Бременна съм ,а съпругът ми изневерява

Говоретеееее.ти си го познаваш най-добре.намери начин да говорите и да изясните нещата.помисли какво може да е довело до това му отношение?Желая ти късмет!

А той какво обяснение ти дава относно изброените неща?

А отношението му към теб промени ли се?

Мила, много съжалявам, че си в такава ситуация. Помисли откога ти изневерява мъжът ти - отпреди да забременееш или започна след като разбра, че си бременна. Имай предвид, че мъжете са много бъзливи, когато разберат, че ще стават бащи - дори и да са искали детето и да са били неимоверно зарадвани от факта, че ще стават бащи. Това събитие винаги ги плаши, прави ги несигурни. Нищо чудно мъжът ти да е в подобен стрес (което не го оправдава!!!). Говорете - но не пространни, досадни, ревлив-сълзливи разговори, които в крайна сметка не водят до нищо, а откровено! Кажи му, че знаеш, че ти изневерява, но нека да ти каже какво смята да прави: да остава с теб и детето, да продължава да ти изневерява или ...? Така поне ще си наясно с неговите намарения и цели. И пак ти казвам: проведи с него спокоен, стегнат и кратък разговор, покажи, че си самоуверена, че единственото, което те интересува е, да си наясно със ситуацията и намеренията му. Пък после... после има много варианти! Дори и сега да ти изглежда, че си в безизходица, Господ винаги намира начин да ни помогне! Пожелавам ти успех, лека бременност и едно прекрасно, здраво малко същество, с което да се гордееш след време! 

ако можеш спасявай се докато е време защото той явно ти вреди и не мисли за теб и детето.ако пък си решила да го търпиш твоя работа.помисли какъв ще бъде животът ти с този мъж от тук нататък.ако имаш къде да отидеш да помислиш на спокойствие действай.успех ти желая и мисли за детето си ще взима пример от такъв като баща му.
чак се вбесявам от такива безотговорни хора.решил дете да създава ама не му стиска да си седне на ....

А преди да забременееш как беше?
А какво му е обяснението, когато не се е прибрал цяла нощ?

много ,ама много то4ни сьвети ти е дала диана.а ако все пак няма никакьв резултат си сьбери крушите и 4ао на безотговорния татко.

Моя приятелка с която бяхме беменни по едно и също време беше в същата ситуация.Той дори си водеше любовницата в тях.................... много неприятно.Не знам как го превъзмогнаха ,то за такива неща не се и пита ,но е факт ,че детенце вече е на 5 годинки , а те са си заедно.Но той ,по принцип е един лигльо и позьор мъж и .............
Не знам аз лично ,не бих понесла такова унижение и бих му била шута ,без да си изясняваме каквото и да е.

Благодаря ви за съветите,доста мислех и реших да отида при родителите си,не мога да се побера в кожата си ,а при тях ще съм по спокоина,а относно обяснението му къде е бил когато не се прибра,тои ми каза ,4е е ходил до Плевен с един приятел,към 4 часа сутринта се притесних ,че го няма още и му звъннах,три пъти се опитах все ме изхвърляше,но накрая благоволи да вдигне и беше сънен,току що бях го събудила,направо полудявам докато пиша всичко това.

Кураж миличка, много е неприятно и съжалява, че ти се случват такива неща. Важните сега сте ти и бебто, може би си избрала най-правилният вариант. Горе главата, нали знаеш, че "слънцето свети най-ярко след дъжд"

Мило момиче, искрено ти съчуствам. Това което разказваш е върха на наглостта.
Всъщност вие от колко време сте заедно /брак?/ и планирано ли е бебето?
Според мен имаш 2 варианта:
1. да го напуснеш окончателно и безвъзвратно
2. да го оставиш да изживее тази авантюра и да го приемеш обратно
Дай си сметка обаче кое колко ще ти коства и какво би могла да преглътнеш. Защото някоя цена е прекалено висока и наистина не си струва човек да я плаща.

По принцип винаги в такива случаи, първо казвам че трябва да се говори, и да се пристъпва към раздяла едва когато всичко е загубено! Семейството за мен е много важно и трябва да се борим до край за да го спасим. Ако ти усещаш, че този човек може да те направи още по-нещастна и че няма наин да се промени положениети, тръгни си. Жалко че си в такава ситуация, но хората казват :" По-добре сам, отколкото с неподходяща компания". Е, ти не си сама де, носиш най-страхотно нещо на света в себе си, и никога няма да бъдеш сама! Може сега да ти е трудно и тежко, но ще отмине. Времето лекува, след време ще осъзнаеш че този човек е можел само да ти пречи, а ти ще имаш още по-голяма нужда от помощ, когато бебето се роди. На такъв като него неможеш да разчиташ. Много правилно си решила да идеш при родителите си. Моя комшийка беше в подобна ситуация, с тази разлика, че тя беше в 6-тия месец, когато мъжа и я помоли да напусне дома му. Казал и :" Няма друга.....,няма причина....,просто не желая да те виждам повече, загубих доверието в теб" Все още тя незнае какво е искал да каже с това! Както и да е, изжия го доста тежко, но когато роди ( бебето вече е на почти 2 месеца) , каза че всички чувства към мъжа и са се превърнали в омраза и презрение. Че няма да му разреши да припари до детето и съжалява за пропиляното време с него. И ти ще го осъзнаеш, дори сега да ти се вижда невъзможно! Лека бременност и прекрасно бебе ти пожелавам. А след време ще дойде и подходящия човек за теб!:)

 
Ако си сигурна, а той продължава да отрича се помъчи да го хванеш на тясно и тогава наистина го застави да ти обясни. Но драматични сцени едва ли ще помогнат. За една бременна жена най-важното е да има стабилен мъж до себе си, за да се чувства спокойна и за да расте бечо добре. Говори с него. Щом отрича най-вероятно не иска да те нарани (освен ако наистина не ти изневерява), но ти трябва да знаеш! Успех!

Само ти си го познаваш  и сама трябва да прецениш как да постъпиш в тази ситуация Помисли дали можеш да простиш такова отношение и дали имаш сили да продължите заедно напред. Всяка от нас ще ти дава различни съвети и ще ти казва как би постъпила тя в подобна ситуация, но САМО ТИ си знаеш кое е правилното за тебе. Ние само можем да те съветваме и да те подкрепяме, да си "поговориш" с нас за да ти олекне.
Надявам се всичко да се развие в най-добрата за теб и бебче посока