Публикувана: 1 фев. 2007, 08:56 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2007, 17:41 ч.

Поощрявате ли децата си...?

1 540
33
1

1 фев. 2007, 08:56 ч.

Мнения: 4 726

Поощрявате ли децата си да изразяват емоциите си? Това ми е въпроса. Имала съм и продължавам да имам досег с много възрастни, които са както обичам да казвам " емоционално скопени " . Може и да е защитна реакция, но вероятността да са възпитани така, да са отгледани в семейства,където не са изразявани емоции е много по-голяма.
Та, това е питането ми...
Полагате ли усилия да отгледате емоционални деца и е ли това нож с две острието?

Последна редакция: чт, 01 фев 2007, 09:08 от Kasidy

# 1 1 фев. 2007, 09:08 ч.

София
Мнения: 3 421

Ами не ги поощрявам, защото дъщеря ми и без това е прекалено емоционална - и лоши и хубави емоции - при нея е много силно изразено и показано.
А малкият все още е малък и не крие емоциите си за да го поощрявам- за в бъдеще не знам.

# 2 1 фев. 2007, 09:24 ч.

Burgas
Мнения: 92

Моето мъниче е толкова емоционален, че даже и на сън изразява тази емоция( говори, плаче, смее се, даже и плюва). Не бих го поощрявала за негативните емоции, защото понякога е по-добре да не изразяваш това което мислиш. Все пак всеки човек трябва първо да мисли с мозъка си, а след това да изразява това което чувства. А ако става въпрос за добрите емоции, нямам нищо против да ги показва, тогава ще го поощрявам. Peace

# 3 1 фев. 2007, 09:26 ч.

София
Мнения: 7 242

Да - изтърпявам дивашките й изблици на радост, оставям я да се нареве на воля... Като по-малка я поощрявах когато е ядосана за нещо, да си го изкара на някоя играчка например. Държа когато е тъжна или сърдита да обясни защо и заедно да обсъдем проблема. Винаги я разпитвам и проявявам интерес /къде искрен, къде не чак толкова/ относно чувствата и разбиранията й /и с удоволствие ги анализирам с нея/.

# 4 1 фев. 2007, 10:00 ч.

Мнения: 2 700

Ако става въпрос за подтиснати емоции - категорично ДА. Когато първото ни морско свинче почина, дъщеря ми не знаеше как да реагира (тогава тя беше на 5 години). В първия момент помислихме, че е коравосърдечна, но на другия ден забелязах блуждаещия й поглед и неадекватните й реакции. Седнахме, поговорихме и й обясних, че няма нищо по-хубаво от това да се нареве колкото може. След като се отпусна и се нарева й олекна и оттогава насам плаче, когато й се плаче.
Стимулирам и изблиците на радост, но се опитвам да канализирам яростта. Все пак човек трябва да може и да се владее, а не само да се поддава на емоции.

# 5 1 фев. 2007, 10:46 ч.

София
Мнения: 3 679

Ами да, поощрявам я, защото баща ми е много студен и строг и като малки не ни е нито прегръщал, нито целувал и двете със сестра ми имаме едно резервирано отношение към него.
Затова сега аз показвам всички мои емоции на Таня и съответно тя се учи да показва своите. Като ме удари или сама се ударя някъде - плача, не се крия от нея; като съм ядосана се сърдя, даже викам /но ми минава бързо/, като съм щастлива я прегръщам и целувам. Непрекъснато и казвам колко я обичам и тя прави всичко това. Много ми е мило като както си играе и изведнъж дойде и ме целуне и ми каже, че ме обича и после пак отиде в другата стая да си играе Heart Eyes

# 6 1 фев. 2007, 10:48 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Да, но не съзнателно. Когато ни е хубаво се радваме и всички го виждат, за тъгата е същото. Може би яда трябва да се контролира повече...

# 7 1 фев. 2007, 11:25 ч.

Мнения: 1 364

Да, но не съзнателно. Алекс, също като мен е емоционална.

# 8 1 фев. 2007, 12:16 ч.

Мнения: 8 505

Не съм се замисляла.Със сигурност обаче не я възпирам.

# 9 1 фев. 2007, 12:49 ч.

Мнения: 1 278

Цитат на: Kasidy в чт, 01 фев 2007, 08:56

Полагате ли усилия да отгледате емоционални деца и е ли това нож с две острието?

Да. Определено полагам, при това съвсем съзнателно.
Емоциите са езикът на душата, а душата непрекъснато ни говори.
Вярвам, че съзнателен контрол на чувствата може да се постигне, само когато живеем в съзвучие с душата. Има обаче голяма разлика между съзнателен контрол и потискане на емоциите.
За да бъде осъзнато и естествено конторлирането, първо трябва добре да познаваме и да говорим езика на душата, а именно да бъдем емоционални.

Идва ми наум едно много хубаво сравнение:
"Най-добрият начин да се справиш със страховете си е да се потопиш в тях." Simple Smile

# 10 1 фев. 2007, 13:07 ч.

Мнения: 990

В някои случай поощрявам, в други -не.Единия е много емоционален , каквото му е на душата това си прави.В някои случай се налага да пречупвам ентусиазма му Naughty

.Другия е по сдържан,но пък мълчаливо амбициозен.Пълна противоположност са като характери.

# 11 1 фев. 2007, 13:45 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

И двете са доста емоционални и чувствителни. Голямата се опитва да преглъща сълзите, но не успява. Или, ако успее, то не може да скрие самата емоция - обикновено обида. Не знам дали да я насърчавам да плаче, когато е обидена. Мисля, че тя е на прав път - преглътни сълзите и продължи напред!

# 12 1 фев. 2007, 13:52 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Да имаш/отгледаш емоционално дете е заложено още със съединяването на 2-те полови клетки. Един човек е или емоционален или не, природно. Това, според мен не се учи, нито с поощрения, нито с нищо...
Съжалявам, че щерка ми е толкоз емоционална и се радвам, че синчето е малко над тези чувства. Но такива са ми децата. Без мое участие, само с това на природата.

# 13 1 фев. 2007, 14:32 ч.

Мнения: 3 367

съгласна съм 1е това е ген,не мога да го "поощря";аз съм абсол.перде,дъщеря ни е драма кралица отвсякъде..
това което правя оба1е е да именувам емоциите ,да обеснявам адекватността им в разли1ни ситуации,да ги питам как са след весело и тъжно събитие и да искам да си казват,пак с имена кое какво е..напатила съм се от хора които са "ОК" ,а пият хапове и реват по цели нощи,и искам са се опитам да възпитам хора които си признават пред себе си и света ецоциите (което ултимално ги прави по-психи1ески здрави)

# 14 1 фев. 2007, 19:40 ч.

София
Мнения: 6 477

Вярно е, че характера определя емоционалността на хората. Ама аз си мисля, че иде реч за онези стари норми на възпитание, при които детето се прегръщало и целувало само когато спи и други такива строгости...когато е будно - строг, но справедлив! И тогава детето, независимо от емоционалността си става полека лека "емоционално скопено". Затова аз се стремя точно тази грешка да не допускам, а да балансирам строгост и прегръдки, за да може детето ми да си се развива според емоционалността си. Нищо крайно не е добре, така че и с емоциите трябва да се внимава....макар, че малката е голяма артистка и обича да преиграва, но като прекали лекичко й се дръпват юздите и така Wink

Препоръчани теми

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: