Близките ви в течение ли са на вашето бебеправене?

  • 4 935
  • 82
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8 905
Аз смятам, че бебеправенето е изключително личен въпрос и както се казва си е "божа работа".
По принцип не споделям почти с никой от близките си.
Особено след като някои близки само след 6-7 месеца бебеправене ме посъветваха да се обърна към специалист по стерилитет  #Cussing out
И на мен ми се искаше да е станало по-рано, но... не мисля,че 6-7 месеца са дълго време и че това означава наличието на проблем.

Освен всичко останало супер много ме дразнят подпитванията на близките по този въпрос. Вие как се справяте с тези неща?

Последна редакция: пт, 05 яну 2007, 13:25 от utro77

# 1
  • Мнения: 171
Абсолютно никой незнае, даже да ме питат ще отричам  Wink При всички случаи ако знаеха все някой щеше да се намери да ми каже, че сега може би не му е времето, защото не сме много парични. А ако не стане дълго време пък ще започнат да подозират че нещо ни има...Абе няма угодия. Rolling Eyes
utro77 , пожелавам ти от все сърце да стане в най-скоро време  Praynig

# 2
  • Мнения: 780
и аз не съм казала на никой щото и без това постоянно ни подпитват а ние казваме че има време че не бързаме и така ако знаеха щтеше да е много кофти това щеше да е темата на деня и постоянно да обяснявам ама защо не е станало сега гадост #2gunfire и само ще ме изнервят допълнително Crossing Arms аз също смятам че това е много личен въпрос който остава само между двамата Peace
е дано скоро направим обществено достяние една хубава новина Praynig ама божа работа  bouquet

# 3
  • Мнения: 8 905
utro77 , пожелавам ти от все сърце да стане в най-скоро време  Praynig
Цитат

И аз ви пожелавам същото, момичета!  Hug

# 4
  • Мнения: 2 270
На никой не сме казали и да питат отричаме, с глупавото извинение "още ни е рано, няма за къде да бързаме". Вече доста време не става и не искам любопитни и нетактични роднини и колеги да ме натоварват допълнително!

# 5
  • БУРГАС
  • Мнения: 682
Знаят само майка ми и сестра ми. Бебеправим от четири месеца и нито веднъж не чух въпроси от сорта "Какво стана?" и "Защо няма бебе?" Напротив след всяко мое разочарование сестра ми казва, че има време и да не се отчайвам и настройвам отрицателно. Тя ми дава кураж, а майка мълчаливо ме подкрепя.

# 6
  • Мнения: 1 546
Знаят моите родители, родителите на мъжа ми може и да се досещат, защото ходя по лекари в Плевен и те са ме карали с колата...и за сега срещам само 100% подкрепа от моите родители. Никога не е имало въпроси :айде, защо не става...или нещо от сорта.

# 7
  • Мнения: 83
и според мен това е доста личен въпрос
и ние не казахме на никого, точно заради постоянните подпитвания, а на родителите - за да не ни мислят и да се притесняват само допълнително
да не говорим, че когато казвахме на всички, че ще се женим, постоянно ни питаха: "Ама да не си бременна?", все едно не можеш да се жениш иначе... Confused и сега разни досадни хора ни подпитват, но и ние отговаряме, че ни е рано още и има достатъчно време  Wink
фенката на Depeche (като мен  Wink ) стискам ти палци скоро да се похвалиш и ти   bouquet

# 8
  • Мнения: 23
Ние също не сме казали на никой, и без това всички ни подхвърлят "знаете ли как ще ви отива едно бебче.." или някакви такива от този сорт с което супер много ме дразнят  #2gunfire . Не сме казвали и на родителите че мамите ако разберат ще умрат от кеф направо, по-добре да е изненада. Макар че миналата седмица си бях принтирала доста неща за забременяването и ги бях забравила на масата Embarassed та свеки може и да ги е видяла, но поне нищо не е споменавала което ме радва де. Simple Smile А пък аз напоследък напълнях малко и всички все ме питат дали съм бременна с което още повече ме дразнят  #Cussing out  #2gunfire , но пък когато стане  Praynig поне няма да се налага да казвам веднага защото както съм качила сега и няма да си личи   Mr. Green докато преди бях 45 кила и щеше да си проличи веднага  Simple Smile

# 9
  • Мнения: 9 990
Никога не съм се и замисляла даже-от къде на къде да споделям чак това.Говорила съм си с приятелки, разбира се, но в малко по-различен апсект.За 6 месеца опити и неуспех аз започнах да търся причината, съветвала съм се с много минали по пътя-така че-те са били в час, но роднински изпълнения-не.

