Помогнете мисля,че съм опасна за обществото

  • 5 054
  • 35
  •   1
Отговори
Омръзнаха ми  тези нерви.И най-вече си го изкарвам на детето.Имам две прекрасни дъщерички.В момента съм по майчинство и незнам,дали това ми се отразява на психиката.Почна много често да си прехвърлям нервите,върху голямото дете.Днес,дори я ударих с телефона по окото.И се наложи да я водя в Пирогов.Постоянно ми е уморено,криво,не съм доволно абсолютно от нищо и много избухвам,за най-малкото нещо.Сигурно,съм много зле.Осъзнавам го,но при свършен факт.Да не би да съм шизофреничка.Страх ме е,незнам ,каква ще е поредната ми глупост.Казах на мъжът ми,че искам да ходя на психолог или психиатър,но той ми си изсмя.Помогнете ми.

# 1
  • Мнения: 2 082
 Simple Smile добре дошла в отбора.само не започвай с лекарства.помогни си сама.помисли какво би те изкарало от състоянието ти-направи нещо за себе си.шопинг терапията е добър вариант... сама ли си гледаш децата?

# 2
да,съвсем сама.Мъжът ми е по цял ден н работа.

# 3
  • Мнения: 88
Не се притеснявайте.Май е нормално за всички майки, които отглеждат децета си сами.Опитайте се малко и при всяка възможност да се разнобразите и това ще Ви помогне.Е понякога може да вземете валерян, мента и глог за да се успокоите и така продължавате напред.Трябва сама да си помогнете.Успех Hug

# 4
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
Ами наистина най-добре се обърни към психолог!

# 5
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Според мен е отлична идея да потърсиш професионална помощ и то не защото си шизофреничка  Peace.Ти просто си преуморена майка на две дечица, която се опитва/а и се налага/ да се справя с хиляди неща;от които гледането на дете е най-изтощително.Говоря ти от личен опит.Аз потърсих помощ, но се оказа, че прекалено дълго съм търпяла и се наложи не само да ходя на психиатър, но и няколко месеца да гълтам хапчета за да лекувам появилата се тревожност и други "прелести" #Cussing out.
Така че не отлагай поговори с професионалист.

iva_33   , за съжаление не винаги нещата минават само с валериан и мента с глог Confused.

iuna2006, ако нещо искаш да питаш или да споделиш можеш да ми пишеш на Лични  Peace.

# 6
  • Букурещ
  • Мнения: 7 827
Омръзнаха ми  тези нерви.И най-вече си го изкарвам на детето.Имам две прекрасни дъщерички.В момента съм по майчинство и незнам,дали това ми се отразява на психиката.Почна много често да си прехвърлям нервите,върху голямото дете.Днес,дори я ударих с телефона по окото.И се наложи да я водя в Пирогов.Постоянно ми е уморено,криво,не съм доволно абсолютно от нищо и много избухвам,за най-малкото нещо.Сигурно,съм много зле.Осъзнавам го,но при свършен факт.Да не би да съм шизофреничка.Страх ме е,незнам ,каква ще е поредната ми глупост.Казах на мъжът ми,че искам да ходя на психолог или психиатър,но той ми си изсмя.Помогнете ми.

това, че го осъзнаваш означава, че нищо ти няма. иначе, тези, които са опасни за обществото не го осъзнават изобщо.

# 7
  • Мнения: 283
iuna2006 - не си единствена, но това не е добре. Искам да ти кажа, че това твое състояние ще се отрази на здравето на децата ти - по-лесно ще се разболяват, по-трудно ще се лекуват, по-продължително ще протичат всичките им, макар и банални заболявания ...

Момичета, дайте координатите на добър специалист с доказан ефект от помощта му /нарочно не казвам "от лечението му"/

# 8
  • Мнения: 3 835
Съчувствам ти, много е трудно на моменти да овладееш нервите си. Смятам, че си преуморена, липсва ти разнообразие. Еднообразието на ежедневието, е в състояние да сломи и най-силния човек. Когато усетиш, че нервите ти не издържат вече, затвори очи, поеми дълбоко въздух и брой, до когато усетиш, че започва да ти минава. Но на всяка цена трявба да намериш начин да се разнообразяваш, за да изпускаш парата.

