Отново на работа и .....всички страхове които ме връхлитат!

Мила Риеза, няма начин да ти се разминат тези въпроси.Така се получава, щом искаме да сме майки и да работим, понякога нямаме избор.Приеми го, ако можеш по-спокойно.Детето трябва да мине през този период, да научи , че не може да е винаги с мама, че ти не си само нейна майка а и нещо друго.Признавам трудно е , но няма начин.На мен ми предстои пак подобно преживяване напролет, надявам се да го преживеем леко.

Аз го преживях това през миналата есен. Записах дъщеря си на ясла и тръгнах на работа. Тя - на 1 г. и 6 м.
Първите дни плаках като я оставих в ясла и отидох на работа, звънях по телефона в яслата, да питам, какво  прави, мислех постоянно за нея, като работех, като не работех... Ревях и като я взимах от ясла, защото чувствах все вина някаква и аз не знам, защо...
След 2 седмици звънях всеки ден по телефона в яслата, за да питам, дали Гери е заспала без проблеми и т.н.
След 1 месец спрях да звъня в яслата и взеха да се усещам, че не мисля постоянно, какво ли прави тя сега?! Вечер като ми скочеше на вратата в яслата, само се радвах, че ми се радва... не изпадах в сантименталности.
След 2 месеца, сутрин тя дори не ми махваше на вратата на яслата за "Чао", едва изчакваше да й сложа пантофките и връхлиташе вътре (психоложката ми каза, че си имала приятелка ..., но аз не знаех). Вече не изпитвах никаква вина, че съм я оставила.
След дълги боледувания, обаче, след 6 месеца се наложи да я спра от ясла и да напусна работа. Сега я гледам вече у нас доста време...май станаха 7-8 месеца. Чувствам, че съм й омръзнала , жалко, но факт. Радва се на баща си повече... и въобще - признаци всякакви.
Рано или по-късно тази "раздяла" ще се преживее. Майката отива на работа, детето - в градина или при баба - все едно, но не и с мама.
Ще свикнеш, ще свикне и то... и няма да се отчужди, а ще ти се радва повече .

А не   , не и аз  
Поли тръгна на ясла на десет месеца и нито ден не съм съжалила за решението си ... нито пък съм плакала пред яслата първите дни , дори не съм била тъжна ... може би моето дете е по-буйно и не му смогвах , или пък че аз съм доста нервна натура   , незнам , но си спомням , че се чуствах прекрасно от факта , че отново ще имам социален живот .
И сега , две години по-късно , като си тръгвам от работа казвам на колежките - Айде момичета , приятна почивка , аз отивам да поработя малко   ...
следко ми е детето , ама е  

И мен тази мисъл ме побърква,още малко и напролет живи и здрави ще опитаме

Когато се наложи да се върна на работа след като първото ми дете навърши 2 год. също плаках и бях ужасена. Баба й я гледа докато навърши 3 год. , а после - на детската. Мисля че много често децата преживяват тези неща по- леко от нас самите. Така че не се тревожи, полека лека и двете ще свикнете с промяната. Успех!

тук контекстът е друг,май1инството е 6 седмици..толкова имах и с 2те деца; не съм плакала,не са о1уждени,и те и аз имаме нужда от живот "навън" и не съжалявам за решението си да продължа кариера и у-ще ,а не да седя у дома..децата ни са много социални,но това е и ген..
хората са с много разли1на натура,познавам жени тук к се съсипаха по повода;затова и казвам 1е няма универсално правилно решение ; което работи за вас-то е правилното за вашия дом и акъл и съвети отвън губят смисъл..
спокойствие ви желая!

И аз плаках две седмици, не можех да свикна с мисълта, че ще съм разделена от децата по цял ден, още повече че съм си ги гледала сама и бях денонощно с тях. Но ми дадоха ултиматум да решавам и децата тръгнаха на градинка.Бяха много щастливи от възможността да играят с други деца, да учат нови неща, а като отивах да ги взема си прекарвахме страхотно . Не се притеснявай и си помисли, че детето трябва да мине и през градинка и през училище и т.н., не може вечно да сме с тях.

