Стоя си на работното място пред компютъра и се чудя и се мая.... и отговор немога да си дам. Защо почти винаги жените правят първата крачка към раздялата? Защо мъжете се стремят да запазят семейството и семейното щастие, а нежните им половинки, като че въобще неги интересува. Едва ли не мъжете са виновни за всичко и едва ли не нищо неможело да се върне на зад. Чувал съм дори думи от сорта "винаги ще се намери някой друг, и сама ще се справя,"тъпкач" (пенис) или някой с който да си го слагампод път и над път и тнт...."" Защо жените разсъждават по този начин? Защо не правят опити да запазят връзките си? Защо трябва да се разделят хора които са създадени един за друг, постигнали са много в живота(създали дом, семейство, деца)? Защо трябва да се разделиш със своята сродна душа, със своята половинка на тая земя, и в последствие да разбереш че си сгрешил, че си направил огромна грешка????????????? Защо се разделят хора които са създадени един за друг? НЕЗНАМ ЗАЩО!!!
- Публикувана: 29 дек. 2006, 11:04 ч.
- Последно мнение: 31 дек. 2006, 00:18 ч.
Защо почти винаги жените...
и аз мисля така
Ми много просто защо ! Защото мъжете мнооого трудно признават че има проблем! А още по-трудно признават собствените си грешки. Изключително много от нещата които могат да развълнуват, обидят или поласкаят една жена, за мъжете са просто ГЛУПОСТИ ! Така че , когато една жена е неразбрана, тя дори и да прави опити да спаси връзката им, пак остава неразбрана. И после като и писне, като се отдръпне, когато чувствата и изстината - ето, изкарвате я виновна. Мисля, че ти си поредния мъж, който не е способен да разбере жените. Или поне част от тях.
Има ситуация от която съм засегнат но неми се коментира много,много!!! Кофти ми е за разни такива неща, кофти ми е за моята половинка (като казвам моята половинка мисля че тя наистина е моята, а и тя го мисли) но в такава ситуация въобще не мога да я разбера. Незнам какво до такава степен може да ти промени човека, че самият ти да го гледаш и да не можеш да го познаеш. Човека който ужасно добре разбираш и познаваш в един момент не е същия. Какво може да промени любовта на живота ти до неознаваемост, до такава степен че и "той" самият да неможе да ти обясни.
1-во ОПРЕДЕЛЕНО, не я познаваш така както си мислиш, защото яко я познаваше, нямаше да търсиш отговора тук. И 2-ро - само едно нещо може да накара човек да се отдръпне от другия и да изглежда така, сякаш не го познваш и това е.....когато любовта си отиде. Много често сме толкова заслепени от собствената си обич, която изпитваме, че дори неможе да усетим, когато чувствата на другия са вече променени. А и не всички веднага го показват. Много жени се страхуват до колко ще "наранят" човека до тях, който очевидно е толкова влюбен! Изчакват, надявайки се малко по-малко мъжа да разбере, че нещо не върви, и че нещо не е както до сега. Това е.....просто си бил заслепен от собствените си чувства и.....дори си постъпил егоистично, неразбирайки нейните нужди.
Аз пък не разбирам защо мъжете все вървят като коне с капаци и не забелязват проблемите, които малко по малко подкопават връзката... Защо мъжете не забелязват опитите на жените да запазят връзката? Защо все те последни си дават смека когато нещата не вървят? Защо все се носят по течението и не искат да си развалят рахатлъка като направят някакво усилие за да е всичко ок?...
ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ НИКОГА НЕ СИ ОТИВА
Смятах да пиша нещо по темата, но след този пост - няма смисъл.
Ако ти си мислиш, че 'истинската любов' е вечна си толкова далеч от истината... колко далеч? Колкото най-далечното нещо.
Любовта, за която не се грижиш си отива. Това не ти е някаква вещ, която получил веднъж можеш да оставиш някъде с мисълта, че ти е в кърпа вързана.
Боже, Боже... дано си на 18, че да помъдрееш с времето, защото ако си на 30 и още мислиш с клишета - горкия ти.
Не се чувствай нападнат,само помисли можеше ли твоята половинка да споделя спокойно с теб абсолютно всичко, което я вълнува,притеснява,тревожи? Защото ако не е така, и нейните тревоги са били дреболии и глупости за теб, това е първата крачка към охладняването и. Помагаше ли и в домакинството и за децата(ако имате такива),можеше ли да рачита на твоето мъжко рамо или се страхуваше, че ще мрънкаш...тези въпроси си задай,не ми отговаряй...И ако е нужно поживейте разделени,премислете без да бързате. Много е трудно да живееш с някой и да не споделяш, да тъпчеш тревогите вътре в себе си.За мен приоритет винаги са били децата, мъжа ми и дома ми, докато май при мъжете не е така -ГСМ-а,колата,службата,мама и т.н. Дано греша, макар 16г брачен живот да ми казва ,че съм права...Сори за отклонението
Проблемът в повечето връзки е, че хората си мислят, че само любовта е достатъчна всичко да е наред. Явно и ти мислиш същото и затова не разбираш какво става с половинката ти.
Точно така. За съжаление.