Как станах герой - стихотворение

  • 796
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 468
Е, мноо готино, не можах да не ви го постна тукSimple Smile.


Как станах герой

Историята е съвсем банална.
Но вестниците писаха за мен...
Дори ми връчиха часовник с надпис:
"Герой на мирния ни трудов ден!"

Не съм ламтял за слава и навярно
приличам на последния глупак.
На истината никой днес не вярва,
но всичко туй се случи ето как:

Вървя си аз по булевард "Толбухин"
и изведнъж във зейналия ров
една разсеяна жена се бухна,
надавайки за помощ кански зов...

За миг се насъбраха любопитни
да разберат какво ще става тук.
И всеки предпочете да е зрител-
"Защо пък аз, да скочи някой друг!"

Понеже хората са егоисти,
а трябва все пак някой да не е,
откъсвайки акациеви листи,
аз чудех се да скоча или не...

"До подвига остава крачка"-
мигом
си спомних думите на стар пророк.
Каква дълбока философска мисъл!
Но ровът беше....още по дълбок...

Отвсякъде прииждаха зяпачи,
готови да помогнат със съвет.
За трудната спасителна задача
избрахме седемчленен комитет.

Във комитета влязоха другари
от първите редици на рова.
Избран бе в заседание пленарно
и шеф на доброволни начала...

След третото събрание отпочна
възторжен низ от трудови дела.
Единодушно бе избран и почин:
"Да вдигнем всяка паднала жена!"

Другарите набързо утвърдиха
програма в конструктивен дух..
Жената долу взе да киха
и мигом из тълпата плъзна слух,

че туй е някъква заразна болест,
по страшна и от азиатски грип.
"Зимъска аз от същото бях болен!"
... обади се пращящ от здраве тип.

Но ето че жената спря да киха
и ревна в скръбна горест и печал.
-Горката!- каза някой много тихо
и всички се разхълцахме от жал...

Едно момиче с драматичен патос
прочете поздравителен адрес.
А самодейци от ансамбъл "Младост"
изпяха в обработка "Ес-о-ес".

-К'во става - викна глас от ляво,
-ще вадим ли жената или не!
-Защо не я извадиш ти бе,
гявол!-
отвърна му мъжага як с бомбе.

На улицата вече взе да мръква,
звезди изгряха в синкавия свод.
А аз си мислех как да се измъкна
от обръча на толкова народ...

Тогава стана тя, каквато стана -
тъй като бях отпреде, на ръба
един простак зад мен ме бутна
с рамо
и аз политнах право към рова....

Таман да наругая онзи изрод
и горе всички викнаха "Ура!"
"Юнак! Това се казва героизъм!"
-Долитаха възторжени слова.

Жената ме обсипа със целувки,
помислила, че всичко е насън.
А после стъпи с калните обувки
на мойто рамо и излезе вън.

Измъкнаха и мен, по живо-здраво.
Тълпата ме понесе с гръм и вой!
Пиян от интервюта, автографи,-
разбрах, че не е зле да си герой.

Сега се срещам със различни хора,
разказвам случки от живота свой.
Издадох скромна книжка,
пиша втора.....
Готов е моят филм "Бъди герой"!

Последна редакция: сб, 13 яну 2007, 00:16 от Ню

# 1
  • Мнения: 2 212
Ха ха ха
Наистина, Ню, колко истинска поема, смешна определено, но всъщност тъжна, то затова и така въздесйтваща. Благодаря, че я сподели  Hug

# 2
  • Мнения: 2 353
 Joy Готино е  bouquet

# 3
  • Мнения: 5 468
Кое й е тъжното бе? Аз се развеселих много на това Mr. Green. Класика!!!

# 4
  • Мнения: 3 405
Така е, дори страхливия може да стане герой, когато му се даде начален тласък Joy

# 5
  • Мнения: 2 212
Тъжното е, че действителността в различни аспекти на живота е такава, когато опре до помощ на човек в беда...на думи сме силни, но на действия...

Общи условия

Активация на акаунт