Плаках много време посред нощтите след края на филма.
Постоянно си мисля и благодаря за моята съдба,за съдбата на детето ми.
Когато съм се родила съм имала три пътя за живота ми и Бог ме е пратил по възможно най-добрия и правилен.
Много често си мисля,ако беше едната ситуация или другата,къде щях да съм сега,какво щях да съм,с какви разбирания и образования,с какви емоции и чувства в душата ми.
В една тема написах думата СЪДБА,но все си мисля,че има начин да се направи по-лека съдбата на децата от домовете,да се опрости процедурата,да не израстват голями мъже и жени сами на света,а дори и да е така,да се направи по-лек живота им сред нас,сред обществото.Чувам за фирми,които осигуряват работа на тези порастнали деца,но фирмите са малко.
Вчера гледах протеста на пенсионерите,те поне имат възможност да надигнат глас и дано някой ги чуе,ами децата от домовете и това нямат,живеят милите както им е дадено в дома,при скапаните условия,при понякога лошото отношение на персонала(хора има всякакви) и при това с постоянната мисъл-ами като стана на 18 какво ще правя.Много от тях предпочитат този ден така и да не идва.
Държавата прави толкова малки стъпчици за да помага на тези деца и домовете,че направо се чудя някой хора душа носят ли?
Моля се повече да са осиновените деца.
Говорихме си тука как да направим някаква връзка с тези пораснали дечица,как да разговаряме с тях и не стана нищо,защото повечето домове имат компютър само при директорите и представете си как едно дете ще сподели проблема в душата си с нас под погледа на директора.
Пак ми става много мъчно и спирам,че не знам дали не съм засегнала някой,ако е така,да ми прости.
Филмът го даваха много късно вечерта и не се знае дали пак ще го дават,но ако има някой като мене, който го е гледал нека пише в темата.Това е от мене.
Благословени да са всички майки и дечица.
Бъдете здрави.