Описвам ни нашата история. Нашата девойка е на 2 г. захранена ако може да се каже след 6 месец, т.е. отказа каквото и да е захранване, не сме яли почти никакви пюрета, каши или нещо друго карахме си на кърма. На 8 месец успях да пробия само със супа и сухар на обяд и малко крем за следобедна закуска останалото кърма. На 1г. се наложи да я отбия и така започна нашата мъка първите 3-4 месеца пивахме доста АМ и по-малко от детската кухня, много вкусно готвят в нея всичко съм опитвала преди да го дам на детето. Лятото почти спря да яде да си кажа честно имаме си и нощно хранене все още 150мл. АМ та общо взето на него си карахме. Проблема е че отказва да дъвче, което води до задавяне и много често до повръщане, какво да правя пасирам почти всичко, а тя вече е голяма, зъбките са ни само за окраса. Незнам дали не развива някаква психологическа зависимост между нежеланието за хранене и повръщане. В момента се храни, но винаги само с оговорка, че ще гледа детско или ще рисува, с две думи превърнали сме го пазар ще правим това, но ще ядеш.
Има ли и други такива деца? Вече започвам да се замислям кога да захранвам бебето, да не стане като каката злояда. Дали има връзка между това, че е кърмена до 1г. и захранена много късно и злоядството, както и недъвченето?