория миналата седмица обиколи 7 сиропиталища и празнува коледа с деца от още едно. всяка среща я променяше. сега у дома имам едно пораснало и помъдряло дете.

Общи условия

Активация на акаунт