не съм имала време да си седя нонстоп вкъщи, като родих имах да взимам изпити, после и държавни, веднага като завърших почнах работа, детето нямаше и годинка, в отглеждането ни помагаха моите родители, а от няколко месеца ходи и на детска не съжалявам че постъпих по този начин, осигурих си финансово спокойствие, тъй като една заплата нямаше да стигне. детето е много общително, няма проблем с комуникирането и не е залепено за полата на мама, разбира се много се обичаме и винаги гледам да прекарам цялото си свободно време с нея. това беше моето решение, радвам се че съпругът ми ме подкрепи

Скъпа RIEZA,
това ми се случи преди доста време  , но през всичките тези 13 години не спрях да се обвинявам 
Мамината принцеса преживя ранно отделяне от мама, ако три дни бяхме на градина после 13 бяхме болни 
Дори се налагаше татко и да взима болнични, защото на мама паричките бяха повече и губехме сериозни доходи, ако не съм на работа.
Няма как да не те налягат страхове и те са почти основателни 
Единственото за което истински съжалявам и то в егоистичен, личен план  , е че много рано отучих дъщеря си да спи при нас 
Тогава мислех, че е правилно и може би е, но после ми се е късало сърцето 
За моята малка дама мога само да кажа - чудесно дете, неслучило на родители 
Миличка, хората които са могли да ми помагат са били далеч от мен и това отвеждаше детето ми далеч......
Така се научих да разчитам на приятели! Бог да ги благослови всички!
Сега госпожицата е напреднала пуберитетна  възраст и е наясно, че "кинтите" идват от бач 
Не се тревожи за отчуждаване!!!
Няма как да стане!!!
Дори и да не живеете заедно, никой не може да те замести в сърчицето на твоето слънчице!!!
Само за пример - във Франция, държавата с най-лигавото работно време, майчинството е ..... 2 месеца?!
Скоро майка ми ми пожела първо да обичам себе си, за да ме обичат и другите 
Абе не ми сработва много егоизма, ама поне на думи се успокоявам.
Приеми нещата философски и очаквай с копнеж времето, което ще прекарвате заедно 
Това е най-сладкото време
А и ако това ще ти е от полза
Ела да видиш сега - казва ми се "офф мамо, ся не ми се говори" 
Ама ако отида с дружки някъде винаги ме чака упрек - ти защо крадеш от нашето време?!?!
Миличка, отивай на работа с мерак!!! Всичко ще си дойде на мястото!
    

Аз също си мисля за деня, в който ще си оставя моето слънчице в яслата........ Но, няма начин, ще се справим! 

няма да се отчужди детето, не се притеснявай! прекарвайте времето след работа заедно и по- добре да поиграете , отколкото да готвиш и чистиш в това ценно време

Тръгнах на работа и аз...............нея я взима жена от яслата, че и на двамата работното време не го позволява, незивисимо какви акробатики пробваме  
Когато е болна я гледа пак тази жена, също и съпругът ми......макар че дохода му е определно по-голям, аз съм на нова работа и не върви още първите месеци да излизам през три-четири дена в болнични  
Вина чувствах, понякога пак ме налягат разни съмнения......
Но, рано или късно, все ще трябва да се работи, а тя  - да си поема пътя в детска, училище и прочее! После, тя от бебе едва ли не, е толкова общителна, толкова свободолюбива, че сега обожава яслата си, едвам успявам да й обуя пантофите, има дни, в които даже не ни маха за довиждане
Определно, на баща си се радва повече, ама аз по приницип нямя търлпението да седна с нея и да строя кули или да подреждам животинки, а той си умира от кеф с тези занимания
Да са ми живи и здрави двамата, все така да се обичат, да обичат и мен
Мила Риеза, ще отмине този период, написах ти как са нещата сега, но в началото беше значително по-трудно - отне време да свикне с с яслата, когато си остават вкъщи, все още се изнизвам тайно.....
Но, такъв е живота! Пожелавам ти сили и кураж! Ще се стправиш!

Да ти кажа и аз имах подобни притеснения лятото, но в последствие и двете бяхме щастливи, от това, че имаме социален живот, че вечер сме зажаднели една за друга, аз станах по-спокойна и уверена. Просто чудесно. Като се змисля, че живот и здраве ще си седя пак вкъщи с второто живот и здраве и ми става едно тегавоооо 
За ен най-доброто е мама на работа, детето на ясла/градна.

Аз също изпитвах големи страхове,когато трябваше да започна работа (и то на ново място),и да се отделя от детето.Притеснявах се за всичко,ревеше ми се постоянно,въпреки ,че щяха да я гледат бабите,а не да ходи на ясла.Но след като започнах работа нещата си дойдоха на мястото,аз свикнах,тя свикна.И не мисля,че детето ще се отчужди от теб,ти винаги ще си останеш неговата МАМА,която никой няма да може да замени.А и като не е по цял ден с теб вечер ще ти се радва още повече.
Знам,че в момента ти е много притеснено,и  каквото и да ти кажем тук няма да се успокоиш,докато не се убедиш сама,че всичко е наред,и не е било толкова страшно,колкото ти се струва сега.