Наистина ли оценяваме това, което губим?

  • 1 177
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 327
Темата ми е за човешките взаимоотношения.
Напоследък все по-често има теми за раздели, временни или постоянни. Доста често също така се оказва, че след раздялата изведнъж хората осъзнават колко се обичат или ценят.
Наистина ли оценяваме това което загубим или се задейства копнежа по това, което не можем да имаме?
Опита ми сочи, че тези, които са решили да се събера отново не са променили отношенията си, нито са ги оправили. Продължили са както и преди това, ако не и по зле.

# 1
  • Мнения: 4 965
Зависи от причините.
Примерно, при нас проблемът беше предизвикан от външни обстоятелства, които не можехме да променим, но ни влияеха на нервите, а оттам и на отношенията. Любовта, привързаността и други "вътрешни обстоятелства" не себяха променили. Просто минаха няколко дни, в които успяхме да приемем неприятните събития, без да се влияем от другия.
Същевременно, мисля, че ако е загубена "вътрешната спойка" между двама души, доверието, способността за компромиси, добронамереността и (най-вече) любовта... И една, и 2, и 100 раздели няма да им помогнат да се върнат истински един към друг.
Лошото е, че наистина има хора-егоисти и комплексари, които вярват, че другият не бива да е щастлив, ако те самите са нещастни; както и такива, които ги е страх да започнат нещо ново и упорито преследват старото; или просто такива, които не знаят какво искат... ooooh!
Май нямам конкретен отговор. Лично за мен отношенията между хората си остава загадка. Как, примерно, години наред наричаш 1 шовек приятел (особено ако сте заедно на маса), а после си готов да го захвърлиш, когато има най-голяма нужда от човек до себе си  Thinking.

# 2
  • Мнения: 1 937
Не приемам временната раздяла като лекарство за проблемни взаимоотношения.
Подобни опити не бих правила.

# 3
  • Мнения: 2 327
Не става въпрос за временна раздяла, а за раздялата по принцип.
Дали помага да видим по добре човека на спокойствие и отдалече или почваме да идеализираме това което нямаме и да искаме да го върнем.

# 4
  • Мнения: 4 965
В такъв случай, най-често човек "изтрезнява" и вижда нещата в далеч по-реална светлина.
В повечето случаи - мисля, че раздялата носи повече обективност в оценката за другия човек.

Но пък е и въпрос на характер - някои хора цял живот идеализират бившите си гаджета, а други след време се чудят какво са намерили в този човек (давам го като най-прост пример).

# 5
  • на кого му пука
  • Мнения: 923
Дали помага да видим по добре човека на спокойствие и отдалече или почваме да идеализираме това което нямаме и да искаме да го върнем.
В такъв случай, най-често човек "изтрезнява" и вижда нещата в далеч по-реална светлина.
В повечето случаи - мисля, че раздялата носи повече обективност в оценката за другия човек.
Бих казала че и двете изказвания са верни.
За да се стигне до раздяла винаги има изострени отношения,някой е наранен и обиден,в състояние на афект казваме и правим неща за които после съжаляваме.
Дистанцията на времето позволява страстите да поутихнат и проблемите да се видят от друг ъгъл.

# 6
  • Мнения: 2 491
При всички случай е различно, зависи какво губим(мъж,приятелка..), зависи от чувствата които имаме когато се разделяме и т.н.
Понякога този израз звучи като клише, но понякога важи с пълна сила. Всеки случай е различен и зависи от много обстоятелства. Нормално е ако си прекарал определено време с даден човек, след раздялата да ти липсва той или пък моментите прекарани с него, обикновено след раздялата започваш да го идиализираш, но много зависи от причините поради които сте се разделили и дали ако отново се съберете всичко ще бъде същото или по-добро или по-зле-относително е Thinking
Един прост пример: моя позната изостави мъжа си защото много кръшкаше, сега естествено той и липсва, липсват и моментите прекарани с него и т.н., но това е нормално впредвид че са прекарали доста време заедно, това все пак е страница от нейният живот и дори и да е зле или добре написана трябва да я затвори и по някакъв начин да продължи да върви напред и само отвреме навреме с носталгия да си припомня хубавите моменти. Ако тя се върне при него нещата няма да станат по-добри, всичко пак ще се повтори и за нея пак ще настъпи мъчителен период на носталгия и огорчения и ще завърти в много лош кръговрат.
Така че, когато изгубим някого, колкото и да ни е трудно трябва само да се насладим на спомените от хубавите моменти с него и за добро или за лошо да продължим напред.

# 7
  • Мнения: 2 161
Тази максима при мен веднъж не е проработила!Каквото губя си го губя най-спокойно,дори с облекчение.И после никога не съм съжалявала,какво остава пък и да го оценявам!

# 8
 ТОЛКОВА МЕ Е СТРАХ ДА НЕ СЕ РАЗМИНА С ТЕБ, ЧЕ СЕ РАЗМИНАВАМ СЪС     
СЕБЕ СИ ВСЕКИ ДЕН. ИСКАМ ДА СПРА. НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗМИНАВАМ С ТЕБ, САМО С ТЕБ ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ НЯМА ДА ПОНЕСА ДА СЕ РАЗМИНА
Аз оцених и успях да го върна,после се оказа ,че не съм го губила Simple Smile

# 9
  • Мнения: 1 425
Няма правила в живота. Само ти можеш да решиш. Късмет.

# 10
  • Мнения: 4 665
Преди да се счупи нещо то се пропуква. Последващо "залепяне" за мен смисъл няма, кръпките винаги ще си личат. Да, хората винаги оценят какво са имали, когато вече са го изгубили.

# 11
  • Мнения: 794
В такъв случай, най-често човек "изтрезнява" и вижда нещата в далеч по-реална светлина.
В повечето случаи - мисля, че раздялата носи повече обективност в оценката за другия човек.

Но пък е и въпрос на характер - някои хора цял живот идеализират бившите си гаджета, а други след време се чудят какво са намерили в този човек (давам го като най-прост пример).

Като има случай на идеализиране една среща за мен винаги е идеалния лек - много бързо си пропомням всичко, заради което съм се разделила и на ум повече не ми минава, да се обръщам назад.  Naughty


По темата:
Всеки заслужава втори шанс, но не и трети!

Общи условия

Активация на акаунт