За филма "Лейди Зи" по Канал 1

  • 854
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 677
Гледахте ли филма на Дюлгеров?
Плаках много време посред нощтите след края на филма.
Постоянно си мисля и благодаря за моята съдба,за съдбата на детето ми.
Когато съм се родила съм имала три пътя за живота ми и Бог ме е пратил по възможно най-добрия и правилен.
Много често си мисля,ако беше едната ситуация или другата,къде щях да съм сега,какво щях да съм,с какви разбирания и образования,с какви емоции и чувства в душата ми.
В една тема написах думата СЪДБА,но все си мисля,че има начин да се направи по-лека съдбата на децата от домовете,да се опрости процедурата,да не израстват голями мъже и жени сами на света,а дори и да е така,да се направи по-лек живота им сред нас,сред обществото.Чувам за фирми,които осигуряват работа на тези порастнали деца,но фирмите са малко.
Вчера гледах протеста на пенсионерите,те поне имат възможност да надигнат глас и дано някой ги чуе,ами децата от домовете и това нямат,живеят милите както им е дадено в дома,при скапаните условия,при понякога лошото отношение на персонала(хора има всякакви) и при това с постоянната мисъл-ами като стана на 18 какво ще правя.Много от тях предпочитат този ден така и да не идва.
Държавата прави толкова малки стъпчици за да помага на тези деца и домовете,че направо се чудя някой хора душа носят ли?
Моля се повече да са осиновените деца.
Говорихме си тука как да направим някаква връзка с тези пораснали дечица,как да разговаряме с тях и не стана нищо,защото повечето домове имат компютър само при директорите и представете си как едно дете ще сподели проблема в душата си с нас под погледа на директора.
Пак ми става много мъчно и спирам,че не знам дали не съм засегнала някой,ако е така,да ми прости.
Филмът го даваха много късно вечерта и не се знае дали пак ще го дават,но ако има някой като мене, който го е гледал нека пише в темата.Това е от мене.
Благословени да са всички майки и дечица.
Бъдете здрави.

# 1
  • Мнения: 56
Taзи тема ме вълнува много отдавна, преди лично да погледна на дечицата от домовете като потенциално мои.
Дори търсих контакти с хора от една църква в София. Тогава бях на 25 години, но се възмутих, как политици и др. кръщават предизборно по 20 дечица и никога повече не се интересуват за тях.
Ако Църквата поеме такъв почин и хора с възможности кръстят 1 детенце, може да е по-голямо. Те след това могат да го вземат ваканции, празници, да му помагат, да се чуват с него. Това дете, ще има поне 1 близък човек в живота си, на когото да се опре и да поиска съвет.
Не става дума за приемно семейство, а за логистично съдействие от църквата, за една малко облекчена процедура на виждане на детето със семейството на кръстниците. В цяла България има семейства, които не само ще помагат, а на 18 години ще подкрепят тези дечица да си стъпят на краката. Ние тук също можем да създадем такава подобна форма.

Извинявай че отклоних темата, но това ме вълнуваше и по време на филма.

# 2
  • sofia
  • Мнения: 7 477
гтледах го Rolling Eyes
много от нас го гледаха Sad

за съжаление това е пе4алната истина с много от децата.А моми4етата от Видин познават Павел,мом4ето е от Белоград4ишкият дом.

много мога да пиша за тези деца,но някакси не желая Sad
Нашата организация кръщава периоди4но деца от домовете,не като политиците,а като хора.И само тук ще споделя ,4е малките(до 3 год.) които кръстихме ги осиновиха само след броени месеци.Не вси4ки,но от 10 мъника само 3 не са осиновени.Една директорка ни каза:"моми4ета,смея да вярвам ,4е това им помогна."А са били деца с изклю4ително трудни процедури......

А по-големите ве4е си имат своите приятели и близки хора в лицето на кръстниците си.

Зой4е,филма е реален,показателен и дълбоко истински за съжаление Cry

# 3
  • Мнения: 56
lavender , tova e naistina mnogo hubavo. Az sum ot mnogo skoro tuk, izvini me -Koia e organizaciata?
Men lichno me interesuva.

Общи условия

Активация на акаунт