Срещнах го преди около 6 месеца, стара любов. Не можах да устоя на тръпката, винаги съм го обичала.
ООО, забравих малко предистория - омъжена съм от около 5 години, имам детенце. Съпруга ми ме уважава много, аз него също. Но нещо липсва между нас, тръпката вече е няма. Опитвах се много пъти да съживя нещата, имахме и болезнен период - раздяла за около 3 месеца, след което отново се събрахме. Но, нещата не са същите, счупеното не може да се залепи без да има следа. Мое мнение.
За любовта на живота ми - никога не съм забравяла този човек, не мога да забрави нищо, свързано с него, не се бяхме виждали повече от 7 години. И случайната среща провокира, събуди всичко което само бях избутала назад в съзнанието си. Раздялата тогава, преди години беше принудителна. И сега след толкова години срещата ни доведе до още по - красива и вълшебна любов. Само, че .... и той има семейство. Незнам, човек, който не го е преживял няма как да осъзнае нещо такова. Откраднатите мигове, чувството на вина и от моя и от негова страна, в същото време любовта продължава да става все по - силна. Объркана съм много.
В последнта седмица и ужаса - жена му намерила нещо от мен - въпроси, скандали.
Объркана съм още повече, незнам какво искам. Той е в същото положение.
НАдявам се като прочета постинга си да съм написала това, което наистина чувствам. Объркана съм, пак се повтарям, но това е единствената дума, която описва състоянието ми сега. Обичам го този човек, до такава степен, че съм склонна да зарежа всичко и да започна живота си отново с него(всичко без детенце естествено).
Благодаря Ви, че ме изслушахте. Благодаря Ви!