# 9
  • Мнения: 167
Напълно те разбирам. Аз също бях много нервна, когато стоях в къщи. Определено си го изкарвах на голямото дете и на съпруга. Наистина трябва да се опиташ да откриеш това, което те успокоява, което те прави макар и за кратко щастлива /шиене, плетене, пазаруване, четене, танцуване/ и когато ти е най-тежко да се отдадеш на някоя дейност, която да те разнообрази. Аз се успокоих, когато се върнах на работа, просто 2-годишно майчинство не е за мен. Дори в момента съм отпуска вече 3-та седмица и започнах отново да се изнервям.
Опитай да намериш някого на когото да оставиш децата, та дори и за 1 час, който да отделиш само за себе си.
Успех  Hug

# 10
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Точно преди малко крещях като бясна из къщи че им завиждам на тези дето нямат деца. Единия се качил на масата, скача и вика а другия нищо че трябва да сваля мацки вече, седи на дивана и надува един балон със свирка накрая. И така сме цял ден. Големия ако не свири с балони пуска музиката да гърми а малкия или беснее или ми е в ръцете. Отделно имаме две котки които само ми се врат в краката, драскат малкия (не че той не е виновен) и серат. И цялата тази лудница иска всеки ден да яде по три пъти така че трябва и да се готви. Мъжа ми разбира се е на работа по цял ден че и вечер е най-търсения работник защото все остава да виси по нощите. От една година се заканвам да изчезна в някой санаториум ама нали съм благородна душа все отлагам. А така ми се иска да се спася някъде сама с една книга и само да спя, чета, спя, чета.....

# 11
  • София
  • Мнения: 2 019
Голямата ми дъщеря е в 4-ти клас и като уча с нея направо изпадам в нервни кризи. Знам, че трябва да съм спокойна и да й обяснявам по-търпеливо, но понякога хич не ми се отдава. Спасяват ме книгите за детска психология. Те винаги ме карат да успокоя топката. Старая се редовно да си припомням как се отразява лошото ми поведение на децата.

# 12
  • Мнения: 1 079
При мен положението е подобно .Големия вместо да се храни държи една хапка по половин час а е на цели 5 години .Малкия пък е алергичен и изисква съвсем различни грижи .Да не говорим ,че хванахме грипа всички по едно и също време.Изобщо съм на прага на лудостта ако не и днес да съм го прескочила вече .
Така ,че смелост и си давай почивка когато можеш .Психотерапия може би ще ти помогне .  bouquet

# 13
  • Мнения: 2 142
И аз съм от тези на които нервите им не издържат. Създавам впечатление на много спокоен и уравновесен човек, е, понякога не успявам да се увладея и аз също започвам да крещя на децата, за сега се случва много, много рядко. Затварям всичко в себе си, но все по-често се улавям че физьономията ми е изкривена, вътрешно неспокойна съм, плача вечер без причина, просто ей, така от преумора. Вече съвсем не спя. Едното ми момиченце е с тежко автоимунно заболяване, а другото е с алергия и двете изискват различни грижи, още повече че и двете са бебета, от друга страна работата, домашните задължения....а на всичкото отгоре сега и грипа... направо ме изцеждат физически и психически. Колкото и да се старая да почивам на прага съм на нервна криза, а само преди седмица се върнах от ски-ваканция...какво, ще стане до август, когато вероятно, ще почивам отново?!  Старая се да си намирам разтоварващи и положително зареждащи ме занимания. Колкото и да е странно открих, че готвенето ме разсейва и отпуска толкова, колкото един час прекаран само и единствено за мен...
Имам нужда от среща с психолог или психиатър (със специалист и аз не зная точно какъв)

# 14
  • София-Дружба 2
  • Мнения: 1 192
Значи,не съм само аз... ooooh! Аз като откача много пия няколко дни СЕДАТИФ ПС,но това ме успокоява само временно. Решила съм да отида на психиатър,ако ми остане време някога и ако намеря на кой да оставя детето. Водя я с мен по зъболекари,но при психиатър не ми се иска много.
Една позната изпадаше непрекъснато в нервни кризи,въпреки,че детето и е голямо,съпругът и е като мушичка и свекърва и и помага в домакинството,докато тя е на работа. Накрая набра смелост,призна пред себе си,че има проблем и заедно с приятелка отиде на психиатър-оказа се,че има стахова невроза. Изписаха и лекарства,които пи повече от година(бяха слаби,не дрогиращи) и сега е съвсем друг човек-толкова спокойна,весела и забавна.
Искам и аз да се успокоя,сега съм като топка-подскачам от най-малкото нещо #Cussing out...твърдо съм решила-ще потърся помощ,само трябва да се самонавия още малко.
Може би в тази тема трябва да се навиваме взаимно и да си даваме кураж...

Общи условия

Активация на акаунт