Бързо ли свикнаха децата ви с татковците?

Здравей.Принципно,познатата ти има право.И Боби и Преслава отначало не искаха въобще да ги вземе татко им.Дърпаха се,ревяха и т.н от него.
Но с течение на времето,свикнаха,и със двамата минахме този период за около месец,но пак зависи много от детето.Ела ги виж сега,те са просто омагьосани от татко си.
Ще свикне не се тревожи,просто ще е нужно малко време.
Успех

Не знам кои е прав, но при нас беше точно обратното. Тъкмо защото около него имаше само жени, нашият син при първите срещи , а и сега, си играеше основно със съпруга ми. Може би защото съпругът ми има опит, тъй като има двама племенника, а и понякога гледаме децата на наши приятели. Не знам , но той го люля, подхвърля и се търкалят на земята, а това много се харесва на децата. 
Ако съпругът ти е детешар и му се занимава да се глезят заедно, мисля, че детето ще го усети и всичко ще е наред.

привет и от мен

и Нико беше така в началото, и все още понякога се "плаши" от баща си (като е с тридневна брада например)

от друга страна го гледа като някакво полубожество, непрекъснато го търси и пита за него

те двамата имат някаква особена връзка още от първата минута

не бери грижа за това, всичко ще е наред

При нас също е обратното. Още от първият ден Теди искаше повече мъжа ми да го вземе и ако не стане, се примеряваше и с мен. Може би се чувстваше по сигурен на по високо, спомням си в началото, още беше в дома,че изпитваше ужас когато го пуснехме на земята и недай си боже друго дете да се доближи до него, започваше да пиши и се катери нагоре. Първата дума която каза беше "тата". И сега когато отидем или дойде някой на гости-мъж и жена, първо бяга при мъжа да го вземе. Абе изобщо има някъква слабост към мъжете, може би точно защото в дома е нямало и  му е интересно.

Зависи от детето и възраста му.
Нашият син още първия път на виждането повече бе в татко му.После стана така,че 3 месеца на свиждане аз имах възможност да ходя всеки ден,а тати в месеца 3,4 пъти.После у дома все аз бях заедно с него и татко ни даваше дежурства и т.н.Сега пак сме така,нямаме избор.Лошото в случая,че малкия свикна повечето неща че аз трябва да ги правя и още му е като навик първа мисъл за мама.Ако имате възможност,неправете нашата грешка да свиква повече с единия родител,имам напредвид за ежедневните работи около детето.Иначе са по-големи другари в игрите отколкото с мене,а и съпруга ми е с по-търпелив характер и по-спокоен.Аз съм си бързи,смели,сръчни.Но всеки според обстановката,важното е децата ни да чувстват обичта ни и да ни имат доверие.
Успех.
 

В къщи ситуацията беше такава ... Имаме си от една година момченце след моето 6 годишна "тръшкане" и настояване ... Бях решила, че трябва да се имаме осиновено детенце независимо дали ще си родим или не. Мъжът ми все отлагаше този момент /за детенце изобщо каквото и да е/. Работим по много и смяташе, че няма да можем да се погрижим пълноценно за него /ние и за нас не се грижим както трябва/. Наобещах му какво ли не и най-накрая кандиса заради мен ... за да ме направел щаслива, че не можел да ме гледа повече така  . Знаех за себе си, че няма да мога да откажа което и да е детенце което ми предложат и още след първата среща си знаех, че това е моето детенце. Той имаше нужда от целия месец размисъл и много посещения за да узрее за решението. Аз изревах сума ти сълзи возейки се напред назад 80км на всяко посещение. Убеждаваше ме, че едно мулатче ще бъде аутсайдер в живота ... и какво ли още не.
Като си го взехме в къщи Малчо се вкопчи за него и не даваше никой друг да го храни и пипа. Първата седмица си порева мъничето докато свикне със новата си стая и къща и татко му се оказа голяма опора /взе си отпуска от своя си бизнес/.
Сега ... не мога да ги откопча един от друг. Твърди много нахално и нетактично пред приятели /които също имат дечица/, че по-красиво дете не бил виждал. Оставила съм го да правят заедно само дейности които желаят ... и май скоро ще стана излишна  . Къпе го, приспива го, играят заедно, ходят на басейн .... Сега е много мотивиран за второ - иска момиченце и то китайче
Въобще пречминахме в другата крайност. Не го дава на бабите - имали сме нужда ние от него и му се откъсва от сърцето само когато сме в командировка. Чакам с нетърпение да настане златната среда на емоциите и всичко да си дойде по местата, ама май ще ми трябва търпение. 

Ама той наистина е като картинка, голям сладур. Да ви е жив и здрав.

Благодаря ви, мами, поуспокоих се от вашите разкази. Аз планирам да си взема годишния отпуск, когато дойде този момент, но после ще трябва да се върна на работа. А мъжът ми ще се справи, сигурна съм.

При нас явно си оказа роля самото бебе.То е много контактно.По скоро реакцията на таткото беше интересна.Аз като я видях за първи път и се влюбих,а на него му трябваше втория път.Отиде сам на свиждане в дома и като се върна ми каза."Първия път бях като ударен,не можех да реагирам адекватно,но сега като я гушках, си казах къде са  ми били очите,та това е най-хубавото бебе на света"