# 10
  • Мнения: 2 172
Знае само майка ми и майката на мъжът ми.Така решихме,защото това са ни най-близките хора.И то не сме го казали в прав текст ами  постоянно подмятаме разни неща свързани с бъдещото бебе-имена,пол,кой какво иска,как ще си го разхождаме с кенгуру Joy Не е необходимо целия свят да знае,това само усложнява и обременява съзнанието,а за едно бебеправене трябва максимално спокойствие Peace .Едно леко загатване на близките е достатъчно,да не кажа и хич. Mr. Green

# 11
  • София
  • Мнения: 320
И ние не сме казали на никой, освен на сестра ми, като категорично съм забранила на мъжо и на нея да споменават за това пред когото и да било. При нас поне е по-лесно да отричаме и да ни вярват, казваме :" Ние вече сме се отчели с едно, сега е ред на други". От другия месец, ако пак не е станало, което не си го пожелавам, разбира се, ще се тръгва по лекари и също няма да казваме нищо.

# 12
Най-близките ни знаят, приятелите също...пред тях няма как да се правя, че "още е рано". Все пак знаят че сме заедно от 6г. и сме женени от 8 месеца...знаят колко много искам бебе и как се радвам на дечица. Но те не ме тормозят, мама вс еми повтаря ,че ще стане като му дойде времето...знаете ги майките...
а подмятанията от други хора се почнаха и при нас още от сватбата...какво пък е това  Thinkingне е бременна пък се женят...и после айде беее....няма ли да имаме бебе вече.... #2gunfireсвеки и тя все за внучета говори #Cussing out, а на самата нея й е отнело доста време докато успее да се роди прекрасния си син....ама хич не й идва на акъла колко ме тормози по тоя начин....поне тя би трябвало да знае какво е
подмятания много, ама аз не мога да се правя и гледам да влзиам в шеговит тон и да им казвам да не бързат толкова...ама си е трудно като знам как всеки месец тръпна в очакване...
колегите ми хем са на 95 % мъже, ама и те са едни клюкарки...не спираха да ме питат в началото ...ама все ме гледат като пия разни церове, ходя по доктори...ясно им е...и дори като им казах, че има проблем се усетиха и спряха и почнаха да си казват че и на някои от тях им е отнело години....

Благодарна съм на съруга ми,ч е нито за миг не ме е упрекнал и че има търпение и проявява разбиране и към проблема и към самата мен, защото вижда , че се тормозя. Да ми е жив и здрав миличкия.
АЗ ЛИЧНО МИСЛЯ, ЧЕ НЯМА НИЩО СРАМНО. ВЪПРОС НА ЛИЧЕН ИЗБОР Е СПОДЕЛЯНЕТО, НО ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ПОДМЯТАНИЯТА НЕ МОГАТ ДА СЕ ИЗБЕГНАТ. ХОРАТА СА МНОГО ЛОШИ ПОНЯКОГА!

# 13
  • София
  • Мнения: 242
Ние също не сме казвали на никой. По принцип, аз съм човек който трудно споделя. И без това имам един прекрасен пример в работата. Една колежка се омъжи преди три години, и още тогава съобщи на всеослушание, че са започнали опитите за бебче. Все още не са успели Weary. За сметка на това, обаче какви подмятания и подигравки чувам от нейните близки  "приятелки". Вместо да я подкрепят и да й датат съвет постоянно се подиграват: "Хайде сега си в овулация, бягай в къщи и вдигай краката" или "Ако мъжа ти не се справя, да ти дам за малко моя"  fight. Пълна простотия. Друга колежка също има проблем и също така реши да го сподели с половината колеги. Не стига, че има подмятания зад гърба й, а на всичкото отгоре една колежка й обясняваше, че не ставало защото тя не го искала достатъчно  smile3515????? Винаги съм била резервирана относно споделянето на лични въпроси, а и при тези два примера няма, как да не продължавам да съм. Просто не можеш да имаш довери на хората  no. След кюртажа ми, веднага се намериха "разбиращи" роднини, да ми обясняват как стоят нещата  smile3511.  Не съм от хората, които приемат съвети без да са попитали. и не обичам да ми се натрапва нечие чуждо мнение. Затова "Трай бабо за хубост"  smile3521

# 14
  • Мнения: 62
И ние не сме казали на никой, макар че някой сигурно се досещат като ни гледат как се радваме на бебчета. Като ни питат, казваме, че е рано още, че искам първо да сменя работата (което е вярно,  ама никога няма да откажа бебче, дори да съм за първи месец на най-хубавата и интересна работа). На родителите също не сме казали, за да не се притесняват излишно, което пък още повече ще ме натъжи. Надявам се в най-скоро време да си имаме нашето желано сладурче, че 6-7 месеца вече го чакаме и започнахме да се притесняваме, да говорим за лекари и т.н.
Стискам палци на всички, знам колко много го искате и ви пожелавам успех Peace

Общи условия

Активация на акаунт