Първо искам да се извиня, че не пиша от личния си профил, но нещата са деликатни и не искам да засегна най-близките си.
Имам момиченце - Мари (почти на 8 годинки), от предишна връзка, което много, много обичам. Не можем да си я поделим с Мама, всеки желае да прекарва повече време с нея. Разбрали сме се, Мари да решава кога и по колко време да прекарва с Мама и Тати. Веднага щом и домъчнее за другия, никой от нас не смее да я спира.
От настоящата си връзка имам пак красавица, само на 2 месеца. Живеем заедно с дъщерята от първия брак на жена ми - на 15.
Всичко бе наред в началото, Мари и Лили (жена ми) се разбираха прекрасно, както и аз с Ива (доведената ми дъщеря). Но не за дълго ...
Малко по-малко Лили се дистанцира от Мари, държеше се все по-студено. Докато накрая отказа тотално да общува с нея. Говорили сме много, как така се стигна до тук, с какво толкова едно слънчево и лъчезарно дете предизвика такъв обрат. Мари в никаъв случай не е разглезено дете. Аз съм изключително строг и самия не понасям тъпи лигли. Мари винаги е била една от любимките в яслите и градината, и сега в училище. Защото е кротка, мила, изпълнителна, готова да помогне. Разбира се, че си има и кусури, но те са, заради мои пропуски. Недостатъци, които отчитам и приемам, и работя върху тяхното отстраняване.
Ще се опитам да Ви споделя аргументите на Лили, нейните обяснения за тази промяна.
- Когато Мари се събуди сутрин (уикендите) идва при мен и ме буди да си играем, въпреки че още спим;
- С доведената си сестра Ива спят в една стая на една спалня (по тяхно желание). Когато Мари се събуди вдига шум, без да се съобразява, че Ива още спи и я събужда. Ива се оплаква на майка си, тя нахоква Мари и т.н. И разни подобни неща, относно "Мари шуми, докато другите искат да поспят още ...";
- Когато седне на дивана и друг иска да седне, Мари не се сеща да му направи място;
- Когато Мари влиза, не винаги поздравява подобаващо;
- Когато Лили среща познати (докато е навън с Мари), детето не отговаря на поздрава и на въпросите на непознатия, а гледа дори леко враждебно;
- Когато тръгна да гушкам Лили или Ива, Кари се навира веднага и тя, но измествайки другите;
- Когато издуха сополките си в тоалетна хартия, не я изхвърля веднага, а я остава на масата, където се храним;
- Когато си рисува, често преминава към друго занимание, без да подреди преди това боички, листи, четки и т.н.
И т.н., и т.н., все разни битовизми, няма да Ви занимавам повече. С две думи - Лили намира Кари за разглезено и егоистично дете и това я кара да не желае да общува с нея. Заключението и е на основа изброените дребни факти, които са се трупали, трупали и накрая ... БУМ!
Ще подчертая само, че Мари никога не е правила напук на Лили (и тя самата признава това), не я е предизвиквала с нещо съзнателно. Никога не и е казала лоша дума в лицето, не е говорила лошо за нея и пред мен.
Мари е много разочарована от тоталната студенина на Лили, не се чувства добре и все по-малко има желание да остава при мен, въпреки че и при Мама не се чувства прекрасно. Там има търкания и с нея, и с мъжа, с който живее. Но този вариант и харесва повече, отколкото този в къщи. За радост, опора и е по-голямата и сестра - Деси (на 20), която в момента живее с тях. Тя е минала по този път и картинката и е пределно ясна, даже донякъде вижда себе си в нейно лице.
Ситуацията се усложни още повече от появата на бебка, която въобще не планирахме на този етап, поради ред причини. Та-а-а-а, обърквацията е тотална ...
Чудя се какво да правя. Усещам, че изстивам зверски към Лили, много ме разочарова, но не искам да я изоставя. Не искам още едно дете да страда! Обещал съм на Господ и на себе си, че ще се боря със зъби и нокти докрай. Но не мога и да позволя Мари да се чувства като досадница в дома ми. Не искам да предавам никой, аз не съм предател!
Благодаря Ви, че ме изтърпяхте!